Ключов момент от церемонията по интронизацията е смяната на одеждите - основна част от патриаршеските инсигнии. Дрехите на митрополит бяха свалени, като Даниил Видински остана по монашеско облекло.

Кръст, огърлие с Пресвета Богородица и трето с Исус Христос носи всеки патриарх върху одеждите си за разлика от двете отличия, характерни за останалите членове на Синода. Те се поставят на врата му от различни митрополити, единият от които Николай Пловдивски, а патриархът целува всеки от символите.

Патриаршеската мантия е зелена. Тя символизира всичко, което и една архиерейска мантия: източващите от архиерея, като образ Христов, едемските реки Тигър и Ефрат в Рая, които символно са извезани по

гърба на мантията, и др. Като пастирско наметало тя напомня, че ролята на архиерея е да води паството си към Царството Божие.

В зелен цвят на мантията си е бил българският Охридски архиепископ, за когото е известно още, че се е и подписвал със зелено мастило, в отличие от Вселенския патриарх, който се подписва с червено мастило.

Българската зелена патриаршеска мантия е символ на автокефалния статут на Българската църква.

В деня на интронизацията новоизбраният български патриарх е и със зелен епитрахил и омофор. Омофорът, който се поставя на врата, символизира загубената овца, която Христос е тръгнал да потърси, и също, че той се жертва лично за спасението на хората.

Последен елемент от облеклото е бялото було - символ на чистота на православната вяра. Традицията на бялото покривало на главата идва от исихазма. Такова бяло було е подарено на Патриарх Евтимий Търновски при ръкоположението му от Константинополския патриарх св. Калист в Константинополската "Св. София" .

Бялата епанокалимавка става традиционна сред славяноезичните църкви. При българските предстоятели от ново време, тя е въведена от екцарх Стефан.