Конституционният съд сложи точка на съдебната реформа (обновена)
Конституционният съд (КС) слага точка на съдебната реформа, като отмени ключовите промените в основния закон, свързани с разделянето на съдебния съвет, различното разпределение и избор в отделните квоти за колегиите му, ограничаването на правомощията на главния прокурор, намаляването на мандата му, както и този на съдебния съвет. За противоконституционни са обявени и текстовете, с които се урежда необходимост от квалифицирано мнозинство от две трети за избор на членове на регулаторите.
Това се разбира от съобщение, публикувано на сайта на институцията, като по някои точки решението е с особени мнения. Във взимането на решението са участвали всички конституционния съдии, включително и новоизбраните от квотата на парламента - Борислав Белазелков и Десислава Атанасова.
За противоконституционен е обявен и текста, че "науката, образованието и културата са национални ценности. Държавата създава условия за свободното им развитие и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство".
От решението на КС, публикувано малко преди 15 ч. в петък, 26 юли, се разбира още, че в сила ще останат промените, свързани със:
- служебното правителство - президентът ще трябва да избира за премиер измежду председателя на парламента, управител и подуправител на БНБ, председател или зам.-председател на Сметната палата, омбудсмана или негов заместник. Отпада единствено, че ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени в закон.
- двойното гражданство - запазва се приетото изменение, че депутати и министри могат да имат двойно гражданство.
По тези текстове гласуването е било шест на шест, т.е. не са събрали достатъчно мнозинство, за да бъдат оспорени (бел. ред. членовете на КС са 12) и по този начин те остават в сила.
Разделението по тези въпроси и липсата на решение по тях означава, че те могат да бъдат атакувани отново. "За" противоконституционността на тези разпоредби са гласували съдиите Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска, Атанас Семов, Янаки Стоилов и Соня Янкулова. На противно мнение са били Константин Пенчев, Филип Димитров, Надежда Джелепова, Красимир Влахов, Борислав Белазелков и Десислава Атанасова.
- В сила остава и едно ключово изменение, с което се ограничават прокурорските правомощия извън наказателния процес. Прокуратурата ще "предприема действия за оспорване на незаконосъобразни актове пред съда в случаите, предвидени в закон", а не както беше преди промените правомощието ѝ да "предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове". Според Конституционния съд няма проблем и с текста, че "освен по наказателните дела от общ характер, в предвидените със закон случаи участва и в други дела в защита на значим обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила".
- В сила остава и възможността всеки съд да се обръща към Конституционния съд, когато по разглеждане от него дело има данни за протиконституционност.
- Заради липсата на мнозинство, остава в сила и текста, че парламентът няма да се разпуска при предсрочни избори, а да продължава да работи до полагането на клетвата на новоизбраните народни представители
- Не се възстановява и закритата Върховна административна прокуратура.
Значението на момента: ще се наложи ли парламентът да поправя поправките на Конституцията
Решението влиза в сила три дни след обнародването му в Държавен вестник, за което има 15-дневен срок от произнасянето. В него е записано, че след отмяната на атакувани разпоредби действие ще имат старите норми, като е посочено, че конституционните разпоредби запазват редакцията си преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
Измененията, гласувани от Народното събрание през декември 2023 година, свързани със съдебната власт, отговаряха на дългогодишни критики за структурата на основния кадрови орган - Висшия съдебен съвет, както и за превишените правомощия на главния прокурор. Преди два дни в последния си доклад Европейската комисия приветства измененията, защото отговаряли на дългогодишни проблеми.
Промените бяха приети от Народното събрание безпроблемно, заради факта, че вносителите им - "Продължаваме промяната - Демократична България", ГЕРБ и ДПС, имаха необходимия брой гласове - над 160.
Докладът на ЕК за България: Промените в Конституцията отговарят на дългогодишни проблеми
Какво предвиждаха измененията и какво точно отпада
- Окончателно разделяне на Висшия съдебен съвет на Висш съдебен и Висш прокурорски съвет, а вместо пленум Общо събрание с ограничени функции, което да решава общи за цялата съдебна власт въпроси.
С решението на Конституционния съд остава положението, че Висшият съдебен съвет ще е разделен на две колегии - съдийска и прокурорска, пленумът ще продължи да решава въпроси, свързани и със съда, и с прокуратурата.
- Променен беше броят на членовете на двата съвета, избирани от професионалната гилдия и от парламента. За Съдебния съвет (общо 15 души) осем членове ще се избират от съдилищата и само петима от Народното събрание. Председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) са членове по право. При прокурорския съвет е обратното. Само трима се излъчват от прокурорите и следователите и шестима членове са по избор на парламента. Главният прокурор е член по право.
Това беше ключова промяна, заради чието неосъществяване през 2015 година тогавашният министър на правосъдието в правителството на Бойко Борисов - Христо Иванов подаде оставка. Идеята е, че с промяната на съотношението на избраните от парламента и от самите магистрати, се избягва формирането на мнозинство около главния прокурор, което да участва във вземането на решения, свързани и със съдии. Конституционният съд сега отменя тази разпоредба като противоконституционна и остава положението, в което в съдийската колегия ще има повече членове, избрани от парламента (в това число - адвокати и бивши прокурори), а в прокурорската - повече от самите обвинители, които са пряко подчинение на главния прокурор.
- Седемгодишният мандат на главния прокурор беше намален на 5 години.
България от години е критикувана от европейски институции заради това, че фигурата на главния прокурор е на практика е безконтролна, а обвинението е подчинено на своя върховен ръководител. Конституционният съд отменя намаляването на мандата на главния прокурор и също отменя текста, койго предвижда той да осъществява само методическо ръководство, а не "надзор за законност" върху работата на всички прокурори.
Още след окончателното им приемане се появиха твърдения, че има основание за оспорването им пред Конституционния съд и тяхната отмяна. Най-голямо беше опасението, ако обикновеното Народно събрание е навлязло в компетентността на Великото Народно събрание.
