Автор, чиито права са нарушени в България, а той живее другаде, ще получи обезщетение съобразно цените на местния пазар, а не в страната на пребиваване. Това постановиха Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно решение, за което съобщава news.lex.bg

Върховните съдии бяха сезирани заради противоречива практика в съдилищата - едни съдии приемаха, че са релевантни цените на пазара на увреденото лице, а други, че е пазарната цена, която авторът би получил за лицензионно използване в държавата, в която нарушението е извършено, пояснява изданието.

След детайлен анализ на правилата на международното частно право и на правото на ЕС върховните съдии посочват, че всяко използване на обект на авторското право се урежда от правото на държавата, в която се търси неговата закрила, в това число когато използването представлява нарушение. "По иск на автор с гражданство, различно от българското, или обичайното местопребиваване извън територията на страната, при твърдение, че в нарушение на авторското му право произведението е използвано без разрешение на територията на страната, за дължимото обезщетение е приложимо българското право", пишат те.

И заключават, че при определяне на обезщетение за пропуснато лицензионно възнаграждение в случаи с международен елемент е съобразим пазарът в страната като пазар на държавата, в която е извършено нарушението на авторското право, но този пазар не е водещо обстоятелство. "Той е относим, когато е взет предвид от автора при даваното разрешение за използване или при остойностяването на правото на използване, при съобразяване и на всички останали обстоятелства, свързани с използването на конкретното произведение (начина, времето и мястото на използване, получените приходи и др.) и с нарушението (обстоятелства, при които е предприето, форма на вина, отношение на нарушителя към извършеното, дали използването продължава въпреки възраженията на автора и др.)", обяснява ВКС.

Обезщетението за вреди при нарушение на авторско право включва и направените разумни и пропорционални извънсъдебни разноски за адвокат с оглед постигане на споразумение, прие ВКС