Осигурителният институт предлага два сценария за намаляване на щедростта при пенсиите

На живо
Заседанието на Народното събрание

Осигурителният институт предлага два сценария за намаляване на щедростта при пенсиите

Докладът разглежда два сценария, по които е възможно държавният пенсионноосигурителен фонд да се стабилизира.
Докладът разглежда два сценария, по които е възможно държавният пенсионноосигурителен фонд да се стабилизира.
В последните години щедростта на пенсионно-осигурителната система е нараснала с темпове, които не съответстват изцяло на демографските реалности в страната, и ще намалява в годините. Това е един от изводите в актюерския доклад за 2024 г. на Националния осигурителен институт. В него експертите правят прогноза как ще се промени състоянието на пенсионната система до 2070 г. на фона на застаряващото население, увеличаващата се продължителност на живота и намаляващия брой платци на осигуровки.
Докладът разглежда два сценария, по които е възможно държавният пенсионноосигурителен фонд да се стабилизира, а зависимостта му от държавния бюджет да намалее: да се повиши осигурителната вноска или осъвременяването на пенсиите да става с по-малък процент.
През 2023 г. на 100 осигурени са се падали 68 пенсионери, а през 2070 г. съотношението ще е 100 : 78.
Към 2023 г. държавният бюджет е покривал 44.9% от разходите на общественото осигуряване като прогнозата е през 2027 г. да достигне пика си от 48.1% след което да се стабилизира на нива от около 45 на сто. Това означава, че пенсионната система ще продължи да зависи в голяма степен от приходите от данъци, а няма да се самоиздържа. Причината е в това, че размерът на действителната вноска за пенсия е едва 16.3%, а на необходимата - 37.5% от осигурителния доход , тоест разликата е над 20 процентни пункта.
Този значителен разрив е резултат от това, че щедростта на системата е нараснала с темпове, които не съответстват изцяло на демографските реалности, на динамиката на осигурените лица и осигурителните им доходи, както и на възрастовата структура на осигурените, коментират експертите на осигурителния институт.
За да се намали зависимостта на осигурителните фондове от бюджета, те предлагат два сценария със сходен краен ефект. Според единия осигурителната вноска за пенсия за родените след 1959 г. лица трябва да започне да се увеличава от началото на 2025 г. с един процентен пункт на всеки пет години до достигане на 19.8% от осигурителния доход през 2045 г Ефектът от това увеличение ще е значителен - още през 2025 г. приходите в ДОО биха нараснали от 6.4% на 6.7% от БВП, а в края на периода - до 7.7% от БВП, при 6.2%, ако нищо не се промени.
Вторият сценарий разглежда промяна при формулата на осъвременяване на пенсиите, което се прави всяка година на 1 юли. Сега те нарастват с половината от инфлацията и с половината от ръста на осигурителния доход през предходната година. Ако се компенсира обаче само инфлацията, това ще намали разходите за пенсии както в средносрочен, така и в дългосрочен план. При този вариант обаче размерът на средната пенсия ще започне да изостава от средния осигурителен доход - от 55% през 2023 г. до 38.4% през 2070 г. Ако швейцарското правило продължи да се прилага, както досега, след 46 години средната пенсия ще е 43.6% от осигурителния доход.
Осигурителният институт предупреждава, че системата се нуждае от реформиране, така че да се заздрави връзката между осигурителния принос и пенсионните права и напомня, че сега законодателството позволява в някои случаи да се зачита осигурителен стаж и без да са внасяни вноски. "Поддържането на баланс между социалнозащитната и осигурителната функция на държавното обществено осигуряване би позволило намаляване на разликата между необходимия и действителния размер на осигурителната вноска, без да се налага увеличаването на нормативния ѝ размер", пишат авторите на доклада.