България се изкачва в класацията за медийна свобода, но делата шамари я дърпат надолу
За втора поредна година България се изкачва в класацията на международната организация "Репортери без граници" по свобода на словото и вече заема 59-та позиция (от общо 180 и при 71-ва позиция през 2023 година). Това обаче се дължи основно на факта, че през изминалата година правителството с премиер Николай Денков е показало готовност за реформи, свързани с медийната среда.
Денков е обещал пред "Репортери без граници" да работи за укрепване на свободата на медиите
Въпреки подобряването на резултата България е на едно от последните места в Европейския съюз (23-то от 27 държави), а ситуацията с медиите в страната все още може да се определи като "проблематична". Това се дължи на факта, че в крайна сметка властите не са предприели стъпки за справяне с проблемите, свързани с медиите в страната, както и заради липсата на ефективни мерки срещу т.нар. дела шамари, които целят да заглушат критичните гласове.
| Едно от първите дела, определяни като "шамари", е искът за 1 млн. лв., заведен от "Лев инс" срещу изданието "Медиапул" заради публикация, базирана на официални данни. Компанията загуби на първа инстанция. АЕЦ Козлодуй пък заведе дело за 500 хил. лв. срещу служителка заради нейни разкрития за функционирането на незаконна поликлиника, но се отказа от него в началото на тази година след като осъзна, че "размерът на иска е прекомерен". |
България, която до 2022 година заемаше 111-то място (последно в Европейския съюз), се издигна също с 20 места през 2021 до 91-о. Обяснението тогава беше в промяната на методологията, която, за да отрази сложността, включи пет показателя за съставяне на оценката: политически, икономически и социално-културен контекст, правна рамка и сигурност.
| За 2023 година България получи най-ниски оценки по политическия, икономическия показател, както и този за сигурност, заради което и подобряването на резултата ѝ е реално е с много малко - плюс 2.34 пункта. |
Индексът на "Репортери без граници" оценява средата за журналистика в 180 държави и територии и се публикува на Световния ден на свободата на пресата (3 май). Според класацията за 2024 година свободата на словото по света е застрашена от хората, които би трябвало да са нейни гаранти - политическите власти.
"Тази констатация се основава на факта, че от петте показателя, използвани за съставянето на класацията, именно политическият показател е спаднал най-много, като средният спад в световен мащаб е 7.6 пункта", отбелязва организацията.
Класацията традиционно се оглавява от скандинавски държави и през 2023 година няма изключение от това - Норвегия е първа по свобода на словото, следвана от Дания и Швеция.
"Въпреки че запазва първата си позиция, Норвегия е сред страните, претърпели спад в политическия си показател. Ирландия (8-мо място), където политиците подлагат медиите на съдебно сплашване, отстъпи позицията си на лидер на Европейския съюз на Дания (2 място), следвана от Швеция (3 място)", отбелязва организацията.
| Разместване има в т. нар дъно на индекса, където вместо миналогодишните държави с най-лоши показатели по свобода на словото - Виетнам, Китай и Северна Корея, се нареждат: Афганистан, който пропада с 44 места, заради непрекъснатото преследване на журналисти, откакто талибаните си върнаха контрола в държавата, Сирия и Еритрея. При тези три държави има рязко влошаване на резултатите именно свързани с политическия показател. |
Държавите и другите политически сили играят все по-малка роля в защитата на свободата на печата.
"Това понякога върви ръка за ръка с по-враждебни действия, които подкопават ролята на журналистите или дори инструментализират медиите чрез кампании за тормоз или дезинформация. Журналистиката, напротив, е необходимо условие за всяка демократична система и упражняването на политическите свободи", допълва Боканде.
Правителствата не успяват да защитят журналистите
"Репортери без граници" отбелязват, че все по-голям брой правителства и политици не изпълняват ролята си за осигуряване на възможно най-добрата среда за журналистиката и правото на обществото на достъп до надеждни, независими и разнообразни новини и информация. "Репортери без граници" забелязват тревожен спад в подкрепата и зачитането на медийната автономия и увеличаване на натиска от страна на държавата или други политически субекти".
Оттам предупреждават, че 2024 г. е годината с най-много избори в различни държави по света, заради което и очакват журналистите и медиите да бъдат подложени на голям натиск.
От организацията отбелязват, че 2023 година се отличава и с липса на политическа воля от страна на международната общност за прилагане на принципите за защита на журналистите. "Войната в Газа беше белязана от рекорден брой нарушения срещу журналисти и медии от октомври 2023 г. насам. Повече от 100 палестински репортери са били убити от израелските сили за отбрана, включително най-малко 22-ма по време на работата им", коментира организацията.
Европа: опити за по-малко пространство за независима журналистика
Според анализа на индекса, въпреки че Европейският съюз прие първия си закон за свобода на медиите и въпреки че три европейски държави - Норвегия, Дания и Швеция - все още са начело на индекса, "политиците се опитват да намалят пространството за независима журналистика".
- "В челните редици на тази опасна тенденция са прокремълският министър-председател на Унгария Виктор Орбан и неговият колега в Словакия (29-то място) Роберт Фицо. Свободата на печата е подложена на изпитание от управляващите партии в Унгария (67-мо място), Малта (73-то място) и Гърция (88-мо място) - трите страни с най-лошо класиране в Европейския съюз. Италия на Джорджа Мелони (46-то място) също е паднала с пет места.
- Политически интереси задушават журналистиката в няколко страни, които са кандидатки за членство в Европейския съюз - Босна и Херцеговина (81-во място), Сърбия (98-мо място) и Албания (99-то място). Турция (158-о място) продължава да вкарва в затвора журналисти и да подкопава медиите чрез онлайн цензура и контрол върху съдебната система.
- "Политическата среда за журналистиката се е подобрила в Полша (с 10 точки нагоре до 47-о място) и България (с 12 точки нагоре до 59-о място) благодарение на новите правителства, които проявяват по-голяма загриженост за правото на информация. Германия се присъедини към редиците на първите десет държави в индекса, подобрявайки политическата си показател с намаляване на нападенията срещу журналисти от страна на крайно десни групи. Във Франция (21-во място) и Великобритания (23-то място) свободата на печата не е застрашена от сериозни политически нарушения.
Но все още е необходима бдителност, както се вижда от ареста на френската журналистка Ариана Лаврийо в отговор на жалба от министерството на въоръжените сили и от продължаващото задържане на Джулиан Асанж в Обединеното кралство, където журналисти в изгнание, особено иранци, също са заплашени от страната си на произход без ефективна защита от органите на приемащата страна", отбелязва още организацията.