"Искаха, но нямаха желание": Отговорността за детските площадки е размита
"Често съм изправена пред въпроса къде да заведа детето си за игра, така че да се чувства не само забавно, но и безопасно. Където да мога и аз да се чувствам спокойна да седна, да прочета книга или просто да наблюдавам играта на детето си, без да трябва да протягам ръце, защото се катери по необезопасено съоръжение или да се провиквам да не ходи на някое счупена пързалка", споделя Мария Стефанова*, която има две деца на две и на четири години. Живее в София и най-често води децата си на детската площадка в Докторската градина или т. нар. Слонче в Борисовата.
Френска беседка, агне за курбан, моделът на Берлин: София трябва да търси решение за местата пред блока
За последното признава, че много често е пренаселено, но пък съоръженията са добри. Мария Стефанова е виждала площадки в Копенхаген, които ѝ се струват направени с много мисъл за децата, както и такива във Виена, които са големи с различни зони за различните възрасти. Дава пример с Париж, където пред всяка площадка или пространство за игра подробно е описано за каква възраст е, а в Амстердам площадки се обособяват в близост до барове, така че родителите да се отпуснат и забавляват също.
Мария Стефанова остава с впечатление, че грижата за площадките в София е кампанийна, оставена на издръжката на различни донори, без визия. Усещането ѝ донякъде съвпада с реалната картина на ситуацията, която накратко изглежда така: общините се оплакват от липса на достатъчно средства, а организации твърдят, че наличните ресурси не се управляват добре.
| На територията на Столичната община към юни 2021 (данните са от организацията "Софияплан" и стратегията за ролята на местата за игра и начините за тяхното създаване) има 1779 места за игра (при население 1 308 412). |
Това е в пъти повече от Копенхаген (140 места за игра при население от 775 033 души) или Виена (525 места за игра при население от 1 888 776 души), твърдят още от организацията.
Отговорността за развитието и поддръжката им е на дирекция "Зелена система" към направление "Зелена система, екология и земеползване" на Столичната община, но и на администрациите на 24-те района. Те от своя страна нямат самостоятелен бюджет, с който да може да управляват, поддържат и ремонтират пространствата за игра.
Отговорността за сигурността на площадките пък е размита между няколко институции, които по данни на представители на организации и граждани не комуникират пълноценно. От една страна това е Министерството на регионалното развитие и благоустройството, под чиято шапка е наредбата за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра, Комисията за защита на потребителите и Агенцията за закрила на детето.
| "Големият проблем, е че няма единен регистър на детските площадки. Получава се споделена отговорност, която всъщност е безотговорност, заради много институции, които уж трябва да се занимават с това. |
Има много междублокови пространства, които са изоставени и за които няма план, а същевременно липсват и пространства специално за тийнейджъри, откъдето идва и проблемът с вандализма на някои от площадките", коментира пред "Дневник" Мая Цанева, съосновател на Сдружение за безопасни площадки.
Организацията е основана през 2016 година, когато в опит да решат проблемите на кварталната детска площадка няколко родители виждат по-големия проблем: от нивото на средата за игра и спорт зависи много какво ще е развитието на децата, как те ще планират бъдещето си и как ще участват в социални активности.
Цанева признава, че районните администрации са изправени пред сериозен недостиг на средства да се справят с предизвикателствата на площадките, но и уточнява, че те не използват достатъчно добре хората и собствения си ресурс, за да направят повече, по-добри и по-сигурни пространства за игра. Затова и през годините се появяват нови площадки, но благодарение на инициативата и даренията на големи компании. Но с тях идва и друг проблем - как е гарантирана сигурността на тези пространства?
Според зам.-кмета на район "Лозенец" Михал Сотиров най-големият проблем, свързан с детските площадки, е липсата на финансиране за поддържане и ремонта им.
"Най-базовото нещо, което може да се направи, струва някъде около 50-60 хиляди лева, горна граница почти няма", коментира Сотиров пред "Дневник". В район "Лозенец" има над 60 детски площадки, като поне половината са за ремонт. Голяма част от тях имат съоръжения, които трябва да се демонтират, а това също изисква средства.
Люлеене, пързаляне, клатушкане, пазене на равновесие
Наредбата описва какво трябва да има на площадките, колко вида са и кои възрастови групи би трябвало да устройват:
- до 3 години;
- от 3 до 12 години;
- от 12 до 18 години.
В зависимост от предназначението по възраст на площадките за игра се създават условия за следните основни видове игри и/или занимания:
- люлеене;
- пързаляне;
- въртене;
- клатушкане;
- пазене на равновесие;
- катерене;
- игри със сюжети и роли;
- експериментиране;
- учене;
- общуване - колективни игри.
По данните на общинското предприятие "Софияплан" по-голямата част от площадките в София са за основен ремонт. Според Цанева обаче места за децата над 12 години почти няма. Организацията от години работи за това да се отворят училищните дворове и места за игра, за да може и по-големите деца да имат свои места, където да прекарват свободното си време.
В края на юни тази година от екипа от кмета Васил Терзиев обявиха че разработват нов модел за превръщане на училищните дворове в центрове за спорт и култура. 36-о училище "Максим Горки" ще бъде едно от местата, в които пилотно ще се реализира този нов модел.
"Средата възпитава, променя мисленето за света, поражда добродетели. Моята цел е тези недобре поддържани и затворени пространства да се превърнат в "отворени оазиси" за кварталите", коментира Васил Терзиев, цитиран от агенция "Фокус".
Според Цанева трябва да има и стъпки спрямо обособяването на пространства за учене и отдих на открито, които да се отворени също към по-големите деца, но и за възрастни. "За такива места минават т. нар. открити фитнеси, но не всеки иска да прави упражнения, не на всеки му е приятно да е около такива съоръжения", казва още Цанева. По думите й те трябва да са тип беседки, пейки и масички.