Eкстремни температури и политически обещания – световни учени обсъждат в София климатичните промени
Произволен ден от юни 2024 г., часът е 08:28.
Мира се събужда от лъчите на вече парещото слънце, пронизващи лицето ѝ през прозореца. Тича към банята. Набързо измива зъбите и лицето си, следва закуска. В 09:05 ч. Мира вече е навън, за да се види с най-добрата си приятелка, защото знае, че ѝ остават по-малко от два часа преди жегата да стане твърде непоносима.
27 юли, 10:30 часа.
Месец по-късно от същото лято, в което Мира играе навън за около два часа на ден, в София се провежда редовна за годината сесия на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC). Експертната група от учени е отговорна за систематизирането, анализа и оповестяването на научна информация за състоянието на климата и необходимите мерки за адаптация към настъпващите климатични промени. Върху докладите на IPCC стъпват годишните конференции на ООН за изменение на климата (COP).
"Свидетели сме на все по-чести и все по-екстремни климатични явления (б.р. пожарите, които обхванаха страната през изминалите седмици). За да оценим ефекта от тези промени са ни необходими изключително точни и подробни научни изследвания, които да ни дадат представа какво да очакваме в глобален аспект и какви мерки бихме могли да предприемем, за да смекчим това влияние", каза служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров при откриването на 61-та сесия на IPCC.
Той допълни, че цел на министерството е да превърна България в център на науките за околна среда и
климат.
Мира е само на 10 години, но прекрасно познава термини като "климатични промени", "глобално затопляне" и "парникови газове". Тъй като тя е едно от милиардите деца по света, всекидневно понасящо последствията от глобалната климатична криза.
Според данните на Европейската климатична служба тазгодишният юни е бил най-топлият в историята и 13-ият пореден месец с рекордни температури. Според ООН децата по света ще понесат най-голямото бреме на глада и недохранването заради влошеното производство на храни, породено от екстремните метеорологични условия.
22:05 часа в същия произволен ден от юни 2024 г.
Мира вече е в леглото. Всяка вечер преди лягане, тя чете от любимата си книга за случващото се около нея, озаглавена "Пристан за надежда". Предисловието на книгата гласи: "Климатичната криза отдавна е притиснала човечеството до стената. Парадоксалното в тази история е как хищникът стана жертва на последствията от собствените си необмислени действия. Със своето безмилостно поведение човечеството предизвика ефекта на доминото от природни бедствия - превърнали се в най-сериозната заплаха за
съществуването на човечеството през 21. век." С тези думи 10-годишното момиче започва да се унася.
Лека нощ, Мира!
"Надяваме са да привлечем общественото внимание и да повдигнем информираността относно темите за климатичните промени", каза днес в София председателят на Междуправителствения панел на ООН по изменение на климата Джим Скиа.
Очаквано, Скиа заяви, че до момента IPCC не се е съсредоточавала върху региона на Югоизточна Европа и именно заради това е много важно, че София е домакин на сесията.
Климатична криза - реквием на неосмислени(те) човешки действия
През 2019 г. учените в областта на климата постигнаха пълно съгласие за съществуването на глобално затопляне, причинено от вредни човешки дейности, главно чрез емисиите от парникови газове. Глобалното затопляне пък е само една от съставните части на изменението на климата, което се отнася до дългосрочните промени в температурите и метеорологичните модели.
Климатичните промени обхващат и повишаване на морското равнище, топене на планински ледници, ускорено топене на ледовете на Гренландия, Антарктида и Арктика, както и промени във времето на цъфтеж на растения. Климатичните промени са пряка последица от досега необратимото затопляне на планетата.
Според Световната здравна организация (СЗО) през последните 50 години около 150 хил. души в Европа са починали вследствие на екстремни температури. В допълнение, също според СЗО, между 2030 и 2050 г. изменението на климата се очаква да доведе до приблизително 250 хил. допълнителни смъртни случая годишно, само от недохранване, малария, диария и топлинен стрес.
Какво казва последният доклад на IPCC
Последният доклад на Междуправителствения панел по изменение на климата, публикуван през март 2023 г., обрисува няколко ключови заключения:
- Емисиите от парникови газове, породени от човешката дейност, са повишили глобалната температура с 1,1°C спрямо прединдустриалния период между 1850 и 1900 г.
- Въздействието на климата върху хората и екосистемите е по-широко разпространено и по- тежко от очакваното, а бъдещите рискове ще се увеличават бързо с всяка част от градуса на затопляне.
- Необходими са повече финансови средства за изграждане на устойчиви решения за адаптация към неблагоприятните въздействия.
- Светът бързо трябва да се откаже от изкопаемите горива, за да ограничим затоплянето до 1.5°C.
Какво знаят българите за климатичните промени?
Според проучване на Европейската инвестиционна банка, публикувано преди няколко месеца, българите имат добра представа за последиците от изменението на климата, но не и с решенията за справяне с тях.
Подобно на 35-те държави, в които се провежда изследването, българите не знаят, че по-ниската скорост, по-добрата изолация на сградите и рядкото купуване на нови дрехи спомагат за борбата с изменението на климата. За сметка на това, българите знаят, че използването на рециклируеми продукти и използването на обществен транспорт, вместо личен автомобил, спомага за борбата с изменението на климата 79% от анкетираните са наясно, че основните причини за изменението на климата са човешки дейности като обезлесяване, селско стопанство, промишленост и транспорт.
В допълнение, повечето българи разпознават най-големите замърсители с парникови газове в световен мащаб като Съединените щати, Китай и Индия, въпреки това една трета от анкетираните не са включили
Китай в отговора си, въпреки, че той е най-големият замърсител с въглероден диоксид в световен мащаб.
85% от българите осъзнават, че климатичните промени застрашават човешкото здраве и задълбочават глада по света, тъй като влияят върху добивите на земеделски култури поради екстремни метеорологични условия.
Какво предстои да се случи на срещата на IPCC?
В продължение на седмица в София ще работят над 500 делегати от 150 страни, които ще обсъдят и одобрят структурата на два доклада: Специален доклад за изменението на климата и градовете (Special Report on Climate Change and Cities) и Доклад за краткотрайните климатични фактори (Methodology Report on Short Lived Climate Forcers).
С тези два документа 61-вата сесия на IPCC в София ще постави стратегическа основа за Седмия цикъл на проучване на актуалното състояние на климата и необходимите действия за ограничаване на вредните емисии и приспособяване към неблагоприятните въздействия на климатичните промени. Този цикъл на работа се очаква да завърши през 2029 г.
"Една от амбициозните ни цели е да превърнем София в град с нулеви нетни емисии до 2030 г. Постигането на тази цел изисква сътрудничество, иновации и дълбок отдаденост към управлението на околната среда. София вече прави значителни крачки в тази посока", заяви кметът на столицата Васил Терзиев. Проучвания показват, че градовете имат значителен принос за изменението на климата. Градски дейности, най-често транспорт и промишленост, са отговорни за 70% от глобалните емисии на парникови газове.
По думите на Терзиев приспособяването към изменението на климата е сложен процес, като тази сложност нараства в гъсто населените градове (б.р. какъвто е и София)". "Трябва да подхождаме внимателно и да имаме предвид свързаността на биосферата, градските елементи, както и социалните и икономически нужди.
За да посрещнем предизвикателството се нуждаем от науката. Моята вяра в науката е огромна", отбеляза още кметът на София.