"Плаващи бензиностанции" пред български пристанища продават руско гориво на преминаващи кораби
Два руски танкера "Николай Великий" (Nikolay Veliki) и "Николай Гамаюнов" (Nikolay Gamayunov) са зареждали с гориво кораби, излизащи от пристанищата във Варна и Бургас на границата на 24 милната прилежаща зона на България в Черно море. Рискованото зареждане в открито море вероятно е било мотивирано с дъмпингови цени, които са постигани след като на продаваното гориво не са начислени данъци и акцизни такси.
Това показа проверка на "Дневник" по няколко сигнала на компании, работещи в сферата на корабното агентиране. Голяма част от тях работят като посредници на единствената компания у нас, търгуваща с корабно гориво - "Лукойл - България бункер" ЕООД.
Сред услугите, които те предлагат на клиентите си, наред с пълното обслужване на корабите, посещаващи български пристанища, е и зареждането им с гориво. По тази причина в същите сигнали се твърди, че този вид търговия срещу бреговете на България има директно негативно влияние върху бизнеса на българските агенти.
Възможно е да е извършвано и прехвърляне на санкционирания от Европейския съюз и Съединените щати руски петрол от кораб на кораб,
Всички са наясно
Нито един от корабните агенти, предлагащи тази услуга обаче, не пожела да бъде цитиран от "Дневник". Но според тях "Николай Великий" и "Николай Гамаюнов" съвсем не са единствените руски "плаващи бензиностанции" край бреговете на България. Още по-тежко според тях е положението край териториалните води на Румъния, където подобни танкери били десетки, заради несравнимо по-натоварения трафик към и от пристанищата на Констанца.
В същото време, нито българските, нито румънските или турските институции, които би трябвало да имат отношение към търговията с петролни продукти в близост до териториалните им води, не проявявали необходимата активност, въпреки, че отдавна били наясно със случващото се.
Данни от уеб базираната система Eqasis показаха в няколко поредни дни в началото на август и септември, че двата танкера - "Николай Великий" и "Николай Гамаюнов" пътуват редовно до пристанище Новоросийск, чийто петролен терминал има капацитет от 1.5 млн. барела на ден. През останалото време те застават на границата на прилежащата зона на България в Черно море (на 24 морски мили от брега) пред пристанищата Варна и Бургас. Тази позиция явно е добре избрана, тъй като само в прилежащата морска зона България може да осъществява контрол за предотвратяване на нарушения на митнически, миграционни и др. закони и правила.
Отново през данни от Eqasis става очевидно, че кораби, излизащи след престой в пристанищата на Варна и Бургас се отправят към двата танкера, като прекарват часове в непосредствена близост до тях. Същото се случва и с преминаващи кораби или плавателни съдове, които предстои да посетят български пристанища.
| Според сигналите, получени от "Дневник", по времена престоя си до "Николай Великий" и "Николай Гамаюнов" те са били зареждани с гориво на дъмпингови цени в сравнение с тези, на които тази услуга се предлага в българските портове, заради платените акцизи, данъци и такси. |
Базисната цена, на която "Лукойл Нефтохим" продава най-масово използваните в корабната индустрия газьол и дизелово минерално, гориво "на площадката" си на цени с ДДС са съответно за 2182.80 лв. и 2227,20 лв. за 1000 л. Ако от тези цени бъдат приспаднати, стойностите на акциза и ДДС, те стават 1173 лв. за 1000 л. дизел и 1210 лв. за 1000 л. газьол. Имайки предвид, че цената на горивото, предлагана от руските танкери в открито море с голяма вероятност не е натоварена с утежняващи данъци и такси и е по-евтино от това, което излиза от рафинериите в Европа, мотивацията за зареждане в открито море при всички съпътстващи рискове става наистина сериозна.
Друга система за проследяване на движението на плавателни съдове в реално време Marine Traffic показва, че след престой в пристанището на Новоросийск, в началото на тази седмица "Николай Великий", който плава под руски флаг, е бил позициониран на границата между румънската и българската 24 милни прилежащи зони в Черно море. Във вторник (17 септември) той отново се е отправил към Новоросийск.
Другият кораб - "Николай Гамаюнов", плаващ под флага на Палау, от края на миналата седмица бе в Новоросийск, след което отново пое курс към България. И двата кораба са класифицирани като "малки" танкери, каквито според няколко публикация в специализирани международни издания, Русия използва за търговия със санкционирания си петрол в открито море.
"Откровена контрабанда"
Според Андрей Делчев, председател на Българската газова и петролна асоциация, продажбата на петролни продукти извън териториални води не е новопоявила се практика.
"По този начин не се плащат данъци, което е откровена контрабанда, каза той. Още преди две години Европейският съюз забрани транспорта на петрол с руски кораби по море, нещо, което те, разбира се, нарушават. Втората забрана беше за продажба на руски петрол и горива, за което ние имахме дерогация, след това се отказахме от нея и сега се предполага, че "Лукойл- Нефтохим" работи само с неруски петрол. Търговията с руски петролни продукти в открито море би могло да бъде нарушение на данъчния режим, в зависимост от това, дали се извършва в нечии териториални води. А че подобна търговия срещу нашите брегове бърка в джоба на българските търговци, е повече от ясно", каза още Андрей Делчев.
Невидимите танкери
Текстове от международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS) указват, че на борда на всички кораби с бруто тонаж 300 т. и повече, извършващи международни рейсове трябва да бъде монтирана Автоматичната система за идентификация (AIS). Действащите в момента регламенти изискват корабите, оборудвани със системата, да я поддържат в действие по всяко време, като AIS предоставя информация за идентификацията на кораба, неговите тип, позиция, курс, скорост и т.н.
Данни от платформите за корабно проследяване в реално време обаче показват, че "Николай Великий" и "Николай Гамаюнов" редовно са плавали с изключена система AIS, което на практика ги прави "невидими" както за останалите кораби, така и за бреговите станции, следящи морския трафик. В платформата Marine Traffic например ясно се виждат моментите на изключване и включване на системата AIS на двата кораба. Когато те са се движили с включена идентификация, маршрутът им е отбелязан с плътна синя линия. При изключена система линията прекъсва, за да се появи отново след възобновяване на идентифицирането.
Marine Traffic автоматично свързва с права червена прекъсната линия точките на "изчезване" и "появяване" на корабите. Какъв е бил маршрутът им докато са били "невидими" обаче няма как да се проследи. Така "Николай Великий" и "Николай Гамаюнов" биха могли да влизат и в прилежащата морска зона на България и дори в териториалното море на страната, след което отново незабелязано да ги напускат без да бъдат подлагани на митнически и полицейски контрол.
Според източници на "Дневник" в Министерството на транспорта и информационните технологии, пожелали анонимност, тези зони би трябвало да са под непрекъснатия контрол на Гранична полиция и Агенция "Митници". Двете институции носят отговорността съответно за спазване на граничните и митнически режими. Пак задължение на държавата е да следи за спазването на санкциите, наложени от Европейския съюз за търговия с руски петрол. В доста от случаите обаче документите, съставяни при товаренето на танкери с руски петрол, указвали съвсем различен произход на товара - например от Египет или Азербайджан.
В отговор на въпроси, зададени от "Дневник", от Агенция "Митници" изпратиха следната информация:
"Агенция "Митници" осъществява контрол на всички плавателни съдове, които преминават през 12-милната зона (териториални води) и акостират на българските пристанища. Не са установени случаи на доставка на петролни продукти, предназначени за преработка или търговия, които да са били заредени от цитираните танкери. Също така не е постъпвала информация (вкл. от други контролни органи) за нарушения или опити за нарушаване на действащите национално и съюзно законодателства (включително санкционните) от тях."
Пълния отговор на "Агенция "Митници" можете да прочетете в прикачения файл.
Липсата на ефективен контрол
Пак според източниците от транспортното министерство в рамките на Черно море ембаргото за търговия с руски петрол масово се нарушава заради липсата на ефективен контрол. Така например нито румънските, нито българските, нито турските власти следят за транспорт и търговия в открито море с руски петрол..
От друга страна действащите и в момента международни регламенти не забраняват прехвърлянето на гориво от един кораб на друг в открито море и международни води при спазването на определени екологични норми. Доколко са спазени те при зареждането от руските танкери, позиционирани срещу Варна и Бургас обаче е друг въпрос, който няма как да получи отговор при липсата на ефективен мониторинг.
"Нова точка"
Публикация на специализираното онлайн издание maritime-executive.com цитира неотдавнашен доклад на Военноморския институт на САЩ , който сочи, че руски "флот в сянка" пренася петрол в четири различни района в Средиземно и Черно море. Нефтът се транспортирал чрез сложна мрежа от прехвърляния от кораб на кораб. Така нареченият "сенчест" флот бил съвкупност от остарели и износени танкери с неизвестни или съмнителни застрахователи, които помагали на Русия да избегне наложените от Запада санкции, като прикрие произхода на петрола.
Като "нова точка" за прехвърляне на петрол от кораб на кораб в публикацията от лятото на т.г. е посочено "подозрително място край бреговете на Румъния".
Според същото издание предстоящи нови санкции на Европейския съюз и Съединените щати би трябвало да отстранят някои от пропуските, използвани от т.нар. "сенчест флот на Русия" и трансферите на петрол от кораб на кораб. Но броят на подобни случаи бил толкова голям, че единствено постоянното и ефективно наблюдение би могло в момента да ограничи тази практика.
Според публикация на френския вестник "Монд" (Le Monde) от август м.г., озаглавена "Призрачният флот на Русия: Новите петролни маршрути на Москва", след като Европейският съюз наложи ембарго върху вноса на руски петрол, застаряващи, тайни танкери превозват петрол и извършват операции по претоварване от един кораб на друг като често суровият петрол се реекспортира в Европа, след като бъде рафиниран.
Още в края на миналата седмица "Дневник" изпрати въпроси по случая с корабите "Николай Великий" и "Николай Гамаюнов" до пресцентровете на "Лукойл - Нефтохим". Въпроси бяха изпратени и до "Гранична полиция". До приключването на работата по този текст обаче отговори не бяха получени.