Доклад: Антикорупционните институции се въздържат да разследват корупция
Реалната картина на корупцията в България и през 2023 година продължава да е скрита, а институциите, които би трябвало да работят по разкриването й, все така не са проактивни и даже все повече се въздържат да разследват корупцията по високите етажи на властта. Ако се съди по водените наказателни производства, може да се направи извод, че виновни за извършването на корупционни престъпления длъжностни лица няма.
Това са част от основните изводи на годишния доклад на "Антикорупционния фонд" за 2023, който отразява развитието на 57 ключови дела за корупция по високите етажи на властта и включва анализ на практиката на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) за установяване конфликт на интереси. Мониторингът се осъществява за шеста поредна година, като от организацията определят 2023 година като "точка на замръзване".
Анализът почива на оперативната статистика на българската съдебна система, а автори са Андрей Янкулов и Даниела Пенева. Ако през 2023 година организацията обяви, че институциите са с "широко затворени очи" за случаите на корупцията, то сега те казват, че най-точното определение за работата им е "пълна въздържаност".
| От "Антикорупционния фонд" констатират, че през 2023 г. няма нови влезли в сила присъди по ключови казуси и се запазва устойчивото съотношение на значителна доминация на крайните оправдателни съдебни актове, които остават петнадесет срещу едва четири осъдителни. |
"Това показва огромно разминаване с данните на прокуратурата за съотношението между осъдени и оправдани лица за всички корупционни престъпления през 2023 г. - 226 осъдени срещу 40 оправдани. Такова е разминаването и при данните за корупционни престъпления от висок обществен интерес, но по критериите на самата прокуратура, които включват и наказателни производства срещу горски стражари, секретари на читалища и куп други подобни длъжностни лица на изпълнителски длъжности из различни ведомства - 33 осъдени лица срещу 11 оправдани. Горното ясно демонстрира намаляващата успеваемост на обвиненията при стесняването на кръга засегнати лица според значимостта на случаите", констатират от организацията.
За тях изминалата година препотвърждава заключението и от предишни доклади, че реалната картина на корупцията по високите етажи на властта остава скрита и водените разследвания не отразяват същинското състояние на корумпираност на публичния сектор на високо ниво. "Ако се съди по тях, се оказва, че виновни за извършването на корупционни престъпления сред най-високопоставените длъжностни лица на практика няма", пишат от АКФ.
| Новата тенденция през 2023 година е, че прокуратурата все повече е започнала да прекратява водените от нея разследвания и те да не стигат въобще до съд. |
Две лица, една тенденция
"Съвсем не единствено заради тази тенденция годината следва да бъде най-кратко и точно характеризирана като година на пълна въздържаност на прокуратурата да разследва корупция по високите етажи на властта", отбелязват от организацията.
От там уточняват "мимолетно изключение" от това правило за период от няколко седмици през май - юни, в края на предсрочно прекратения мандат на главния прокурор Иван Гешев. Тогава прокуратурата се активира скоростно и избирателно срещу искащите смяната му, но безуспешно. Тогава Гешев възобнови редица разследвания и поиска имунитетите на политически лидери като председателят на ГЕРБ Бойко Борисов и съпредседателя на "Продължаваме промяната" Кирил Петков.
От организацията отбелязват, че 2023 година може да бъде запомнена като година на двете изцяло различни лица на българските антикорупционни институции.
Само за няколко седмици българската прокуратура премина от обичайния си дефанзивен режим към политически-оцветена свръхактивност, граничеща с институционална агресия, и след кратка турбуленция - обратно към обичайното си спокойно състояние до точка на замръзване.
Това пишат от АКФ и отбелязват, че причината за рязката промяна е била смяната на главния прокурор Иван Гешев и избирането за временен титуляр на неговия заместник Борислав Сарафов.
Според организацията за едната година, в която Сарафов ръководи прокуратурата, институцията буквално "забравя за политическата корупция като тема до края на 2023 г." "Редица наказателни производства, в това число и избирателно активираните в края на мандата на Гешев, касаещи пряко или косвено политически фигури от (или свързвани с) мнозинството (състоящо се от управлявалите в периода юни 2023 - април 2024 от ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България", подкрепяни от ДПС - бел. ред.), са или прекратени, или потъват в обичайната забрава.
| От АКФ отбелязват като "една малка плаха крачка напред към модернизиране на системата на наказателно правосъдие" промените, които доскоро управлявалото мнозинство е успяло да прокара. |
Най-съществените от тях са измененията на Конституцията, промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и новият Закон за противодействие на корупцията, отбелязват от организацията и уточняват, че "голямата част от промените се извършват без предварителна ясна и всеобхватна концепция, без анализ какво ги налага". "В крайна сметка обаче реалната промяна в начина на упражняване на всяка публична власт може да стане само с кумулативното наличие на качествени нормативни разпоредби и адекватното им безпристрастно и еднакво спрямо всички прилагане съобразно заложените в тях цели и смисъл", пишат от АКФ.
От там уточняват, че заради крехкото управляващо мнозинство реформите въобще не са успели да достигнат до етапа на фактическото си прилагане и на практика остават само на хартия.