Проучване: Една трета от българите искат "здрава ръка", комунизъм или хунта
Почти 64% от българите смятат либералната демокрация за форма на управление, заслужаваща най-високо доверие. Но това е среден резултат, като в столицата и най-големите областни градове този дял достига 81%, докато в малките градове и по-малките областни центрове така смятат 55%.
Извън градове като София, Пловдив, Варна, Бургас и донякъде Русе, Стара Загора или Плевен са концентрирани голяма част от радетелите на "здравата ръка", които споделят симпатии не само към Русия, Китай и Турция, но и към техните авторитарни лидери.
Данните са от национално представителното проучване за руската пропаганда в България за 2024 г., проведено от агенция "Алфа Рисърч" по поръчка на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София (ФХСИ), на два етапа - количествено на 23 - 30 април 2024 г. и качествено месец по-късно.
- "Поредицата от безрезултатни предсрочни избори през последните четири години и невъзможността на партиите да съставят правителство предизвикват отлив на желание за участие в политическия живот и изборите. В такава среда идеите за "рестарт" на политическата система изглеждат все по-приемливи, а самата демократична система - все по уязвима."
- "Допълнителен риск за приплъзване на парламентаризма към една или друга разновидност на авторитарно управление крие "успехът" в изпразването от съдържание на базисни демократични процеси и подмяната им с техни ерзаци, т.е. увеличаването на територията на "фасадната демокрация". По този модел, чрез присвояването на етикета "европейци", "атлантици", "борба с корупцията" и пр., но с прокарването на de facto противоположни практики, беше отслабена ценностната идентификация както с Европа, така и с демокрацията."
Без използването на плашещи определения като авторитаризъм и лична власт, може да се тестват обществените настроения за подкрепа на "орбанов" тип демокрация.
Всеки трети харесва авторитаризъм, комунизъм и хунта
Няма симпатии към някаква хибридна форма между демокрация и отсъствие на върховенство на закона - общо почти една трета обявяват за най-добри
- страните с авторитарен режим (20.8%),
- комунистическа държава (9.4%)
- такава с военен режим (1.8%).
Резултатите показват, че в четири парламентарни партии има особено висок дял - между една шеста и 42% - желаещи да живеят в страна с авторитарно управление:
- 41.7% - "Възраждане"
- 27.1% - Движение за права и свободи
- 25.4% - БСП
- 17.1% - "Има такъв народ"
Всеки пети (19.6%) от заявилите, че ще гласуват за извънпарламентарни партии, също харесват управление на "здравата ръка". Такива поддръжници има и в ГЕРБ-СДС (12.2%) и в "Продължаваме промяната" - "Демократична България" (6.8%).
Най-големият дял от симпатизантите на БСП заявяват, че искат да живеят в комунистическа държава. В момента в света такива са Китай и Куба, като и двете държави отдавна са изоставили - най-вече в икономиката, не толкова в репресивната част - няколко ключови съставни елемента на такива режими от ХХ век. Ето и колко предпочитат това управление по партии:
- 41.3% - БСП
- 11.4% - ДПС
- 9.5% - "Възраждане"
- 5.7% - ИТН
- 3.9% - ГЕРБ-СДС
- 0.8% - ПП-ДБ
- 5.4% - гласуващи за друга партия.
Любопитно е, че докато лидерите на "Възраждане" водят открита и агресивна кампания срещу либералната демокрация и прокарват закони срещу основни нейни принципи, близо половината им избиратели (46.4%, това е и най-голямата група за партията) предпочитат да живеят в страна именно с такова управление.
Пропагандата на Путин в България започва да се връща като бумеранг срещу Москва
Представящите си, че животът с хунта е най-добрият вариант, са посочени в проучването като общо 1.8%, но разбивката по партии не е съвсем ясна, тъй като не са отговорили на въпроса в три партии: ДПС, ИТН и "Възраждане". Сред останалите най-много са симпатизантите на военен режим в БСП (3.2%), предпочитащите извънпарламентарна партия (3.3%), спрелите се на отговора "Не знам/Няма да гласувам" (3.7%) и под един от сто избиратели на ПП-ДБ (0.8%) и ГЕРБ-СДС (0.6%).
Единствено при симпатизантите на ИТН има по-значима група (11.4%), която търси нещо четвърто, различно от демокрация, авторитаризъм, комунизъм или военен режим.
"Към момента нагласите на българите към различните форми на управление са в полза на либералната демокрация (64%), като оценките за нея и нивата на доверие в ЕС до голяма степен са взаимно свързани. Потенциална ерозия на одобрението към ЕС носи след себе си рискове за отчуждение от демократичните принципи като цяло, както и обратното", се казва в доклада.
Политиците използват с популистки послания хората от малките градове и селата
Социологът Боряна Димитрова "Алфа Рисърч" обърна внимание по БНТ, че през последните години наблюдават "значителни промени в българското общество" и как демографски процеси имат политическо измерение.
Според нея търсенето на радикализиране и поляризиране на българите е опит по изкуствен начин да се вдига избирателната активност. Ще се търсят теми, които създават напрежение, предизвикват сблъсъци. Но така се повтаря и важният въпрос "А накъде след изборите?".
"Активното население, произвеждащите най-голяма част от БВП, с деца в училищна възраст, са съсредоточени в големите градове с повече и по-модерни професии, с глобализирани се и по-взискателни хора, информиращи се от 6-7 източника. В по-малките градове и по селата остава едно по-застаряващо население с патриархални нагласи, към които много охотно се обръщат политиците. Но като влияние върху обществените процеси тези отрудени хора, живеещи отдалечено и често само от едната пенсия, няма да излязат да протестират.
Боряна Димитрова: Образователният закон създава плашила с политически цели
Политиците не намират темите и ангажиментите, които да предизвикат интереса на тази немалка част. Първите живеят в съвсем различен свят и над българските дребнави политически ежби, като политиците не могат да достигнат до тях. Към вторите политиците хвърлят изключително популистки лозунги, повтарят от кампания в кампания едни и същи послания, които не са адекватни към сложните проблеми в България, и резултатът е тази топяща се избирателна активност."
Политиците добре усещат, че вече не са представителни за голяма част от българските граждани.
Гражданската активност като потенциална бариера срещу антилиберални и антидемократични тенденции постепенно нараства в България, но остава заключена в няколко практики, характеризиращи се по-скоро с еднократни и често стихийни актове (дарителски акции, подписки и пр.), отколкото със системност на действията (участие в НПО, местни групи за натиск, доброволчество и пр.), обръщат внимание авторите на проучването.
Тревожна е пасивността на най-младите българи в почти всички тествани форми на гражданско участие.
Наблюдава се засилена активност, ангажираност и инициативност на поколенията в активна възраст, столичани, висшисти, заети в корпоративния сектор. Но пасивността на младежите върви ръка за ръка и с апатия и отчуждение от политическия живот, включително с отказ от участие в изборите.
Макар сред другите поколения все още да доминира поне декларативната нагласа, че гражданското участие и усилията за промяна на средата и управлението, включително и акта на гласуване, са важни, то все по-слабата избирателна активност на проведените през последните години избори засвидетелства точно обратното.