Имотни измами, заплахи, изнудване на магистрати: какво са знаели разследващите за Нотариуса през 2022 г.
Имената на няколко магистрати, полицаи и адвокати, свързани с дейността на застреляния през януари Мартин Божанов-Нотариуса, са били установени още през 2022 г. от Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" - МВР (ГДБОП), и подадени към Софийска градска прокуратура (СГП). Предоставена е детайлна справка за събраните данни по време на проверката, които са послужили за образуване на разследване от СГП.
Това съобщава Антикорупционният фонд (АКФ) в публикация по темата, придружена от документите на ГДБОП. АКФ публикува справката с цел осветяване на действията и бездействията на замесените институции, съобщават от организацията. В 28 страници, които, изглежда, са извадка, няма подписи и печати на длъжностни лица или институции като голяма част от имената и данните са заличени.
Какво е свършено след това по време на разследването все още не е известно, освен че според твърдения на ръководството на СГП е предстояло Мартин Божанов-Нотариуса да бъде привлечен като обвиняем, което обаче не се случи, тъй като той бе застрелян. От тогава до момента никой друг от разследваните от СГП не е привлечен като обвиняем или поне това не е публично известно.
"Семейството" на Петьо Еврото: свидетелски показания
От работата на създадената след убийството на Нотариуса временна парламентарна комисия не стана ясно много, коментират от АКФ. "Магистрати се явяваха, за да отричат връзки с Божанов и хората около него, а ръководствата на прокуратурата и МВР си спестиха предоставянето на каквато и да е конкретна информация.
"С приключването на парламента приключва и работата на извънредната комисия", посочват още от организацията. Междувременно стана известно, че във вторник (30 април) е свикано заседание на парламентарната комисия по темата, на което се очаква да бъде изслушан доклад за работата на комисията през последните няколко месеца.
Как започва преписката по Нотариуса
От документите, публикувани от АКФ, се разбира, че работата на ГДБОП започва след срещи на Ивайла Бакалова и Николай Стайков от АКФ с тогавашния министър на вътрешните работи Бойко Рашков. Събраната информация е изпратена на СГП през 2022 г. и е послужила за образуването на 27 април 2023 г. на досъдебно производство. Именно по него, според ръководителите на СГП, Божанов трябвало да бъде привлечен като обвиняем "до дни", но разстрелът му осуетил това процесуално действие. Въпреки обявения още преди месеци финален етап на разследването, до момента няма никакви данни то да е официално приключило.
"За разлика от председателя на ДАНС (изслушан в комисията по казуса с Агенция "Митници" - бел. ред.), от етични съображения спестяваме всички имена на замесените лица освен тези, които вече са публично известни в контекста, в който са споменати в справката. Оставяме само инициалите на длъжностните лица и заличаваме всички идентификационни данни на останалите граждани", коментира Николай Стайков.
Прокурор Зартова получила оферта за 5000 лв. месечно хонорар от "семейството"
"Скриваме и всяка информация, която потенциално би могла да доведе до идентифицирането на спомагали за разкритията на дейността на групата лица, за които смятаме, че биха могли да бъдат застрашени от публикацията и така да се попречи на водено с желание за успешен резултат разследване", допълва Стайков.
Какво е било известно в ГДБОП и прокуратурата към 2022 г.
От справката се вижда, че от поне две години на разположение на институциите са били множество данни за връзки на групата на Нотариуса с конкретни магистрати и служители на различни структури на МВР, които са му правили различни услуги.
Споменати с имена са много длъжностни лица от съдебната система и от системата на МВР, към нито едно от които не е известно да са предприети някакви институционални действия. В справката свидетели споменават, че бившият главен прокурор Иван Гешев е бил близък с Мартин Божанов-Нотариуса, който пък е определял сам себе си като "касичката" на Гешев.
Мартин Божанов е бил следен и подслушван, преди да бъде убит
В документа се споменава и прокурор, който може да бъде разпознат като бившата ръководителка на Софийската районна прокуратура Невена Зартова. За нея свидетелка разказва, че посещавала ресторант "Осемте джуджета" на Петьо Петров-Еврото. Пред ГДБОП свидетелката посочва, че адвокат Велимир Атанасов уведомил Мартин Божанов, че Зартова е била на втория етаж на "джуджетата", в отговор на което Божанов заявил, че тя трябвало "да целува само неговата ръка".
Гешев oтиде в комисията за "Нотариуса", за да каже, че няма смисъл от нея (обновена)
Отдавна известно е съществуването на частния "SS клуб", в който прокуратурата влезе на претърсване едва след убийството на Божанов. Имало е и данни за конкретни места, на които Нотариуса е държал архивите си с компромати и компрометиращи видеозаписи, с които се смята, че са били контролирани магистрати.
Споменава се също така, че става дума предимно за видеозаписи със сексуално съдържание с участието на магистрати, чрез които те са били контролирани. В ГДБОП, а след това и в Софийската градска прокуратура, са установили и че Мартин Божанов-Нотариуса е предоставял свой имот в Гърция на магистрати. Имотът е бил снабден с видеонаблюдение, а заснети интимни кадри са били използвани за контрол над тях.
От ГДБОП са имали информация и къде точно Мартин Божанов съхранява тези записи. Дали те са иззети или са унищожени, не е известно към момента. Установени са и конкретни данни за връзка на Нотариуса с групата на Петьо Петров-Еврото и предприемани съвместни действия за компрометиране на магистрати. От документите се разбира и за близки отношения между Мартин Божанов и вече бившата съпруга на Петьо Петров - Любена Павлова.
Бакалова и Денков пред депутатите: Коя прокуратура се произнесе за "Барселонагейт"? Тази от "Осемте джуджета" ли?
В документите се споменават проверки, които установяват, че Мартин Божанов е променил ЕГН-то си, като е променена датата на раждане и годината. Целта, според документите, вероятно е да бъдат заличени криминалните му регистрации от автоматизираните информационни масиви на МВР, както и регистрирането му още през 2005 г. като "информатор" и "доверено лице" на МВР. Данните, разпространени от АКФ, показват и че Мартин Божанов два пъти е бил в затвора в Бобов дол и в София.
С различни свидетелски показания и документи е установен начинът на работа на Божанов и съдружниците му чрез използване на множество лъжесвидетели, подставени лица, адвокати и магистрати за упражняване на натиск върху магистрати, за имотни измами, както и за образуване на проверки и досъдебни производства с цел тормоз на противници. Описани са подробно показанията на съдия Владислава Цариградска, която разказа за упражнявания над нея натиск и заплахите, които е получавала, както и идентичният случай на съдия Цвятко Лазаров.
В справката на ГДБОП се посочва и за пътуване на Мартин Божанов-Нотариуса със съпругата му Гергана Божанова до Гърция, като на връщане на границата е регистриран още един пътник в автомобила - съдия Маргарита Немска от Административния съд - София град. Съдия Немска е съпруга на съдружника на Мартин Божанов-Нотариуса - адвокат Емил Писков. В документите на ГДБОП се посочва и това, че при проверка е установено, че именно съдия Немска е разглеждала делото на Гергана Божанова срещу отнемането й на достъп до класифицирана информация. Делото е решено в нейна полза, а след него тя е възстановена на работа в дирекцията, където работи и към момента.
В края на март от АКФ публикуваха информацията, но от Административния съд-София град официално опровергаха твърденията в публикацията.
От всички събрани данни и доказателства от Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" още преди две години са направили извод за това, че действа организирана престъпна група, която упражнява влияние в институциите, извършва имотни измами и върши други престъпления.
Иван Гешев: Мартин Божанов е бил секретен сътрудник в Трето районно управление
Какво и как е направено за проверката на всички тези данни с методите на наказателното разследване не е известно. Информацията е първоначална и е актуална към 2022 г., като е събирана в ГДБОП. Не е известно дали данните са потвърдени или не по време на разследването в прокуратурата.
Публикуваната от АКФ информация на ГДБОП е от естество единствено да послужи за образуване на наказателно производство, където всичко това трябва да бъде доказано със средствата на наказателния процес, за да може да бъде използвано за нечие обвинение и осъждане. На изложеното от всякакви оперативни служби винаги трябва да се гледа с необходимата доза критичност, припомнят от "Антикорупционния фонд".
Очакваме да разберем какво компетентните разследващи органи са предприели по проверката, доказването и надграждането на оперативната информация по казуса "Нотариуса", която е била известна към 2022 година", коментира Николай Стайков.
Защо АКФ публикува "следствена тайна"
На 16 април 2024 г. депутатите от сформираната парламентарна комисия за изясняване на фактите около предполагаемата схема за контрабанда изслушаха председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) Пламен Тончев. По време на изслушването Тончев сподели много обстоятелства от оперативната разработка на ДАНС, послужила за започване на наказателното производство от Комисията за противодействие на корупцията (КПК), което е ръководено от СГП.
Включително с имена на висши служители на МВР с установена според ДАНС съпричастност към контрабандния канал; с име на политик, който "се познавал" с предполагаемите контрабандисти; с твърдението, че предполагаемите контрабандисти имали влияние в съдебната система, но без конкретни имена на магистрати. В този случай се оказа, че т.нар. следствена тайна няма никаква стойност, коментират от АКФ и обясняват решението си да публикуват информацията.
МВР: Бившият шеф на антимафиотите Любомир Янев е имал контакт с Мартин Божанов
"Това се случи в пълен контраст със заседанията на другата парламентарна комисия за групата на Мартин Божанов-Нотариуса. В нея институциите, натоварени с разследването или събирането на оперативна информация, много ревностно трябваше да опазват "следствената тайна" и не можеха да кажат почти нищо на депутатите и обществото. По тези два случая ръководителите на прокуратурата, ДАНС и МВР за пореден път демонстрираха нагледно как боравят със закона изцяло в зависимост от конюнктурни съображения и стига да пожелаят, нямат никакви задръжки да разкриват следствени или оперативни данни в какъвто обем преценят", допълват от АКФ.
МВР: Държавна тайна е дали Мартин Божанов е бил агент, Рашков е назначил жена му
"За разлика от държавните органи Антикорупционният фонд не е адресат на законовото задължение за опазване на тайната на разследването. Освен това смятаме, че максимално възможната публичност е единственият път към граждански натиск, а той - към евентуално оздравяване на институциите предвид вплелите се в тях мрежи за влияние. Предположението, че ако бъдат оставени в пълен комфорт, институциите ще се саморазследват успешно, не е нищо повече от едно добро пожелание, в което ние не вярваме, особено и предвид напълно затихналата институционална реакция по случая", посочват от организацията.
