Обжалването на прокурорските откази за завеждане на дело не нарушава Конституцията
Обжалването на отказите на прокуратурата за образуване на дело, механизмът за разследване на главния прокурор при данни за престъпление и намаленото мнозинство за избор на главен прокурор, въведени м.г. в Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ и Закона за съдебната власт /ЗСВ/, не противоречат на Конституцията.
Конституционният съд публикува днес /29 юли/ пълния текст на решението си по дело №10, за което "Дневник" информира в петък , с което отхвърли искането на бившия главен прокурор Иван Гешев и потвърди единодушно конституционосъобразността на промените в НПК и ЗСВ, приети през юни 2023 г. , които Гешев атакува.
Преди промените в двата закона на съдебен контрол подлежаха само постановленията на прокурора за прекратяване, не и отказите за образуване.
Съдебният контрол върху постановлението за отказ не нарушава независимостта на прокурора
- посочва КС. Това е така, защото "не се изземва нито едно изключително конституционно правомощие на прокуратурата по чл. 127 от Конституцията, тъй като не се отнема нито възможността на прокурора да ръководи разследването и да упражнява надзор за законосъобразното му провеждане; нито възможността му сам да извършва разследване; нито да привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и да поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер".
КС уточнява: "При съдебния контрол върху отказа да се образува досъдебно производство указанията относно прилагането на закона изключват възможността да се дават указания за определен конкретен резултат при решаване на преписката. /.../ Прокурорът, на когото е върната преписката за продължаване на проверката или за правилното приложение на материалния закон, е овластен да разреши тези въпроси суверенно, т.е. самостоятелно по свое вътрешно убеждение /.../ Съдът при осъществения контрол не замества прокурора, тъй като не образува вместо него досъдебно производство, нито дава указания за образуването му."
С други думи, въведена е само възможността да съществува контрол за обоснованост и законосъобразност върху акта на прокурора, но не и намеса в неговато незавикимост и вътрешно убеждение.
Механизмът за разследване на главния прокрор не е противоконституционен
- казва Конституционният съд, независимо че в решението по дело №1 за промените на конституцията разпоредбата беше заличена, като КС разрешава на законово ниво да бъде уреден механизмът на разследването на главния прокурор. И отхвърля тезата на Иван Гешев, че въвеждането на специален прокурор за разследване на главния прокурор е противоконституционно. "За да е противоконституционен , механизмът трябва да засяга основни конституционни права на главия прокурор или да засяга до такава степен принципите, въз основа на които е устроена и функционира прокуратурата, че да прави невъзможно осъществяването на конституционната ѝ задача да следи за спазване на законността", казват конституционните съдии.
Парламентът може със закон да определя с колко гласа да се избира главен прокурор и председатели на ВКС и ВАС
- посочва КС, отвърляйки виждането на Гешев, който намира за противоконституционно намаляането на квалифицраното мнозинство до обикновено мнозинство от 13 гласа /в 25-членния ВСС/, небоходими за избор и освобождаване на главния прокурор. Конституционният съд дори подчертава, че Народното събрание е свободно да определи не само с колко гласа да бъде избиран и освобождаван главният прокорор, но и председателите на двете върховни съдилища, както и изборните членове на съвета.
"Тази негова дискреция /на парламента/ му дава свобода и да уреди въпроса за мнозинството, с което се приема решение за отправяне на предложение до президента за освобождаване на председателите на върховните съдилища и на главния прокурор, макар и същите да са били избрани с различно, предвидено в закона (по-голямо или по-малко) мнозинство", казва още КС.
В това решение Конституционният съд подробно мотивира защо
защо главният прокурор и председателите на върховните съдилища не могат да бъдат еднакво третирани, Народното събрание е свободно да решава
"Не е налице произтичаща от Конституцията необходимост главният прокурор и председателите на ВКС и ВАС да бъдат третирани от законодателя еднакво при уреждане на процедурата (включително мнозинството) за вземане на решение от ВСС да се предложи на президента тяхното назначаване и освобождаване. Още повече като се има предвид, че този въпрос не е уреден в Конституцията и следователно попада в произтичащата от чл. 133 от Основния закон дискреция на обикновения законодател да уреди със закон "дейността на Висшия съдебен съвет", се посочва в решението. И обяснява защо: "Докато главният прокурор е уреден като самостоятелен конституционен орган с посочени в основния закон правомощия, председателите на ВКС и ВАС са само административни ръководители на върховните съдилища и на конституционно ниво нямат самостоятелни функции. За разлика от тях, главният прокурор осъществява правомощия по отношение на дейността на всички прокурори и на прокуратурата в цялост", посочва КС.
Пълният текст на решението на КС можете да прочетете тук.