Врачанският митрополит Григорий, Видинският митрополит Даниил и Ловчанският митрополит Гавриил са тримата кандидати, от които следващата неделя (30 юни) ще бъде избран новият български патриарх.

Решението на Светия синод беше взето след осемчасово заседание и оповестено от говорителя му - Старозагорския митрополит Киприан.

Пред медиите Киприан отказа да коментира дали е било напрегнато, като лаконично посочи: "Четиридесет и два тура говорят достатъчно." Все пак този път гласуванено приключи в един ден, докато при предходния избор през 2013 г. отне два.

Окончателното решение кой да оглави Българската православна църква ще бъде взето от Патриаршеския избирателен събор, в който над 100 делегати ще гласуват тайно.

Право да участват в избора имаха деветимата митрополити, отговарящи на уставните изисквания да са на възраст над 50 години, да са управлявали епархията си над 5 години и да се отличават "с правилни мисли върху православната вяра и с точно спазване на църковния ред".

От съобщението на митрополит Киприан се разбра, че Синодът е приел изискваните в устава на църквата две трети от гласовете на митрополитите да се равняват на девет гласа. По сходен начин постъпиха митрополитите при предходния избор през 2013 г., когато пред заплахата за провал на избора, тъй като никой от кандидатите не можеше да събере нужната подкрепа, решиха да преизчислят изискваното мнозинство от десет на девет гласа. Срещу решението се обяви тогавашният наместник-председател на църквата - Варненският митрополит Кирил. Въпреки неговото особено мнение и гражданските възражения обаче то остана в сила. Решенията в църквата не подлежат на съдебен контрол.

Специализирал е богословие в Московската духовна академия и е възведен в архимандритско достойнство от Минския и Белоруски митрополит Филарет. От септември 1986 г. е назначен за предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия, какъвто остава до 1991 г.

Наблюдатели на процесите в църквата посочват, че Гавриил, който е митрополит от 2001 г., е известен с проруските си позиции. В края на 2022 г. - няколко месеца след началото на войната на Русия срещу Украйна и след като Москва обяви България за неприятелска държава, той участва в литургия в Руската цъква в София в съслужение с Волоколамския митрополит Антоний от Руската православна църква, който тъкмо беше поел функциите на външен министър на Московската патриаршия. На литургията присъства руският посланик в България Елеонора Митрофанова. За случая се разбра от декларация на парламентарната коалиция "Демократична България", която заяви, че Антоний е пристигнал в България без покана от БПЦ, което е нарушение на църковния ред и на практика нарушаване на българската църковна независимост.

Смята се, че Видинският митрополит Даниил има възгледи, близки до тези на Гавриил Ловчански.

Той е на 52 г. и е роден в Смолян. През 1996 г. записва и учи Английска филология в Софийския университет, а на следващата година пренасочва образованието си в Богословския факултет, пише в биографичната справка за него на сайта на синода. През 1999 г. е подстриган за монах от Неврокопския митрополит Натанаил, чийто викарий е по-късно. От 2010 до 2018 г. е викарий на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф. Става митрополит през 2018 г.

Григорий е бивш игумен на Троянския манастир в периода 2011 - 2014 г. Веднага след това е назначен за викарий на патриарх Неофит. През март 2017 г. е избран за Врачански митрополит след смъртта на митрополит Калиник.

Така лобито около митрополит Николай изглежда непредставено, но наблюдатели допуснаха, че решението за кандидатите може да е резултат от постигната вътрешна договорка, тъй като никоя от двете групи нямаше нужните девет гласа.