"Огромна съпротива": Властта над 10 години отказва да намери начин да подкрепя гражданските организации
Идеята властта да общува и да се консултира с неправителствения сектор е, за да осигури по-широко участие на обществото при взимането на решения, а самите управляващи и администрация да се покажат по-отворени и прозрачни към хората. Така е на хартия и като нагласа. Но в България след повече от 10 години опити все още липсва напълно работещ орган, който да прави връзката между управляващите и гражданския сектор и който да насърчава гражданското участие във вземането на решения.
Налице е обратното - нестабилната политическа обстановка и честата смяна на правителства парализира администрацията - да бъде активна и да придвижва важни теми, но изтощава и изморява и гражданските организации, които и без това са обект на постоянни нападки, особено в контекста на опитите за прокарване на закон за чуждестранните агенти.
Пеканов: гражданите трябва да участват в правенето на политики и закони и да вземат решения
Кратката история на Съвета за развитие на гражданското общество (СРГО) показва, че от 2012 година, в която той е създаден, са направени плахи стъпки към заработването на този орган, приети са основните правила, по които той да работи, проведени са няколко заседания, но реално нещата буксуват, показа проверка на "Дневник".
Във финансови измерения липсата на работещ съвет изглежда така - 1 000 000 лева, заложени в бюджета за проекти на граждански организации, остават неусвоени заради неработещия съвет. Темата беше включена и в последния доклад на Европейската комисия за върховенството на правото, в който изрично се отбелязва като негатив фактът, че този съвет не е заработил ефективно.
Докладът на ЕК за България: Промените в Конституцията отговарят на дългогодишни проблеми
"Оказва се, че държавата при кризи може да е много проактивна в търсенето и съдействието от страна на гражданските организации. Това се видя при кризата с украинските бежанци в началото на 2022 година, вижда се и когато става въпрос за пожари, бедствия, наводнения. Но когато не сме в криза, когато трябва да мислим как да създадем повече стимули хората да се сдружават, как да се защитава свободата на словото, какво да правим за защита правата на човек, какво може да направим за по-голяма прозрачност, се оказва, че диалогът става по-труден и че има много пречки", казва пред "Дневник" Надя Шабани, директор на Българския център по нестопанско право - една от организациите в съвета. През 2023 година Шабани оглави екипа по изработването на Стратегия за развитието на гражданските организации.
Гонене на опашката
Съветът е създаден през 2012 г., като основната му идея е да бъде консултативен орган към Министерския съвет, който се състои от граждански организации в обществена полза, избрани от други граждански организации по независим и демократичен начин. Основната идея е да се осигури "работещо партньорство между държавата и гражданските организации".
Съветът е конституиран бавно и едва десет години по-късно - през 2022 г., е избран първият му състав с мандат три години. Според Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) съветът се оглавява от ресорен заместник министър-председател. Това става по времето на кабинета на Кирил Петков, като за председател на съвета е посочена вицепремиерът Калина Константинова.
Статистически работата на съвета за периода 2022- 2023 година според отчета за дейността му изглежда така:
- Проведени 16 редовни заседания
- Над 15 срещи на работните групи по разработване на Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации и разработване на финансов механизъм за подкрепа на проекти с обществено значение, който се реализира според ЗЮЛНЦ.
- Проведени над 5 срещи без председател за обсъждане на текущи въпроси и подход за оптимизиране работата на съвета.
- Изготвени 13 становища и писма по различни въпроси.
Но зад тези данни се крият много усилия и срещане на огромна съпротива от страна на администрацията за задвижване на нещата, коментират пред "Дневник" представители на различни организации. Въпреки трудностите и по времето на Калина Константинова, а и впоследствие по времето на служебното правителство на Гълъб Донев и вицепремиера Атанас Пеканов се вижда надежда, че нещата ще бъдат задвижени.
Удряне на камък
Последната стъпка е да се изработи финансов механизъм, по който да се определя как се финансират различни проекти на организациите. Този етап обаче се оказва решаващ и най-труден, защото именно по тази тема организациите срещат най-голяма съпротива. "Съветът зацикли в опита да даде предложения за механизма за финансиране на гражданските организации. Правилата за разпределянето на тези средства трябваше да бъдат изработени от съвета.
"Идеята е в държавния бюджет да се заложи един милион и по метода на норвежка програма парите да се разпределят на конкурентен принцип", коментира пред "Дневник" Красимира Величкова, бивш изпълнителен директор на Българския дарителски форум. Тя вижда ситуацията и от погледа на гражданската организация и като съветник в кабинета на Кирил Петков.
Според нея ефективното начало на работата на съвета е "ударило на камък", когато е трябвало да бъдат изработени правилата за механизма и приоритетите. "Вторият челен сблъсък беше с администрацията на Министерския съвет за това по какъв начин, каква да бъде пътеката за този бюджет - дали да бъде през обществена поръчка или по друг начин", казва още Величкова. И допълва: "Докато се чудихме, дойде служебното правителство."
"При тези чести избори председателят на съвета - вицепремиерът, се сменя и макар администрацията да не се сменя, тя се влияе от тези политически турбуленции. Последното, с което й се занимава, е да се увеличи този инструмент за работа с гражданските организации. Стигнахме до експертни разговори как да бъде направен този финансов механизъм - проектите да развиват средата, а не обратното. Но след това видяхме огромна съпротива", коментира още Шабани.
Според нея се получава ситуация, която може да бъде определена с метафората "гоним си опашката". "Поставя се проблем, който не може да се реши. Министерството на финансите казва, че няма проблем за нещо да се придвижи, връщаме се в Министерския съвет и се оказва, че там има проблем. Не можем да стигнем до момент, в който се съгласяваме за нещо", казва още Шабани. Плюс в работата на съвета е, че през 2024 е направен общ отдел, под който да минат подобни други съвети - съветът за превенцията и борба с домашното насилие, за интеграционните въпроси, както и за гражданското развитие. Според Шабани това е било крачка в правилната посока, но е отнело седем месеца и е настъпила следващата смяна.
Мандатът на този състав на съвет ще изтече през 2025 година и оттам признават. че въпреки че са положени всички усилия, основните ангажименти не са изпълнени.
"И вместо да се поставят основите на пример за ефективно взаимодействие между организациите на гражданското общество и публичната администрация, ще се допринесе за още по-голям срив в доверието към институциите и влошаване на обществените нагласи към гражданския сектор. Вече четвърта година губим както важен ресурс за неправителствените организации, така и се сблъскваме с невъзможност да се материализира правото за финансова подкрепа за обществената мисия на граждански организации, определено със закон", пише в отчета на съвета.
Организациите признават, че са изправени пред невъзможност въпреки волята за ефективна работа това да доведе до резултат. "Проследявайки хронологията в историята по създаването и дейността на СРГО, видимо е налице някаква политическа воля за насърчаване развитието на гражданския сектор. Регистрирани са добронамереност и усилия от страна на правителствата от 2012 г. насам, но развитието на гражданското общество не се нуждае от заявена добра воля, а от реални действия", пише още в отчета.
Според Шабани и самите организации трябва да положат усилия за по-добра комуникация и отстояване на позиции. По думите й средата вече е различна, не е като преди включването на България в Европейския съюз - изисква се много повече проактивност, заявка и буквално натиск, за да се случат нещата.