Митрофанова: Руската църква възстанови Българската патриаршия
"Знаем, че Българската и Руската православна църква са сестри и винаги са имали най-близки отношения. Напомням, че схизмата, наложена на БПЦ от гърците, фактически бе снета именно от руската църква, тя възстанови тук патриаршеството."
Това казва руският посланик Елеонора Митрофанова в интервю за ТАСС, публикувано в четвъртък. Въпросът, на който отговаря, е: "Съдейки по всичко, между нашите страни се появи нова линия на напрежение. Възможно ли е според вас противопоставяне на сестринските православни църкви?"
Митрофанова не казва нищо за предстоящия избор на български патриарх и нарича Вселенската патриаршия в Истанбул "гърците" и "Фенер".
Въпросът за разделението засяга Православната църква в Украйна, възникнала през 2018 г., след като вселенският патриарх Вартоломей прекрати попечителството на Московския патриарх над украинските територии, продължило векове. РПЦ категорично не признава ПЦУ, а българската църква още не е взела решение, но неотдавна имаше съвместна служба в Истанбул с украински духовници от новата църква.
| Според Митрофанова "американците предприемат всевъзможни стъпки БПЦ да признае разколниците, също така агресивно действа и "Фенер", ръководен от патриарх Вартоломей". |
| "Сега той води странна политика - води със себе си на църковни мероприятия разколници от ПЦУ, независимо, че никой не ги е канил", казва още тя. След което допълва: "Много ми е сложно да съдя за случващото се в българската църква, това е извън компетенцията на посолството. (...) Надявам се, че българските владици ще проявят достатъчно мъдрост да не допуснат нов разкол." |
Думите на Митрофанова не отговарят съвсем на истината.
Руската православна църква има двойствено отношение към Българската екзархия. От една страна, тя признава схизмата спрямо нея, провъзгласена през 1872 г. от Константинополската патриаршия, и избягва да служи съвместно с български духовници. Руската църква в София "Св. Николай Чудотворец" възниква, защото православните от Руската империя няма къде да се молят, българските храмове са на разколници.
От друга, от 1880 до 1915 г. РПЦ снабдява с миро БПЦ, а до 1918 г. водещите български духовници се обучават в руски духовни училища и семинарии. При освещаването през ноември 1914 г. на Руската църква съвместно служат български и руски свещеници, Вселенският патриарх Герман протестира, на което РПЦ отговаря, че не е подписвала схизмата и се смята за свободна в отношенията си с България.
- Следва разгром на руското православие от болшевиките, през 1925 г. умира последният от времената преди СССР патриарх Тихон и властта не позволява избор на нов, арестува и изтезава митрополит Пьотр, който е първият след Тихон пазител на патриаршеския престол. През 1927 г. митрополит Сергий прави Послание, с което призовава към гражданска лоялност към съветската власт и изисква задграничното духовенство изцяло да се подчини политически на съветското правителство.
- Това е времето, в което в България руски духовници, избягали от репресиите и гражданската война, служат за десетките хиляди свои православни сънародници, руски богослови допринасят за духовното образование. През 1924 г. руските свещеници в България получават разрешение да служат съвместно с българските и това се случва през септември същата година при освещаването на катедралния храм "Св. Александър Невски". Но това е решение на Архиерейския синод на Руската задгранична църква, която РПЦ и СССР смятат за незаконна.
Под натиска на брутална война с нацистка Германия и милиони жертви на 4 септември 1943 г. диктаторът Йосиф Сталин търси нови начини да мобилизира населението с възраждането на църквата като послушна част от политическия апарат на държавата. На 8 септември, броени дни след среща с него на трима митрополити, е проведен Епископски събор, на който е избран за патриарх митрополит Сергий.
В следващите десетилетия има няколко вълни на антицърковни и антирелигиозни репресии от съветския режим, нито един епископ или духовник с висок сан в РПЦ не заема поста, преди да е одобрен от КГБ и ЦК на КПСС. Това се отразява и на руските духовници и православни в България, където новата комунистическа власт под съветска окупация и особено със закона от 1949 г. преследва вярващите.
| Чак през 1973 г. Московската патриаршия започва да изпраща поместен настоятел в София. |
През февруари 1945 г. при отмяна на схизмата българска делегация поема ангажимент пред Вселенската патриаршия да не започва процедура за преминаване към патриаршия. През 1948 г. комунистическата власт решава, че това трябва да стане по чисто политически подбуди: "за организиране борбата на православните църкви против Ватикана и неговата реакционна политика".
В условията на студената война РПЦ си присвоява правото да признава автокефалност на църквите в районите, където е стигнала Червената армия. Така се стига до Третия църковно-народен събор от май 1953 г., на който за патриарх е избран Пловдивският митрополит Кирил, първият след патриарх Евтимий от края на XIV век.
Константинополската патриаршия, смятана за първа между равни и за висша духовна инстанция за подобни действия, няма официален представител на този събор и не признава решенията му. Българската патриаршия е призната от Вселенския патриарх през 1961 г.