Компютърни престъпления не се доказват със свидетели: хакерът "Емил Кюлев" излиза на свобода
Състав на Софийския апелативен съд (САС) с председател Галя Георгиева освободи от ареста Теодор Илиев, обвинен от прокуратурата, че представяйки се за хакера "Емил Кюлев", е източил неправомерно и изтрил бази данни на 35 институции, фирми и дружества. Съдът го освободи окончателно с най-леката мярка за неотклонение "подписка", а основният мотив на състава бе, че компютърни престъпления не се разследват и доказват със свидетелски показания, а с експертизи. По случая обаче към момента няма данни дори дали експертизи са били назначени на иззетите веществени доказателства- лаптопи, телефони, сим карти и флаш памет.
"Има една книжка - "Разследване на компютърни престъпления". Г-н прокурор, намерете я и я дайте на разследващите. Компютърни престъпления не се доказват със свидетели, а с експертизи", обърна се към прокурора Борислав Владимиров съдия Галя Георгиева след края на заседанието. След това предупреди журналистите, че го казва заради тях и настоя да бъде цитирана правилно, защото в противен случай това щяло да е последното дело, на което влизат.
Прокуратурата обяви, че е задържала хакер с псевдоним Емил Кюлев
Теодор Илиев, който бе задържан и обвинен за серия от хакерски атаки между 2020 и 2024 г., които са извършени от човек с псевдонима "Емил Кюлев". Самият Илиев не пожела да дойде на днешното заседание и бе представляван само от адвоката си Людмил Рангелов. На първа инстанция Софийският градски съд наложи на Илиев най-тежката мярка за неотклонение "задържане под стража".
От анализа на доказателствата на съдебния състав по случая са събрани предимно свидетелски показания, според които Теодор Илиев е "Емил Кюлев". Разпитван е анонимен свидетел, който в показанията си от няколко реда е заявил, че е виждал на живо хакера "Емил Кюлев", че това е Теодор Илиев, познават се от една година, описал е подробно физическите му характеристики, като е направил грешка в ръста. В показанията си анонимният свидетел твърди и че Илиев се похвалил, че хакнал бази данни.
Друг свидетел, Даниел Ганчев твърди, че може да разпознае "Емил Кюлев" по запис на гласа му, който е направил в момент, в който гласът не е бил модулиран. Записът е при разследващите, но към момента още няма експертиза на този запис.
Свидетелят Кирил Григоров пък разказва, че Теодор Илиев е "Емил Кюлев" и има тази информация от приятелката на Илиев - Никол Попова. Тя обаче отрича и твърди, че от медия през 2022 г. е научила, че Илиев е сочен за "Кюлев".
Друг свидетел разказал пред разследващите, бил изнудван да предостави биткойни, след като е осъществен нерегламентиран достъп до юридическото лице, което той е представлявал. Представители на институции, станали жертва на хакера, са дали показания, че са превели суми или са се обръщали към ГДБОП за съдействие, цитира част от доказателствата САС.
Според съдебния състав СГС е излязъл извън рамките на конкретното обвинение, като е обсъждал и дали има данни за други престъпления като изнудване и рекет, както и какви действия по разследването трябва да бъдат извършени - според съда това е недопустимо.
Арестуваният хакер "Емил Кюлев" публикува лични данни още през лятото на 2023 г.
"Разследването тече вече четвърта година и органите са имали възможност да установят откъде точно е влизано в системите, от кои IP-адреси е станало това, което е основното за деянието, вменено на Илиев, както и да е установено дали тези адреси и телефони, от които е имало обаждания и електронни пощи, са свързани пряко или косвено с обвиняемия Теодор Илиев. Според наличните по делото данни от материалите в общо 25 тома още през 2020, 2021 и 2022 г. от действията на разследващите са открити много IP адреси, като в много от случаите са били получени отговори, че те са част от чужди компании, които предоставят анонимизиращи услуги и не могат да дадат информация за крайния потребител", мотивира се съдебният състав.
Според доказателствата е влизано в системите от Панама, Малайзия и други държави в целия свят.
"Същото се отнася и до биткойните. Към края на 2023 г. няколко досъдебни производства са обединени в едно, по което сега е обвинен Теодор Илиев. През 2023 г. той е бил разпитван като свидетел, като от тогава до настоящия момент не са налице никакви експертни заключения, нито дори експертни справки, които да го свързват с IP адресите или устройства, от които е бил осъществен нерегламентираният достъп до дружества и фирми", посочи съдебният състав.
При претърсване и изземване на 28 юни 2024 г на адреса, който е обитавал в София, са открити и иззети множество флаш памети, сим карти, лаптопи и други устройства. Назначена е компютърно-техническа експертиза. Приятелката му Никол Попова твърди, че те са нейни и ползвани от нея. В другото жилище в квартал "Св. Троица", където живее по адрес Илиев, не са открити никакви вещи. Устройства са намерени при свидетел по делото, но те не са анализирани още от експертиза.
Има доказателства, че по време на обиска и преди ареста е изхвърлен лаптоп, който е иззет и е счупен. Към момента обаче няма никакви данни дори да му е назначена техническа експертиза или справка, която да даде заключение дали харддискът може да бъде използван и може ли изобщо да бъде отворен.
Други свидетели по разследването са двама полицейски служители. Единият от тях е инспектор в отдел "Киберпрестъпност" и разказва в показанията си, че е стигнал до извода, че зад псевдонима "Емил Кюлев" е Теодор Илиев. Съдът отбеляза обаче, че не е ясно може ли да се ползват тези показания на по-следващ етап, доколкото те са дадени от разследващи полицаи.
Според съда не е установено нито със справки, нито с експертизи, нито има данни, че са иззети устройства, които да свързват Илиев с IP адреси, от които е влизано в бази данни.
Не може на този етап да се иска най-тежката мярка, смята съдът, тъй като той е млад, а в голяма част от периода на извършените престъпление Илиев е бил все още непълнолетен.
Съдът отбеляза, че все още става въпрос за работно обвинение, което не е конкретизирано и прокуратурата дори не е отбелязала конкретни дати, на които е имало пробив в базите данни. Обвинението може да се прецизира, но не може да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение, тъй като не са изследвани нито изхвърленият лаптоп, нито другите доказателства - флаш памети, сим карти и телефони.