Пропагандата на Путин в България започва да се връща като бумеранг срещу Москва
"От един момент нататък антилибералната пропаганда е станала контрапродуктивна за собствените си цели. Екстремните ѝ стойности в първите месеци от нахлуването на Русия в Украйна са успели да радикализират позициите на някои кръгове, но и да насърчат други да разсъждават в нереалистичната до този момент хипотеза - какво би станало, ако България изпадне в изолация от ЕС и западния свят. За огромна част от българските граждани такъв сценарий е напълно неприемлив."
Това е един от изводите на социологическо изследване за руската пропаганда в България за 2024 г., проведено от агенция "Алфа Рисърч" по поръчка на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София (ФХСИ).
В доклада, обващащ няколко теми, се казва, че всъщност спрямо 2017-2018 г. ЕС и западните демокрации не само остават, но и засилват позициите си като приоритетна и предпочитана геополитическа ориентация за българите. Това не означава автоматично подкрепа за по-твърд курс на правителството към Русия:
| "Слабостите на Кремълския режим се виждат все по-ясно и отчетливо, но продължава да съществува разбирането, че поради исторически причини и географска близост "трябва да пазим добрите си отношения с Русия и да не се конфронтираме остро с нея". Според авторите водещият вектор в оценките и разбиранията за геополитическата ориентация на България може да бъде наречен "прагматизъм". |
Боряна Димитрова, "Алфа Рисърч": Започва поляризация на обществото заради позициите на президента
Водещите три критерия сред анкетираните за това какво прави притегателна една държава (съюз) и желанието за приоритетни отношения от страна на България са:
- силна икономика (благоденствие)
- правова държава
- човешко достойнство и култура.
При съпоставянето им със реалността "не се наблюдава разклащане на евроатлантическата ориентация на мнозинството от българите". Българите осъзнават възможните щети от това страната им да е извън ЕС и това е една от най-сериозните бариери срещу влиянието на антиевропейските внушения и възпиране на "по-масови обществени импулси към преосмисляне на геополитическия ни избор"
Независимо от всички критики към Брюксел, представите на мнозинството от българите се различават от обрисуваната от про-кремълската пропаганда апокалиптична картина на упадък и регрес на Запада, като най-лошото място за живеене на света.
Това разминаване между хибридни наративи и обществени нагласи показва, че от един момент нататък антилибералната пропаганда е станала контрапродуктивна за собствените си цели, обобщават авторите.
| Национално представителното проучване е на два етапа - количествено на 23-30 април 2024 г. и качествено месец по-късно. За първия са анкетирани по домовете им са 1007 пълнолетни лица чрез пряко стандартизирано интервю с таблети. За втория е работено с четири фокус групи с представители на различни социални групи в различни населени места (София, Русе, Благоевград) с цел да изследват по-дълбочинната мотивация и аргументи. |
В началото на анализа се напомня, че все пак през последните 6-7 години България е своеобразно "слабо звено" сред страните от Източна Европа поради прокремълските нагласи на редица политически актьори и доскорошните силни енергийни обвързаности с Русия:
- Въпреки цялостното одобрение за членството на страната ни в ЕС, а постепенно - и за ползата от присъединяването ѝ към НАТО, в много отношения настроенията продължават да бъдат доста волатилни.
- В нагласите има хибридност - от една страна, проевропейски "по принцип", а от друга, с исторически и носталгични симпатии към Русия, съпроводени от лесно разпалващи се антизападни настроения.
- Това помага на целенасочената пропаганда относително лесно да подклажда съмнения и страхове, да поляризира обществото и да създава благоприятни предпоставки за разколебаност на общественото мнение относно направения евроатлантически избор и степента на идентификация с него.
Руската агресия срещу Украйна е предизвикала промени, поставящи под въпрос дългогодишния позитивен имидж на Русия.
| "Същевременно, в стремеж за противодействие на ерозията в образите на Русия и Путин, хибридните атаки усилват антизападната реторика. Което води до нови огнища на поляризация и потенциални конфликти в обществото." |
Новината са регистрираните позитивни тенденции тази година по три индикатора с ръст спрямо 2023 г., когато бе регистрирана консолидация на евроскептичните настроения:
- висока степен на подкрепа за европейската принадлежност на страната и членството в ЕС (61% срещу едва 16% неодобряващи)
- съотношението между оценките за ползи и загуби от еврочленството е с ясно изразен положителен знак (63%:26%).
- основната геополитическа ориентация на страната и основните партньорски отношения са обвързани с ЕС (66%).
Тези нагласи са водещи в почти всички социални, демографски и електорални групи от населението. Ядрото от устойчивите противници на европейската интеграция се движи между 20 и 25 на сто и е съсредоточено основно сред по-възрастното население, в малките градове, при симпатизанти на "Възраждане", БСП и част от негласуващите.
Същевременно, след руската агресия в Украйна рязко се влошава самият образ на Русия и на
Владимир Путин - те вече не се определят като надеждни партньори и "миротворци", а като непредвидими субекти, които могат да предприемат всякакви своеволни действия без да зачитат човешките права и националния суверенитет на другите държави.
Страхът, че евентуална победа на Путин в Украйна би развързал не само ръцете на Кремъл, но и на други страни, да налагат диктата си над по-малките, все по-силно ерозира образа и доверието към Русия.
Евроскептицизмът продължава да има хранителна среда и да се поддържа от ясни политически изразители в лицето на проруските БСП, "Възраждане", някои по-малки партии, посочват от "Алфа рисърч".
Не само сред тях, а и сред някои по-широки обществени групи "почти липсва чувство за ценностна принадлежност и общност с останалите европейски страни, което, от една страна, отнема от сцеплението и устойчивостта на евроатлантическата ориентация, а от друга, отваря пространства за наслояването на широко споделяни стереотипи и страхове, които при всеки удобен момент се използват за ерозиране на доверието към ЕС."
Разделенията напълно съзнателно бяха насаждани в обществото през последните три години
| В рамките на проведените фокус групи идентифицирането с Европа на ценностно ниво също е доста проблематично. На моменти изрази като "демократични ценности", "либерални ценности" и пр. будят не просто дистанциране, но и негативни асоциации. Което може да се причисли към спечелените битки на антилибералната пропаганда. |
- Но не е поставена под въпрос принадлежността ни към НАТО и геополитическия избор на страната.
- Напротив, заради опасенията от агресивността на Русия е налице дори известен ръст в подкрепата към тях.
- Дългосрочният им ефект обаче може да се прочете като отслабване в степента на идентификация със стратегическите ни партньорства и разглеждането им преди всичко в прагматично-конюнктурен аспект.
"На политическата сцена тези нагласи изкристализират както в пробив на нови радикални играчи, така и в поведението на водещите политически актьори, които официално подкрепят и гласуват евроатлантическите ангажименти, но не ги защитават пред избирателите."
Проблемът с тези играчи и актьори се усложнява от "по-скоро еднократни и често стихийни актове (дарителски акции, подписки и пр.), отколкото системност на действията (участие в НПО, местни групи за натиск, доброволчество и пр.)" на гражданите като коректив на властта.
"Най-младата част от обществото се откроява с тревожна пасивност в почти всички тествани форми на гражданско участие. Тази пасивност върви ръка за ръка с апатия и отчуждение от политическия живот, вкл. с отказ от участие в изборите. Макар сред другите поколения все още да доминира поне декларативната нагласа, че гражданското участие и усилията за промяна на средата и управлението, включително и акта на гласуване, са важни, то все по-слабата избирателна активност на проведените през последните години избори засвидетелства точно обратното."