Доклад: Трима от четирима са били тормозени в училище заради полова идентичност
Всеки трима от четирима са били тормозени в училище заради половата си идентичност в България, жалбите към полицията продължават да са малко, а малко над 30% са се сблъсквали с т.нар. практика на "обръщане", за да ги накарат да променят сексуалната си ориентация и/или половата си идентичност.
Това са част от изводите на последното проучване на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), проведено сред повече от 100 хиляди души, които твърдят, че са ЛГБТИК (лесбийки, гей, бисесксуални, транс, интерсексуални и куиър) от всички 27 страни членки на Европейския съюз и Албания, Република Северна Македония и Сърбия. Подобно проучване е правено през 2012 и 2019 г.
Заключенията от изследването са, че в страните от Европейския съюз случаите на тормоз и насилие спрямо ЛГБТИК хората се увеличават, но на фона на тенденцията все повече хора открито да заявяват идентичността си и да срещат подкрепа от приятели, семейство и учители.
Животът на ЛГБТИК хората в Европа не трябва да е постоянна борба.
Нивата на дискриминация също са високи, но бележат постепенен спад в страните от ЕС. Училищата са все по-проактивни в отношението си към ЛГБТИК въпросите, а младите хора срещат повече подкрепа от своите преподаватели и съученици. Въпреки това тормозът и насилието срещу тях е на рекордно високо ниво.
"Проучването ни помага да видим ясно предизвикателствата, с които тепърва трябва да се справим. Приветствам всички държави членки да използват данните, за да осигурят устойчиви политики за борба с дискриминацията и защита на правата на всички ЛГБТИК хора", коментира комисарят по въпросите на равнопоставеността Хелена Дали, цитирана в доклада.
В България хората от един пол масово се притесняват да се държат за ръка
Ситуацията в България е малко по-различна от общата за Европейския съюз и резултатите по много малко от показателите се доближават до средните за ЕС. У нас двойките все още се притесняват да се държат за ръка заедно на публично място или открито да заявяват, че са с различна полова идентичност.
Ако процентът за Европейския съюз по откритост е 51%, то в България само 27% от респондентите казват, че са открити по темата.
- 75% избягват често или винаги да се държат за ръце с партньора си от същия пол в България. За Европейския съюз са 53%.
- 46% в България избягват често или винаги определени места от страх да не бъдат нападнати. За Европейския съюз това са само 29% от анкетираните
"С партньора ми крием връзката си на обществени места заради погледи, коментари, викове, заплахи и
страха да не ме види някой познат, който не знае за мен и е изключително хомофобски настроен", казва мъж на 26 години от България.
Наскоро Българският хелзинкски комитет (БХК) акцентира в годишния си доклад за човешките права за 2023 г. именно върху засилващата се реч на омразата към хората, определящи се като ЛГБТИК.
"Когато държавата не застава зад равните права и третиране, много хора просто чувстват, че им е "разрешено да отхвърлят, обиждат и малтретират", казва 35-годишна жена, определяща се като лесбийка за проучването на Агенцията на Европейския съюз за основните права.
През 2023 г. в България 28% са се чувствали дискриминирани на работа или в търсене на работа. Средният процент по този показател за Европейския съюз е 19%. А половината от респондентите у нас са били дискриминирани поне в една област от живота, като в анализа на агенцията се посочва, че това може да е посещение на кафене, ресторант, болница или магазин. За Европейския съюз този показател е 37%.
Високи са нивата за насилие и тормоз. Повече от половината от анкетираните - в България 60%, казват, че са били подложени на тормоз през годината преди проучването. В Европейския съюз този процент е малко по-малък - 54%.
| Много висок е и процентът на хората (72%) в България, които твърдят, че по време на обучението си в училище са били подложени на тормоз, присмех, подигравки, обиди или заплахи, защото са ЛГБТИК. |
Същевременно много малко хора търсят съдействие от страна на полицията - едва един от десет в България е съобщавал за физическо или сексуално нападение, както и за преживявана дискриминация. По този показател България е на нивата, средни в Европейския съюз.
Липсата на обществен дебат, гражданска подкрепа и широко разпознаваеми лица се дължи на политическата инструментализирането на въпроса за правата и откритите прояви на омраза към ЛГБТИК общност
За близо 50% от хората в България, участвали в изследването, предразсъдъците и нетолерантността към ЛГБТИК общността са се увеличили през последните пет години. Подобно усещане средно за Европейския съюз имат 53% от анкетираните.
Училището - все още далеч от темите за ЛГБТИК
"Според моя собствен опит училищата и учебните заведения изобщо не са предназначени за хомосексуални хора. Учителите и персоналът винаги открито правят ужасни коментари за тези маргинализирани групи и твърдят, че ЛГБТИК хората не са истински, естествени или че това е просто избор. Самият аз като хомосексуален човек в училище не се чувствам в безопасност да се противопоставя на тези коментари", казва небинарен куиър на 19 години, цитиран в изследването.
Данните за България показват още, че:
- 55% от ЛГБТИК хората в България казват, че са криели идентичността си в училище. В ЕС този дял е 49%.
- 21% от ЛГБТИК хората в България казват, че в училище някой често или винаги ги е подкрепял, защитавал или е защитавал правата им като ЛГБТИК. Този дял в Европейския съюз е 32%.
- 61% казват, че в училищното им образование никога не са били разглеждани ЛГБТИК въпроси;
Препоръките: трябва да има ефективна борба срещу дискриминацията
От Агенцията призовават държавите да предприемат определени мерки за справяне с проблемите, които проучването индикира.
Сред тях са инвестиране в обучения за служителите на органите на реда с цел по-ефективно регистриране и разследване на престъпления от омраза срещу ЛГБТИК хората, така че жертвите да се чувстват в безопасност, когато подават сигнал, и да получават справедливо отношение.
Според агенцията е добре мотивираността от предразсъдъци да бъде утежняващ фактор по време на наказателни производства.
Агенцията препоръчва още да се приеме Директивата на Европейския съюз за равното третиране и директивите относно стандартите за органите по въпросите на равенството.
"Животът на ЛГБТИК хората в Европа не трябва да е постоянна борба. Въпреки че виждаме признаци на напредък, тормозът и насилието продължават да са постоянни заплахи. Време е да действаме решително и да надградим постигнатото, така че всеки човек в Европейския съюз да получава еднакво отношение и да може да живее с достойнство и уважение", коментира директорът на Агенцията на Европейския съюз за основните права Сирпа Раутио.