Диагнозата "Изборна фрустрация" и какво идва след нея
Октомврийското слънце напича. Стоя на площада - същия, през който минах и през 2013 г., и през 2020 г., а и много пъти преди това. Стоя в ступор. Звучи "Вдигни очи", после "Вятърът на промяната". Побиват ме тръпки. Защо пак слушаме това и се питаме накъде? Там са приятелите с децата, които бяха бебета, когато протестирахме срещу избора на Гешев през 2019 г. И приятелите, чиито тийнейджъри от 2013-а сега са пълнолетни хора с професии.
Докога така? Каква е тази съдба, закодирана в ДНК-то ни, все да се оказваме на площада едновременно гневни, но всъщност адски безпомощни и изморени. Сякаш фрустрацията ни е изпила силите и сме на протест просто за да сме там, но всъщност присъствието ни отвращава, изморява, застопорява."
Това си спомня Мария Иванова* за последния протест, на който присъства в края на октомври 2023 г. В деня на размисъл преди местните избори причината за недоволството беше отмененото в последния момент машинно гласуване.
Тя е на 40 г., има работа, от която е доволна, и семейство. Живее в България, гласува винаги и протестира почти винаги, когато се налага. Казва обаче, че в някои случаи това "задължително гражданско участие" ѝ причинява отвращение, а когато си спомни за площада в есенната събота, изпитва невероятна умора. Едновременно безнадеждност и гняв, от които се просълзява.
Казва, че се връща към спомена, защото се чувства по същия начин от предстоящите предсрочни парламентарни избори, от кампанията, от идеята, че пак ще следи екзитполове и резултати с ясното съзнание, че това няма да доведе до нищо. А най-много ѝ тежи въпросът какво ще стане след това: "Като няма да доведе до нищо, това къде ще ни закара?"
История с много герои
Според най-новите социологически проучвания в ситуацията на Мария Иванова са мнозина. Почти две трети от избирателите заявяват, че няма да отидат до избирателните секции на 9 юни. Сред причините за това социолозите посочват честите избори (шест вота само за парламент за последните три години), които не водят до сериозна промяна в политическата ситуация, краткосрочните правителства с ограничени възможности за действие и постоянните скандали в управлението.
И ако причините за безнадеждността, която все по-голяма част от избирателите изпитват преди поредния предсрочен вот, са, общо взето, известни, то все по-актуален става въпросът какви са начините за справяне с този проблем. Още повече че залогът е представителността на бъдещото управление - ниската избирателна активност дава предимство на партиите с твърди електорати и увеличава тежестта на купения, контролирания и корпоративния вот. "Дневник" потърси предприемач, адвокат, психотерапевт, социолог и изборен наблюдател за мнение по темата. Думите, с които те описаха състоянието на избирателите като Мария Иванова, бяха:
| Гняв, фрустрация, отчаяние, умора от умората, апатия, блокаж. |
Самите те признаха, че припознават в различна форма и степен това състояние, като реагират по-различен начин. Въпреки това смятат, че не става дума за лоша диагноза, а за част от динамиката на света и на българското общество.
Умора или фрустрация
Част от голямата група разочаровани избиратели говорят за чувство на измама - чувстват се подведени, изиграни (буквалният превод на термина "фрустрация" от латински е "измамени очаквания" - бел. ред.) от политиците, на които са гласували доверие, но то е останало неоправдано. Въпреки това те предпочитат да продължат да изпълняват гражданското си задължение да гласуват.
"В психологията няма умора, няма мързел. Има липса на мотивация и загуба на смисъл", коментира пред "Дневник" психотерапевтът Владимир Сотиров.
Мисля, че има някакво отчаяние, което води до осъзнат избор да се оттеглиш, да се дистанцираш. Това е избор, основан на житейския опит да не се похабяваш, да не влизаш в чужди сценарий
По думите му в обществото няма гняв, защото ако имаше, щеше да има недоволство, желание за промяна, което минава през граждански протести, опит за разрушаване на статуквото и гражданско неподчинение. "Това щеше да е много здравословно. Ако бяхме на барикадите, щяхме да можем да променим много повече състоянието на фасадната демокрацията", смята Сотиров. Допълва, че гневът би довел до взрив и до публични сътресения.
Според социолога и преподавател Мила Минева говоренето за умора е част от самия проблем. "Когато медиите непрекъснато повтарят: "Аман от избори, колко сме изморени", няма как да не се заразим с това усещане, че ни е писнало. По-добре е да няма общност на изморените, по-добре да питаме какво да правим."
Адвокатът и писател Васил Георгиев е на различно мнение - че не става дума за умора или фрустрация, а за блокаж.
Уморявам се като тичам 10 километра, а не като ме питат за държавата. Това е блокаж, когато видиш, че нещата не се получават, не можеш да изкараш някаква конструктивна визия
Казва, че този блокаж всъщност е деполитизация на политическия процес, т.е. важните теми за развитието - като еврото, Шенген, бъдещето на Европейския съюз, Украйна, се деполитизират, стават неважни за обществения дискурс. Според него големият проблем обаче е, че този блокаж е за сметка на борбата с корупцията и институционалните реформи. Той води и до липса на обществена реакция по важни теми и до липса на доверие във властта.
Подчертава като особено важен за успех момента, в който някой политик може да го постигне: "Иван Костов щеше да си остане един неуспял лидер, ако Жан Виденов не му отвори възможност през 1997 г. На Кирил Петков му отворихме ние възможностите през 2020 г. и президентът Румен Радев като го направи министър. Сега не се задава някаква криза, която да отвори възможност", казва още Георгиев.
Казва, че той самият успява да се "спаси" от блокажа, като спортува, чете книги и се интересува повече от международни новини.
Обществото и (само)уважението
Ангел Фотев е управител на консултантско дружество в сферата на енергетиката. Казва, че фрустрацията, която усеща заради честите избори и липсата на адекватна политическа перспектива, го кара все по-често да мисли да емигрира.
Допълва, че най-често реагира с апатия, но като се замисли, дели нещата на две: "От една страна, в социален аспект, хората са тотално отвратени и най-лошото е, че им е изчезнало желанието за инициативност и за включване в социалните процеси. От друга, в бизнес аспект, през последните няколко години политическата нестабилност доведе до колапс. Хората в държавните учреждения просто не работят при тази несигурност." така стига до максимата, че е до-добре да има лошо правителство, отколкото никакво. Обяснява, че има клиенти чужденци, които казват, че не искат да идват в България, защото положението е несигурно.
Разочарован е от коалицията, за която гласува. Чувства се непредставен: "Защото никой от хората, които искат да гласувам за тях, не излиза и не казва това, което искам аз да кажа или те да кажат като мои представители." Попитан за бъдещето, Фотев вижда крайни варианти - като победа на "злите сили", които да вземат официално и окончателно властта, да се разобличат и това да доведе до разпад на системата, за да се роди нещо ново. Същевременно твърди, че няма "достатъчно натрупан социален капитал", за да може обществото да устои на този разпад.
Нямаме самоуважение като общество - това е проблемът. Имаме претенции, нямаме самоуважение. Както казва Кърт Вонегът: ако самоуважението си счупи крак, кракът не може никога да оздравее. Собственикът му трябва да го застреля
Попитана как апатията и отчуждението се отразява на формирането на общности и на обществото като цяло, социологът Мила Минева отговаря, че идеята да се търси спасение в общност не е добра. Според нея по-ценното е да се научиш да живееш заедно с различните хора.
Самата тя се страхува от общности, да, чувства се добре в тях, но е възможно твърде много да я контролират. Казва, че хората непрекъснато искат да се влюбват в някакви политически проекти и бъдещи хоризонти и това невинаги е лошо - така България стигна до членството си в Европейския съюз. Но по-важното от тази любов е умението да живеем заедно. "Страдаме по изгубената общност и искаме да си направим нова. Но ако общността ти отнема свобода? За любов си имаме семейство. Обществото не е за обичане, а за живеене заедно", казва социологът.
И сега накъде
Как да се мотивират хората да се върнат обратно в политическото е въпрос с много възможни отговори. Най краткият от тях според събеседниците на "Дневник" е с дългосрочни усилия и политики, с говорене за теми, които не са концентрирани само върху твърдия електорат.
Мила Минева напомня, че ангажиментът с политическото не е краткосрочна и проектна, а дългосрочна партийна работа. Когато партиите не си вършат работата, не си разширяват постоянно партийната база, няма как да имат политическа мобилизация: "Това не е нещо, което се прави от избори на избор. Това е всекидневна, мъчителна работа, но така се практикува демокрацията."
Според нея в настоящата кампания партиите говорят само на твърдите си електорати и това е погрешно, защото има много хора, които се колебаят дали да гласуват, и на тях не може да им се говори като на ядрото от партийни избиратели.
Трябва да има нов разказ, отвъд конкретните каузи. Колкото повече се говори на твърдия електорат, толкова повече другите се изморяват.
Според социолога всичките партии залагат на това, че на 9 юни малко хора ще гласуват и се концентрират да мобилизират тези, които ще го направят. "Но това е самосбъдващо се предсказание", предупреждава тя.
Психотерапевтът Владимир Сотиров акцентира на това, че трябва да се намери начин фрустрацията да излезе навън - да не бъде задържана, а насочена към виновните за нея. Специалистът обяснява, че когато са загубили нещо, хората преживяват тъга, че са предадени, огорчени, чувстват празнота. Често пъти те бягат от тъгата, много често я трансформират. Много-по-рядко говорят за нещата, които са ги натъжили, и за гняв. Причината по думите му е, че по-лесно се комуникират огорчението и гневът, отколкото тъгата.
"В случая ни е отнета надеждата, перспективата, излъгани сме. Имаме нужда от възмездие, чувството на справедливост да бъде удовлетворено. Търсим някой друг отговорен, а ние да сме чисти и невинни. Трансформираме срама, тъгата, вината в гняв и вместо да скърбим и да се оттеглим в прагматична позиция, мобилизираме гнева, но в малко извратена позиция - да сме в позицията на агресор", коментира психотерапевтът. Това според него води до странно поведение сред най-близките и се отразява пагубно на личните взаимоотношения.
Най-подходящо е този гняв да се изрази под прозорците на властта, на партийните централи - там може да дадем израаз на това автентично преживяване за ограбеност, ощетеност. Трябва да видим и да държим отговорни тези, заради които се чувстваме по този начин
Мария Иванова казва, че ще продължи да гласува. И да протестира. Опитва се да намира начини да се самоусъвършенства и така да бяга от собствената си фрустрация. Казва обаче, че със сигурност това й струва много енергия.
* Името е сменено по желание на цитираната