Съпредседателите на Хелзинкския комитет: Представата за правата на човека се изопачава от недоброжелатели
Българският хелзинкски комитет (БХК) обяви наскоро, че дългогодишният председател Красимир Кънев напуска председателското място и в неговата роля ще влязат двама съпредседатели - директорката на правната програма адвокат Адела Качаунова и Радослав Стоянов, който от години работи в организацията. "Дневник" им изпрати въпроси за бъдещото на най-голямата правозащитна организация у нас и предизвикателствата пред нея. На 30 април БХК ще представи и годишният си доклад за състоянието на правата на човека в България за изминалата година.
- Често представата за правата на човека се изопачава и деформира от разни недоброжелатели или просто от глупост.
- Ние трябва да отгледаме едно чувствително към другия общество, където истински се интересуваме и разбираме защо с различния може да живеем щастливо заедно, без да го правим еднакъв с нас и без да настояваме да изневерява на себе си.
- Последните политически събития отново удрят гражданската свобода и конкретно неправителствените организации, различни говорители обрисуват организациите на гражданите като зло, срещу което трябва да има борба.
- Време е да видим отново професионални и зрели политици, които не крещят истерични лозунги с патос и нездрав блясък в очите.
Кои според вас са най-наболелите проблеми, свързани с правата на човека, пред които е изправена България в момента, и как смятате да ги решавате в ролята си?
Адела Качаунова: Може на всички да е омръзнало да чуват това, но за мен най-същественото предизвикателство е създаване и поддържане на съдебна система, свободна от влияния и зависимости. Без решителна промяна в модела на работа на цялата съдебна власт, но най-вече на прокуратурата, не можем да говорим за пълноценно гарантиране на всички останали права, които страдат в България.
| Безкрайно разочароващо е поредното бойкотиране на реформите и защитата на порочните модели на работа на "семействата", както и координираната атака срещу законодателните изменения и превземането на последните останали независими институции. |
Мисля, че нашата роля е да осветляваме действителните намерения на политиците, които бойкотират реформите, но сякаш този разговор трябва да се пренесе на европейско, на външно ниво - вътрешно в България сме силно разделени на отделни лагери и няма чуваемост между тях, затова смятам, че трябва да последваме например модела на борба в Полша, който премина основно на ниво Европейски съюз.
Радослав Стоянов: Съгласен съм с Адела. В системата на трите власти, които трябва взаимно да се възпират и контролират, съдът е най-правозащитната институция. Това е мястото, където законът се прилага и където равенството пред закона трябва да бъде най-силно усещано.
| Това няма как да се случва с овладяна съдебна система, която по усмотрението на някой в сянка може да отсъжда не според справедливото, не според правото, а според интереса на задкулисни актьори. Аз обаче ще добавя един по-абстрактен проблем с правата на човека в България и това е човекът. Или човешкото. |
Често представата за правата на човека се изопачава и деформира от разни недоброжелатели или просто от глупост. Много хора изпитват трудност да намерят в понятието за права на човека истинско съдържание, да обяснят какво е.
На много хора липсва правозащитна самокритичност, съзнание за собствените привилегии, а понякога и за несправедливостите, от които страдаме, но сме нормализирали, защото отдавна са навик, норма.
Ние трябва да отгледаме едно чувствително към другия общество, където истински се интересуваме и разбираме защо с различния може да живеем щастливо заедно, без да го правим еднакъв с нас и без да настояваме да изневерява на себе си.
| Имаме нужда от общество, където не гледаме на другите с предразсъдъци, а общуваме с тях, дебатираме, но цивилизовано, и в разговора търсим истината, искрено опитвайки се да се поставим на тяхно място, за да ги разберем по-добре. Това е едно просветно дело, което ние трябва да извършим. И една бавна промяна, която трябва да отгледаме търпеливо и с постоянство. |
Как си представяте ролята на Българския хелзинкски комитет в застъпничеството за правата на човека и гражданските свободи в България, особено в контекста на последните обществено-политически събития?
Адела Качаунова: Със сигурност и нашата роля трябва да се измени, най-вече в търсене на системни решения на проблемите, които да се предприемат в сътрудничество със съмишленици. А и малко трябва самите ние да се осъвременим, да успеем да говорим на младите хора, защото те са естествен съмишленик и по правило търсят справедливостта.
| Последните политически събития отново удрят гражданската свобода и конкретно неправителствените организации, различни говорители обрисуват организациите на гражданите като зло, срещу което трябва да има борба - така се говори не само в псевдомедиите, но и във Висшия съдебен съвет, уви така говори и деканът на Юридическия факултет - присмивайки се на юридическата компетентност на организациите на гражданското общество. |
А всъщност тези неправителствени организации, които са автентично независими, са особено дразнещи, защото са/сме единствените, които работим за политики - с течение на времето и въпреки трудностите. Масата политици, вместо да се възползват от натрупаната у нас експертиза, предпочитат да ни омаловажават, както и да създават псевдоорганизации, както бившият главен прокурор наричаше една от тях - присъдружни. Това разбира се отслабва значението на организации като нашата.
Радослав Стоянов: Ролята на БХК е била и трябва да продължи да бъде ръоводена от принципите на международното право за правата на човека - онези общи наднационални фундаменти на човечността и човешкото, без които ние ще отречем достойнството на другия, а оттам неизбежно и собственото си. Затова БХК трябва да остане организация, критична към взелия властта, когато не прави правилното или не прави достатъчно за правата на човека.
Това кара много хора да привиждат нашата организация ту като дясна, ту като лява, ту като либерално-центристка. Но това не е същността на БХК. БХК трябва да е една будна съвест.
Друга важна роля на БХК е свързана с онези хора, които не могат да се защитят сами, но и никой друг не защитава. Често ни питат защо не защитаваме еди-кого си, когато обаче всъщност този еди-кой си получава защита от институциите или от общността си. Има обаче хора толкова маргинализирани, че те не могат да очакват защита, когато се обърнат към институциите. Понякога дори напротив - те имат нужда от защита от институциите, а дори и от тълпата. Тези хора защитава БХК, защото ако правата на човека се отстояват на тази най-ниска точка, толкова повече защитими ще са тези права за нас, останалите.
Сътрудничеството и партньорството са от решаващо значение за напредъка на програмите в областта на правата на човека. Как планирате да се ангажирате с други организации на гражданското общество, правителствени органи и международни организации, за да засилите въздействието на работата на Българския хелзинкски комитет?
Радослав Стоянов: БХК от години партнира с широк спектър организации на общности на малцинствени групи. Винаги сме били отворени към диалог с всички тях. В България има множество прекрасни неправителствени организации, включително в провинцията, с изключително сърцати хора и експертен ресурс, които успешно си партнират и с местните власти.
Многократно през годините сме получавали от тях примери за това как много често напрежението към маргинализираните общности в обществото е всъщност политически вдъхновявано и често политика, идваща отгоре надолу. В същото време тези герои в работата на терен трудно успяват да си осигурят устойчиво финансиране.
За нас е важно да им помагаме в даването на глас и видимост, защото те могат да им помогнат с достигането до потенциални доброволци и донори. Що се отнася до институциите, с немалка част от експертите в тях можем да работим успешно.
У нас обаче преобладаващата част от партиите през последните години имат популистки оттенък. Научиха се, че малкото активен електорат е предимно такъв, който е безкритичен към популизма и се активира от него.
А популизмът никога не е приятел на правозащитниците. Това е, което прави работата с институциите трудна. Основната стратегия е пренебрегването и игнорирането. Откритото противопоставяне отдавна е изоставено. Това ме връща отново към тезата за просветната работа - българският избирател е наричан така иронично; той почти няма измежду какво да избира.
| Политическата неавтентичност го отчайва, а панацеята е само в реполитизирането на отвърналите се от участие в избори гласоподаватели. Това реполитизиране обаче трябва да става чрез добри примери от всички посоки - ляво, дясно и център. Умората от зрялата политика доведе популистите на власт на много места. Резултатът е известен за всеки, който желае да се вгледа внимателно. |
Време е да видим отново професионални и зрели политици, които не крещят истерични лозунги с патос и нездрав блясък в очите. И които сами се борят срещу месианството и култа към личността, колкото и у самите тях да се привижда поредният спасител. За да има такива политици, трябва възпитание в сериозна политическа култура.
Адела Качаунова: Аз винаги съм се стремяла към ползотворни отношения с колеги от други организации, в търсене на общи позиции и отстояването им като партньори. Продължавам да вярвам, че обединени можем да влияем по-силно и по-убедително да настояваме за промяна в конкретна посока. Работим и в сътрудничество с редица международни организации, всъщност изграждането на мостове извън страната за нас сякаш е по-лесно, там неминуемо се ползваме с добро име и на нас се се гледа като ефективен и експертен партньор, не като на конкурент - извън страната липсва и тази продължаваща атака срещу нас като НПО.
Има области на работа, в които нямаме собствена експертиза, въпреки широкото ни поле на дейност, и в тях ще разчитаме основно на сътрудничество - като въпросите на климатичните промени, които трябва да припознаем като кауза също.
През годините е имало критики за това как се вземат решенията в БХК. Какво е вашето мнение за това. Как ще промените разговора на БХК по важните теми с обществото?
Радослав Стоянов: Аз мисля, че много от критиките за взети от БХК решения се отнасят до случаи на недобре проведен разговор, на лоша комуникация. Не всички, но много. Понякога това е било заради нежеланието на насрещната страна да чува, а друг път, поради лоша комуникация от страна на БХК. При все това в повечето такива случаи спорните решения са имали наистина добри причини. И пак - повечето, не всички. Но както се казва, не греши този, който нищо не прави.
А какво е правила и продължава да прави БХК се знае добре. Опитите на някои хора да го омаловажат или отричат в преследване на популизъм - къде политически, къде в преследване на други видове власт - не могат да заличат фактите. Несъмнено е, че разговорът по важните теми в обществото, който БХК води, трябва да се промени.
Това обаче не зависи само от нас, председателите. Тепърва ще търсим пътя към новия разговор, но преди това трябва вътрешен диалог и саморефлексия. Промени като тази в нашата организация не са революция, а преход към друга ера. Тези промени, смятам, трябва да се правят смело, но не прибързано.
Адела Качаунова: Критиките към БХК са били не една и две и аз не съм глуха за тях. Напротив, чувам много добре какво казват хората и го приемам присърце, защото съм много ангажирана с работата ни. Понякога тези критики са били обосновани и тогава и вътрешно сме водили разговор, надявам се занапред това да е видимо и навън.
Има и дежурен хейт, който не почива на нищо конструктивно, старая се да отсявам между двете. Надявам се и да станем по-добри в превеждането на нашите позиции на общодостъпен език, така че да сме разбрани по-добре.
В България въпросът за грижата към различния, уязвимия е много труден и сякаш е невъзможно да се променят нагласите. Как мислите, че БХК може да се справи с това?
Радослав Стоянов: С видимост на различния. Докато не се поставиш на мястото на другия, докато не погледнеш голямата картина, докато не се вслушаш с искрено желание да разплетеш и анализираш чуждата гледна точка и движещи сили, вината за противопоставянето и фрустрацията в обществото е поне наполовина твоя.
Грижата за различния е грижа за Другия. А без Другия не можем. Човекът е социално животно, както казва Елиът Арансън. Ние нямаме полза да изключваме и малтретираме различния, а да намерим общото с него, колкото и радикално различен да е този Друг.
А независимо от дълбочината на различията ни на нас, човеците, широтата им рядко е голяма. Дори при дълбоки различия пак имаме толкова много общо. Най-малкото тази скала, върху която се носим из космоса и чието опазване е в общ интерес на всички ни.
Адела Качаунова: С говорене и обяснения. Различният всъщност не е толкова различен, от една страна. От друга, има нужда да бъде видян точно такъв, какъвто е, да бъде отчетена неговата особеност. Нагласите биха се променили само с повече разбиране, а то може да дойде с чисто човешко общуване, затова е толкова важно никоя група да не е изолирана.
Защитата на уязвимите групи, включително малцинствата, бежанците и маргинализираните общности, е неразделна част от застъпничеството за правата на човека. Какви стратегии възнамерявате да използвате, за да осигурите включването и защитата на тези групи в България?
Радослав Стоянов: Ще стана досаден, ако още веднъж започна да говоря за образование. Но това е ключът, наистина. С разпространяване на вярата в добрите идеи. С увеличаване на капацитета на самите маргинализирани групи, техните организации и на институциите.
| Фокусът ни в момента все още е предимно в наблюдението и воденето на стратегически дела. Което е чудесно и ние несъмнено ще продължим с него. Но научените от тези неща уроци трябва да се споделят. Няма как да дойде промяната, ако ние не променим нещо. |
Адела Качаунова: Ще продължаваме да се застъпваме за уязвимите групи, докато влязат в дневния ред не само на политиците, но и на цялото общество. Всъщност в днешно време една от главните стратегии вече е и борба с дезинформацията, особено в предизборна обстановка , когато псевдополитици, удавени в собствена немощ и липса на каквито и да било идеали, експлоатират теми като ромската бедност или наплива на бежанци с единствена цел да възбудят инстинктивни страхове на хората. Това нанася дългосрочни беди на всички ни. И пак стигаме да образование, защото образованият човек е мислещ човек и не може лесно да бъде подведен към вземане на решения, продиктувани от страх.
В светлината на нововъзникващите предизвикателства като дезинформацията, онлайн цензурата и заплахите за свободата на изразяване, как планирате да адаптирате застъпническите усилия на Българския хелзинкски комитет, за да се справите с тези променящи се проблеми?
Радослав Стоянов: Като ЛГБТИ активист и правозащитник за мен дезинформацията не е нещо ново. Дезинформацията е нещото, с което нацистите парализират обществото през Втората световна война и мобилизират широки части от него срещу евреите, ромите, ЛГБТИ хората и дори хората с увреждания.
Дезинформацията е нещото, с което консервативната реакция атакува суфражетското движение в края на XIX и началото на XX век, движението за гей освобождение в САЩ от 60-те и 70-те години до днес и така нататък.
Дезинформацията е оръжие на всяка тоталитарна и антидемократична власт в историята. Просто днес има нови начини да заразява. Научихме се да мислим не с мисли, а с мемета - идейни заготовки, формулирани от другиго, чиято истинност не проверяваме чрез критично мислене, защото не владеем такива. Мисленето в мемета е облекчение, то е по-лесно.
Интелектуалната леност е тази страшна плесен, която задушава и трови обществата ни. Ние трябва да възпитаваме бдителност и борба срещу нея. Това е едно непрекъсното усилие, комуникация, разговор, участие. Без тях ние не можем да събудим утрешните умове, а не го ли направим, ще се дърпаме за косата, но по-безуспешно от барон Мюнхаузен.
Адела Качаунова: Борбата срещу дезинформацията не може да е само наша. Трябва ясно да си даваме сметка срещу каква огромна пропагандна машина, в която се наливат огромни суми, имаме да се борим.
Хубавото е, че пропагандата спихва в момента, в който спре наливането на средства и това ни помага. Като продължаваме да говорим обосновано, логически и хладнокръвно и така оборваме несъстоятелни тези. А нашата роля е да осветляваме проблемите и решенията им дори когато ни упрекват в така модерната напоследък кенсъл култура.
В България няма друга подобна организация - това проблем ли е или предимство?
Радослав Стоянов: И двете. Понякога ни е самотно и ще е добре да споделим тежестта на проблемите. От друга страна е добре, защото значи, че останалият ресурс е насочен в друго, например в нишовите, експертните въпроси. Не може и не бива всички да правим едно и също. Докато ние работим по общите и фундаментални въпроси, друг се бори с грижата за бездомните, трети с ХИВ/СПИН пандемията, четвърти с образованието, пети за здравеопазването. Това е хубаво и важно.
Адела Качаунова: Зависи от гледната точка, може да и двете, но е хубаво, че в днешно врене има много други организации, макар и с повече фокус в дейността. Нашата единственост може да е предимство, но може и да тежи, особено когато правим грешна стъпка, затова стремежът ни винаги е към изрядност и издържаност на позициите, които заемаме. Отговорността ни просто е твърде голяма.