Православната църква почита днес Лазар от Витания, когото Исус Христос възкресява. Празникът Лазарова събота е по-популярен с името Лазаровден и се отбелязва в съботата на шестата седмица от Великия пост - осем дни преди Възкресение Христово (тази година на 5 май).

Според евангелския разказ Лазар и сестрите му Марта и Мария приемали в дома си Исус Христос и вярвали в неговата мисия. Докато Христос бил в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболял и умрял. При завръщането си Исус го възкресил. Чудото било извършено пред очите на мнозина юдеи (домът на Лазар бил пълен с хора, тъй като според обичая покойниците се оплаквали в продължение на седем дни) и станало причина те да повярват в Месията. Ето как е разказано случилото се в Евангелието на Йоан:

И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: Разповийте го и оставете го да ходи. Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него." (Евангелие на Йоан 11:41-46)

По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, с които се украсяват вратите на следващия ден - Цветница (Връбница).

В българската народна традиция празникът се свързва с обичая лазаруване, в който момичета на възраст между 6 и 12 години в празнично облекло обикалят домовете, играят ръченица и пеят песни за здраве, плодородие и женитба.

Според поверието къща, в която са пели лазарки, е честита - в нея ще има плодородие, а стопаните ще се радват на здраве и весел живот. В миналото на Лазаровден момците са искали ръцете на своите избраници.

По данни на националната статистика днес празнуват над 5 хил. души.