Младите българи са напълно незаинтересовани от политически новини

Младите българи са напълно незаинтересовани от политически новини

Младите българи са напълно незаинтересовани от политически новини
Мнозинството от хората в България все повече не успяват и дори се отказват от опитите да структурират за себе си бързооборотната и създаваща усещане за хаос информация както в традиционните, така и в новите медии и да изградят информирано мнение.
В контекста на информационно пренасищане, отслабващ интерес към социално-политическите теми и неструктурирани информационни практики, фалшивите новини са нещо, на което започва да се гледа като норма. Те се възприемат като "просто съществуващи, навсякъде около нас и неизбежни".
Почти всеки втори не може да различи дали една новина е истина или лъжа, а над една пета казват, че са споделяли новина, в чиято истинност се съмняват.
Това показва проучване на "Алфа рисърч" през май 2024 г. и представено в доклада "Социална уязвимост и пропаганда" за "Фондация за хуманитарни и социални изследвания".
В него се посочва, че младите българи - но и такива над 30 години - са "напълно незаинтересовани" от информация по вътрешно или външно политически теми. Те не следят целенасочено новини, почти или изобщо не гледат телевизия, а съдържанието по-скоро ги "намира".
Младите българи са напълно незаинтересовани от политически новини
Това се очертава като обща тенденция в обществото, като делът на активно информиращите е спаднал за година от 56% на 43%. Увеличават се до почти 24% тези, които рядко (няколко пъти седмично) следят актуални събития. Бързо се доближават до тях тези, които изобщо не следят събития (от 15% на 21% за една година)
  • Авторите наричат втората и най-обширна група "спорадично информиращи се".
  • Профилът им е: малка част от младите, основно поколенията между 30 и 50 г., по-често жени.
  • Следят новини най-вече в български контекст и предимно "между другото": докато пътуват, докато вършат домакински задачи или преди да тръгнат/след като се приберат от работа.
Активни "фактчекъри" са само тясна група хора, които следят събития в България и по света изключително от сайтове. Проверяват и съпоставят информацията през няколко източника, а част от тях са ориентирани и към по-специализирани издания за икономически и финансови новини.
Липсата на механизми да се различават, а и на мотивация да се търси проверка, са силни фактори за широкото разпространение на пропагандни тези и клишета, които се възприемат като "истина" и "факт", се казва в доклада.
"Най-уязвими са най-младите и най-възрастните, живеещи в малките градове и селата. Те търсят потвърждение на "фактите" основно чрез близки хора и референтни кръгове, което само усилва ехото и влиянието на подобни "новини", тъй като липсва какъвто и да било обективен критерий за достоверност."
Доминиращото разочарование и от там - пълно недоверие в политическата система и класа не само в страната, но и в глобален мащаб, са фактори, които засилват ефекта. Традиционни медии като телевизии, радио, които биват набеждавани за съюзници на политическата конюнктура и спада интересът и доверието към тях.
На този фон расте влиянието на стихийно "връхлитащите" новини от всевъзможни сайтове, социални мрежи, слухове и др., които допълнително обезоръжават тези, да които достигат и отварят поле за проникване на пропагандни тези и внушения.
Руската пропаганда - и по принцип нападките срещу либералната демокрация - атакува реални, преувеличени или измислени уязвимости на Запада. Не за да бъдат отстранявани тези уязвимости, а за да бъдат представяни като целенасочени и преднамерени действия срещу България (или срещу православието, традиционните ценности и пр.).
Прозападно ориентираните партии и политици също носят отговорност за това състояние, се казва от авторите. Заради пасивността и електоралните им сметки няма ясни послания от политическата класа за реалните уязвимости на Русия, нито за онова, което България би загубила, ако излезе от настоящите евроатлантически партньорства. Така "темата бива вкарана в своеобразна "спирала на мълчанието", която в действителност създава видимост (но постепенно тя може да започне да се налага и като реалност) за много по голяма тежест и аргументираност на антизападните настроения, отколкото те имат".