"Възраждане" пак предлага закона си за "гражданска смърт" на българи

На живо
Дебатът в ЕП за бъдещето на ЕС

"Възраждане" пак предлага закона си за "гражданска смърт" на българи

Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов в пленарна зала
Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов в пленарна зала
Партия "Възраждане" внесе в пореден парламент и то в самия му край - 9 заседания преди финала му и 7 седмици преди парламентарните избори на 27 октомври - проект на Закон за регистрация на чуждестранните агенти. Само върху 4 страници и половина авторите отново са възпроизвели духа на репресивната практика на режима на Владимир Путин в Русия. Предложените мерки са далеч по-крайни от задържалия се две години в Унгария подобен законодателен опит на Виктор Орбан до намесата на Европейската комисия.
Обхватът му е не само върху неправителствени организации, сдружения, медии и политически партии, юридически лица, но практически може да засегне всеки български гражданин. Той се задейства при получаването под каквато и да е форма в рамките на една година на сума най-малко от 1000 лева (500 евро) дори когато става дума за обикновено физическо лице, действало с нестопанска цел в частна, а не в обществена полза.
Иначе казано, може да засегне и случаи, в които напр. родителите на болно дете получат средства - самолетни билети за пътуване до клиника в чужбина или инвалидна количка - от чужд спонсор или чуждо лечебно заведение и стават...чуждестранни агенти. Или ако български младеж спечели стипендия да учи в университет в чужбина напр. в САЩ. Или ако талантлив писател е издал книгата си с чуждестранно финансиране (не е ясно дали ако парите са негови, но са от връчена световно известна награда, това попада в този обхват).
В закона от една страна са опитани да бъдат включени ограничения на обхвата, от друга - формулировките са общи, а някои и не достатъчно ясни и могат да бъдат тълкувани разнопосочно.
Определението за "чуждестранен агент"
Дневник
Определението за "чуждестранен агент"

За физическите и юридическите лица, които получат чуждо финансиране

според предложения законопроект ще последва:
  • При преминаване над споменатия праг започва задължително вписване в национален регистър, който е публичен и всеки може да събира информация от него.
  • Всеки в регистъра трябва години наред да се обозначава с надпис "чуждестранен агент", вкл. върху произведения, чертежи, снимки, страници в интернет, визитки, видео, написано на печатна машина и много, много други. Все едно става дума за кутия цигари, а не за роман, специално е описано (макар обичайно това да да са подробности в наредби за прилагане на закон), как върху "всяка заглавна/начална страница или видима лицева част от издавания материал" трябва надписът да е с големина поне половината от тази на заглавието и равна на размера на шрифта с името на автора.
  • Законът има и обратна сила - при публикуването му в Държавен вестник всеки българин и всяка неправителствена организация трябва да провери дали е получавал каквато и да е помощ от чужбина през предходните 5 години.
  • След като за последен път е получена някаква финансова, материална или нематериална помощ трябва да изминат 5 години, за да бъде отписан засегнатият от регистъра като "чуждестранен агент".
  • Задължително се докладва всеки превод или нематериална помощ до 15 дни след получаването ѝ.
  • Санкцията при нарушение е между хиляда и 5 хиляди лева. Ако се пропусне втори път срока, глобата скача в рамките на 5 хил. до 10 хил. лева. При сдружения и организации глобите са в пъти по-големи.
  • Всеки, който е дарил, трябва да знае, че името му става публично достояние, макар мнозина дарители да помагат с желание да останат анонимни.
  • Дори физическите лица подлежат всяка година на финансов одит и данъчна ревизия.
Законът се прилага и при "публично разпространение на информация в средствата за масова комуникация". Т.е. ако споменатите родители, студент или писател разкажат "информацията" си пред медии, законът на "Възраждане" се задейства. Може и да не се появяват по медиите, но ако искат да се срещнат с хора из България с техните проблеми и да им разкажат как точно са постъпили и да им дадат съвети, това може да попадне под описанието "разяснителна, обучителна, информационна, агитационна и друга кампания".
За юридическите лица има по-разширени идеи - трябва да декларират подробно и каква дейност имат намерение да извършват. Колко напред в бъдещето трябва да се простират тези намерения не се посочва.

Ефектът на смразяването е най-видим в забраните за дейност

на чуждестранни агенти - физически и юридически лица - описани от "Възраждане". С тях не трябва да имат нищо общо:
  • частни и държавни детски градини (за общинските не се казва нищо)
  • частни и държавни училища
  • частни и държавни университети
  • Българска академия на науките
  • обекти и ведомства на министерствата на отбраната, вътрешните работи, правосъдието и "свързани с националната сигурност".
В сравнение с предходен вариант на проекта на "Възраждане" се вижда, че от забранителния обхват са отпаднали изричното споменаване на забраната за достъп до обществени поръчки и до системата на здравеопазването.
Но от сегашната формулировка за изолиране от университетите се оказва, че една неправителствена организация с чуждестранно финансиране или конкретен донор от чужбина организират кампания за профилактика на рак, те нямат право да изпратят хората в университетски клиники и болници, където работят едни от най-добрите български специалисти и разполагат с модерна техника.
Българин, завършил със стипендия или помощ от чуждестранни спонсори Принстънския университет, например, няма право на никаква дейност в българско училище, университет или БАН. Офицер, завършил академиите "Уест пойнт" или "Сандхърст" - също трябва да забрави за военната си кариера.
Музикант, певец, художник или архитект от чуждестранна консерватория и академия, която му е опростила поне 500 евро годишно (може да му е помогнала за първата изложба или концерт, да кажем), автоматично става чуждестранен агент не защото върши някаква агитационна или политическа дейност в България, а защото пряко или непряко от дейността им според авторите от "Възраждане" произтича:
  • "упражняване на влияние върху свободното формиране на мнение и/или убеждения на членове или групи от обществото;
  • формиране на обществено мнение;
  • публично разпространяване на мнения или позиция
  • публично представяне или защитаване на чуждестранни идеологии".
Кои са "българските идеологии" в закона не се посочва.
Изключение има за средства от Европейския съюз, както и за сектора на хазарта, религиозните организации, спортните клубове, застрахователните дружества и "търговски дружества, заминаващи се с дейност или занятие, подлежащи на лицензионен режим извън този по Закона за радиото и телевизията".
В съобщението от партията отново се повтаря, че "той е създаден на базата на добрите практики от американското законодателство", но не се посочва кой точно закон се има предвид. Ако е Законът за регистрация на чуждестранните агенти (FARA), той има изключително регистрационен режим за лобистка дейност и не предизвиква автоматично забрана за друга дейност, произтичаща единствено от регистрирането на чуждестранното финансиране.
Използваните от "Възраждане" формулировки са толкова общи и всеобхватни, че ефектът, ако законът бъде одобрен в сегашния му вид, би бил смразяващ не просто за медии и гражданския сектор, както опитват да го представят вносителите, а за цялото общество.
Терминът, с който се описват последиците от подобни инициативи, е "предизвикване на гражданска смърт" (забрана, невъзможност или въздържане от упражняване на фундаментални граждански права) за засегнатите или по-скоро за тези, с които държавата реши да се разправи.
Мотивите към законопроекта на места противоречат на текстовете, които се опитват да аргументират. Вероятно в опита да предизвикат ускореното му обсъждане в парламентарни комисии и пленарна зала, от "Възраждане" са вписали, че целта на проекта им е да защитава националната сигурност. Посочват също, че ще помага срещу прането на пари, но не е обяснено как.

Какво следва

В това Народно събрание остават само 9 пленарни заседания, а текстът тепърва трябва да бъде разгледан в ресорни комисии преди да стигне до първо и второ четене. На всеки от тези етапи той може да бъде отхвърлен или върнат за доработване.
Вносителите на проекта са лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов и още шестима депутати от партията - Цончо Ганев, Петър Петров, Искра Михайлова, Даниел Проданов, Константина Петрова, Ангел Славчев.
Формацията за трети път внася такъв законопроект - предишните опити бяха през 2022 г. и 2023 г.
Не е известно и на каква подкрепа разчитат от "Възраждане", след като няма да получат гласовете на депутати от "Продължаваме промяната - Демократична България" и на ГЕРБ по думите на лидера Бойко Борисов. ДПС около Пеевски едва ли биха подкрепили ограничения на евроатлантически партньори, за останалите политически формации не се знае. Затова следва и въпросът дали това не е просто част от предизборната им агитация.