Софийската районна прокуратура е образувала досъдебно производство срещу Лена Бориславова, началник на кабинета на Кирил Петков, за подаване на неверни документи в Агенцията по вписванията, за да стане министър. Това се разбра от съобщение на Софийската районна прокуратура в понеделник (29-ти април). Случаят е опреди три години, разследването е образувано преди девет месеца, но по информация на "Дневник" Бориславова още не е разпитвана и не е обвиняема.

За казуса съобщи преди два дни сайтът Bivol.bg и публикува документи, за които твърди, че са фалшифицирани от Бориславова, а днес намеси и името на колегата ѝ и бивш председател на парламента Никола Минчев. Според публикациите по темата сигнал за случая е имало първо до Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС), а впоследствие той е стигнал до прокуратурата, която не работила ефективно по него. Държавното обвинение пък даде да се разбере, че предстои още работа по случая и надали скоро ще има резултати.

Кирил Петков, който е съпредседател на една от доскорошните управляващи партии - "Продължаваме промяната", видя зад оповестяването на казуса "готвен по предварителен сценарий скандал" и намекна, че той неслучайно е активиран дни преди началото на кампанията за поредните предсрочни избори. Скандалът отприщи взаимни обвинения през фейсбук статуси между него и лидера на сдружението "Да запазим Корал" Атанас Русев, в които беше повтаряно многократно името на Румен Николов, един от основателите на силовата престъпна групировка от 90-те СИК.

Около случая има множество въпроси без отговор, а замесените дават уклончиви отговори по част от детайлите. Той обаче се очертава със силен политически заряд в предизборната кампания, особено за Кирил Петков. За него това е втора сходна ситуация, след като пред 2021 г. Конституционният съд се произнесе, че не е имал право да бъде служебен премиер, тъй като е имал двойно гражданство, по онова време - забранено от основния закон.

Според публикацията на сайта "Бивол" през май 2021 г. Лена Бориславова е подала документи с фалшиви подписи, най-вероятно сканирани и копирани от други документи, за да удостовери, че Кирил Петков е излязъл от ръководството на сдружението "Да запазим Корал" - гражданска организация, която от години пази един от последните диви плажове в България от опитите за застрояването му. Петков публично е демонстрирал привързаност към каузата на Корал, но това е изрично условие преди да бъде назначен за министър на икономиката в служебното правителство с премиер Стефан Янев, тъй като законът не позволява на членовете на Министерския съвет да участват както в търговски дружества, така и в неправителствени организации.

Сайтът посочва, че за да бъде Петков "освободен" от длъжността си на управител в сдружението, са подадени неистински адвокатско пълномощно, документи, протоколи и подписи на другите членове от сдружението. Те са били заведени в Агенцията по вписванията от адвокат Лена Бориславова с нейния квалифициран електронен подпис (КЕП), а случилото се е с дата 13 май - часове след указа за назначаване на служебния кабинет.

Хронологията, представена от сайта, гласи, че в 1.39 часа след полунощ Бориславова изготвя пълномощно, позволяващо ѝ да се разпорежда напълно с гражданското сдружение "Да запазим Корал" и го подписва с подписа на председателя на сдружението Атанас Русев. Според самия Русев той е копиран от официални документи на сдружението.

Същата нощ - е изготвен и протокол от Общо събрание на сдружението с дата 6 май 2021 г., в което единствена точка е освобождаването на Кирил Петков и влизането на негово място в Управителния съвет Мартин Драгулев. Роденият през 1981 г. Драгулев е или управител, или в борда на директорите във фирмите, в които Петков преди е имал участия, но е напуснал заради участието във властта. Според публикацията влизането му гарантира запазването на позицията на Петков там. Протоколът също е подписан от Атанас Русев, като според Bivol.bg подписът също е фалшифициран и копиран от друг документ.

В публикацията се споменава и "протокол относно разлепване на покана за свикване на Общо събрание на "Да запазим Корал". Той е с дата 21 април 2021 г., подписан от Кирил Петков. Тази покана е с подпис на Атанас Русев, като в публикацията се твърди, че той също е копиран.

Сред публикуваните документи е и списък на всички членове на сдружението "Да запазим Корал" към 6 май 2021 г., като и този документ е отново с копирания подпис на председателя Русев, а вътре има и други подписи на членове. Според публикацията Русев не е полагал и подписа, който стои под декларацията за истинността на представените документи. Този документ е съставен на 13.05. 2021 в 1.41 ч. На следващия ден от Агенцията по вписванията изпращат указания за отстраняване на нередности, като изискват да бъдат предоставени редица документи, които отново Бориславова предоставя.

В интервю за Би Ти Ви днес Русев заяви, че не е упълномощавал Лена Бориславова, не се е подписвал под протокола, а общо събрание, което да е освободило Кирил Петков и да е избрало Мартин Драгулев, не е имало. Той и Асен Йорданов, журналист от Bivol.bg и член на сдружението, обявиха, позовавайки се на метаданните на файловете, че създателят на един от документите е Никола Минчев. Преди да влязат в политиката, той и Лена Бориславова са колеги в кантората: "Джингов, Гугински, Кючюков и Величков".

Бориславова заяви пред Би Ти Ви, че не се притеснява от проверка и че не била викана за разпит. Пред "Дневник" тя допълни, че ще коментира след консултация с адвокат.

Адвокати, пожелали да не бъдат назовани, твърдят, че често в практиката си слагат подписи на своите клиенти, които те са им пратили или изрично са им разрешили да копират от други документи. Обичайно при необходимост някой да бъде освободен, се свиква спешно заседание или подписите се събират в движение. Според тях е добре от тези волеизявления да има някаква следа .

Юристи, с които "Дневник" разговаря коментираха, че дори да се докажат действията на Бориславова, то от тях не е произведена никаква вреда за сдружението. Съответно, ако се стигне до внасяне на обвинителен акт, може да се предположи, че случаят би бил счетен за маловажен и да се наложи по-ниска санкция.Те отбелязаха още, че няма данни промяната в управителния съвет да е била атакувана пред съда от някоя от страните.

Според съобщението на държавното обвинение на 11 август 2023 г. е образувано досъдебно производство, което се води по чл. 313, ал. 1 от НК. Той гласи: "Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева".

Прокуратурата посочва, че са разпитани десет свидетели, проведени са и оперативно-издирвателни мероприятия. "Към делото са приобщени множество относими документи, изискана е и справка от Сдружение "Да запазим Корал". Допълва, че в хода на разследването са установени данни "за извършване и на други документни престъпления - съставяне и използване на неистински документи, представени пред Агенция по вписванията".

От държавното обвинение посочват, че предстоят още разпити и че е назначена съдебно-графическа и техническа експертизи, "след което наблюдаващият прокурор ще се произнесе по хода на делото и възможността по същото да бъдат евентуално привлечени в качеството им на обвиняеми лица, спрямо които се съберат доказателства за участие в документни и други престъпления". Повече подробности по казуса засега не се съобщават.

Пред Би Ти Ви Атанас Русев и Асен Йорданов коментираха, че със закъснение са разбрали за направените промени и депозираните документи. Това станало, след като кандидатствали в процедура за водни спасители, но получили отговор, че не са представили нужните подписи на членовете на ръководството.

Пред "Дневник" Свилен Овчаров, член на сдружение "Да запазим Корал" и негов адвокат, коментира, че е забелязал промяната в Търговския регистър месец след като документите са били подадени до Агенцията по вписванията - през юни 2021 г. Овчаров заяви, че по темата не е провеждано общо събрание, за каквото има документи, нито на живо, нито онлайн.

По думите му в дните, в които е осъществена промяната - 12 май 2021 г. всички членове на управителния съвет са били в София и е можело да бъдат намерени, за да подпишат излизането на Кирил Петков. Покани за събрание по мейл или по телефона не са отправяни, каза Овчаров.

Той уточнява, че избраният на мястото на Кирил Петков, Мартин Драгунев нямало как да бъде член на управителния съвет, защото никога не е бил член на сдружението.

Овчаров няма отговор защо тогава не са реагирали членове на сдружението, но ситуацията предизвиква скандали и вътре в сдружението. Той се опитва да свика общо събрание, за да може да бъде отстранен Драгунев. Това става в началото на януари 2022 г., но промяната е вписана едва в началото на юли. Причината е че е отнело време да се съберат всички подписи, твърди Овчаров.

Сигналът до ДАНС е изпратен две години след отписването на Кирил Петков, това се разбра от изявленията на Атанас Русев и Асен Йорданов. "Дневник" не получи отговор от Русев защо е била сезирана агенцията и защо това е станало със закъснение. В интервюто за Би Ти Ви той обясни, че към момента, в който е узнал за документите, Петков е бил премиер, а Бориславова - шеф на кабинета му и е очаквал случаят да бъде смачкан. "Знаете как се действа в тази държава", аргументира се Русев. Той обаче не отговори защо не е поискана намесата на агенцията след падането на кабинета "Петков" през 2022 г.

Неофициално пред "Дневник" членове на "Да запазим Корал", които не пожелаха да бъдат назовани, коментираха, че Русев много бил разочаровал от "Продължаваме промяната". Видима промяна, която личи от фейсбук статуси, настъпи и в отношенията между него и Кирил Петков.

От ДАНС сигналът е пратен на Софийска градска прокуратура, която на втори август 2023 г. го препращапо компетентност на Софийската районна прокуратура. От постановлението за това, с което "Дневник" се запозна, се разбира, че в сигнала се твърди, че лица, заемащи висши държавни постове, са извършили злоупотреби и евентуално са извършили престъпления. Преди да стигне до прокуратурата, от ДАНС също са снели обяснения от сигналоподателите.

Около случая има поредица от въпроси, които за момента остават без отговор. Най-коментирания в социалните мрежи, е защо информацията става публична точно в този момент, въпреки че са минали 3 години. Атанас Русев и Асен Йорданов заявиха пред Би Ти Ви, че е защото прокуратурата 9 месеца нищо не върши. Стоят и още въпроси:

Бившият премиер и съпредседател на "Продължаваме промяната" Кирил Петков не е коментирал по същество изнесените от Bivol.bg данни. В неделя за Би Ти Ви той заяви, че става дума за целенасочено раздухване на излизането му от "Да запазим Корал", което е с давност от две години. В понеделник във фейсбук статус атакува Атанас Русев, когато познавал като "кайтист и активист", но видял, че той има друго лице през 2022 г., когато бившият вече премиер предостави на прокуратурата (по това време главен прокурор е Иван Гешев) списък с имена на хора, за които има публични съмнения, че са замесени в корупция. Петков твърди, че след като внесъл списъка, получил обаждане от Русевс въпроса защо сред тях фигурира Румен Николов - Пашата.

Сходен статус пусна и бащата на Петков - Петко Петков, който подсилва твърденията си с думите "Кълна се".

Атанас Русев отговори също във "Фейсбук", като обвини Петков в лъжа и го заплаши с дело за клевета: "Тези изтъркани опорки дето ги спускаш, за да си изчистиш всички измами, с които влезе в политиката, не вървят. Опитите ти да лъжеш и да клеветиш, че нашата реакция от Корал за твойте беззакония има нещо общо с "Пашата", ми дават основания да ти заведа едно чудесно дело за клевета. Ние реагираме по закон, защото всяко бездействия от страна на сдружението и лично от моя страна би означавало съучастие към това престъпление, което не може да допуснем".

Предаденият на прокуратурата списък не доведе до никакви действия срещу включените в него.

Румен Николов Пашата е един от основателите на силовата престъпна групировка от 90-те СИК. През 1996 г. Маджо заедно с Венцеслав Стефанов и Румен Николов-Пашата основават фирмата "Интергруп енд партнърс", по-известна като финансовата структура на силовата групировка СИК. По-късно в дружеството влизат Красимир Маринов-Големия Маргин и покойните Дмитрий Минев-Димата Руснака, Милчо Бонев-Бай Миле и Стоил Славов-Телето. През 1997 г. държавата отказа да му даде лиценз за застраховане, въпреки че беше се прикрило под друго име - формално заради неясен произход на капитала, но реално заради скандалната репутация на акционерите.

Пашата е и бил съдружник с Бойко Борисов в няколко фирми по времето, когато бившият премиер се занимава с охранителен бизнес. Към момента, в който Борисов става главен секретар на МВР през 2001 г. това са фирмите "Цебра ООД", "Интербулпред" и "Тео Интернасионал". В понеделник (29 април) Борисов коментира на партийно събрание на ГЕРБ, че не е контактувал с Пашата "от 20 - 30 години".