Свръхконцентрация, омраза, неадекватна защита на журналистите: расте рискът за медийния плурализъм
"Бавни или отлагани реформи в законодателството, неуспех в надзора и предотвратяването на медийната концентрация на практика, недостатъчна редакционна автономност във всички медийни сектори, широко разпространена дезинформация и реч на омраза, неадекватна защита на журналистическата професия и липса на положителни промени с цел укрепване на независимостта на обществените медии."
Това е съвсем накратко картината от нерешени проблеми в българските медии в оценка за 2023 г. Оценката е на Орлин Спасов (фондация "Медийна демокрация"/Софийски университет "Св. Климент Охридски"), Нели Огнянова (Софийски университет "Св. Климент Охридски") и Николета Даскалова (фондация "Медийна демокрация") за Мониторинга на медийния плурализъм, извършван от 10 години от Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода (CMPF) към Европейския университетски институт в Италия.
Общият риск за медийния плурализъм в страната се увеличава с 2 процентни пункта (66%, като 100% е максимален риск). Висок е рискът в областите "Пазарен плурализъм" (73%) и "Социално включване" (77%) и среден в "Основна защита" (51%) и "Политическа независимост" (64%).
Има и някои добри промени като отслабването на драстичния политически натиск, промяната в правната уредба относно престъпленията срещу доброто име (клевета и обида) или Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Но "като цяло, както и през предходните години, рисковете за медийния плурализъм в България произтичат главно от факта, че правната рамка често не се прилага ефективно на практика и че свободата на медиите и правата на журналистите се нарушават", посочват авторите.
Освен лошия показател за физическата безопасност на журналистите (83%) в доклада има още констатации:
- Състоянието на медийния регулатор продължава да буди сериозни безпокойства заради противоречивите изказвания на някои от членовете му, обществените критики и липсата на доверие в рамките на самия орган.
- България все още не успява да разреши основните проблеми, свързани със защитата на пазарния плурализъм. Рисковете произтичат главно от липсата на специфични за сектора правила, които да предотвратяват високата степен на концентрация, липсата на данни за пазара, липсата на възможности за устойчиво финансиране и липсата на гаранции срещу търговско влияние и влияние на собствениците върху редакционната независимост.
- За особено висок риск сочат показателите "Плурализъм на медийните доставчици" (96%), "Редакционна независимост от търговско влияние и влияние на собствениците" (88%) и "Плурализъм на цифровите пазари" (78%).
- Неблагоприятните условия на труд за журналистите все още са широко разпространени.
| "Само 61% от журналистите в България получават всичките си доходи от работата си като журналисти. Между две трети и една трета от останалите допълнително печелят от връзки с обществеността, корпоративни комуникации и/или реклама", констатира изследването "Световете на журналистиката" |
- Особено тревожно е влошаващото се състояние на пазара на местни медии, изправени пред сериозни предизвикателства по отношение на независимостта и устойчивостта им.
- Въпреки законовите изисквания много медии, особено онлайн издания, не декларират публично собствеността си. Точното ниво на пазарна концентрация в сектора на онлайн медиите не може да бъде определено поради липса на данни.
- При политическата независимост индикаторът с най-висок риск е "Независимост на обществените медии" (94%), което отразява неотслабващите опасения относно независимостта на Българската национална телевизия (БНТ). Показателят "Редакционна автономност" също остава в зоната на високия риск (75%).
- Областта "Социално включване" (77%) е областта с най-висока концентрация на риск в настоящия мониторинг. Четири от петте индикатора в тази област сочат висок риск: "Защита срещу дезинформация и език на омраза" (90%, основно заради руската агресия в Украйна), "Местни/регионални и общностни медии" (88%), "Представяне на малцинствата в медиите" (72%) и "Медийна грамотност" (70%).
- Онлайн средата продължава да генерира едни от най-сериозните рискове за медийния плурализъм в България. Най-голямо безпокойство в областта "Основна защита" тук предизвикват нестихващите атаки срещу свободата на изразяване онлайн. Критични онлайн издания и разследващи журналисти са обект на стратегически дела срещу публичното участие (SLAPP) и външен натиск от страна на корпорации и бизнес фигури, а проверители на факти са подлагани на онлайн тормоз от страна на политически фигури.
- Законовите разпоредби срещу речта на омразата, саморегулаторните стандарти срещу некоректно отразяване и инициативите на гражданските организации срещу дезинформацията не са достатъчно ефективни.
Показателят "Плурализъм на медийните доставчици" е с много висок риск - 96% (88% в предишното издание). Това е най-високият резултат за риск в настоящия мониторинг на медийния плурализъм. Той се дължи на основно на комбинацията от няколко фактора - липса на данни за пазарните дялове на медиите на базата на всички приходи, липса на конкретни прагове за предотвратяване на висока степен на концентрация на собствеността (в отделните медийни сектори и междусекторно) и високата концентрация на аудиторията в секторите на телевизията и радиото (съответно 81% и 77% на водещите четири групи).
Има индикации за висока пазарна концентрация в аудио-визуалния сектор: общият дял на рекламните приходи на четирите водещи телевизионни групи е 90%.