Парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси отхвърли ветото на президента и с 8 гласа "за", 1 "против" и 5 "въздържал се" прие повторно промените в Закона за адвокатурата. Предстои въпросът за поправките да бъде обсъден отново в пленарната зала.

Комисията трябваше да обсъди ветото на президента вчера, но заседанието бе отложено за днес, като то се проведе набързо по време на 30-минутна почивка, а председателят на комисията Анна Александрова (ГЕРБ) пришпорваше депутатите и гостите на комисията и ги призоваваше към кратки и стегнати изказвания без подробно обсъждане. Ветото на президента беше отхвърлено с гласовете на ГЕРБ и ДПС.

Дебатът се въртеше около един основен въпрос, върху който и президентът наложи вето - възнагражденията за особените представители. С промените в Закона за адвокатурата беше предвидено, че в 14-дневен срок от получаване на искането за определяне на особен представител съответният адвокатски съвет определя адвокат и размер на възнаграждението му. Поправките предвиждаха да се прилага наредба с критерии, която трябва да издаде министърът на правосъдието и в която трябва да се вземат предвид фактическата и правната сложност на делото, засегнатият интерес, условията, при които е възложено и оказано правно съдействие и защита, времето за извършването и спешността ѝ, както и квалификацията, опитът и специализацията на адвоката.

С поправките народните представители регламентираха, че когато се определи повече от един адвокат, възнаграждението е общо, а по искане на вече определения адвокат съвет може да определи допълнително възнаграждение преди приключване на делото.

В Гражданско-процесуалния кодекс бяха записани и промени, които предвиждат, че страната, която трябва да внесе разноски за особен представител, може да направи възражение за прекомерност на това възнаграждение в срок от 1 седмица от получаване на съобщението, което съдът разглежда преди назначаването на особения представител. Ако определеното от адвокатския съвет възнаграждение бъде намалено от съда, адвокатът, определен от адвокатския съвет, може да откаже да поеме представителството по делото.

На 11 септември поправките минаха на второ четене в пленарната зала. Няколко дни по-късно, на 20 септември, президентът Румен Радев наложи вето върху новата правна уредба на особения представител, като мотивира ветото с противоречие с правото на ЕС и заплаха за интересите на правосъдието.

Особеният представител е адвокат, който се назначава служебно по различни дела по правилата на Закона за правната помощ. Може да представлява малолетни деца, хора без адрес и др.

Още преди второто четене на промените в комисията по конституционни и правни въпроси от Съюза на съдиите в България излязоха с позиция, според която не е проведен задълбочен дебат и предлаганите решения, макар и в правилната посока, са отчасти прибързани и могат да доведат до увреждане на интересите на редица адвокати, най-вече тези, поемащи дела като особени представители, тъй като изплащането на хонорарите им може да се забави неоправдано.

Бившият министър на правосъдието, а сега секретар по правни въпроси към президента Крум Зарков коментира, че според ветото на държавния глава част от текстовете трябва да бъдат преразгледани, защото последиците биха били тежки за правораздаването и имиджа на България. Той отбеляза, че с някои разпоредби се нарушава правото на ЕС.

Стою Стоев от "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) каза, че според неговата парламентарна група трябва да се преразгледат текстове от законопроекта.

Според Валя Гигова, заместник-председател на Висшия адвокатски съвет (ВАдС), само 1% от делата в страната имат особени представители, но ищците искат особените представители на ответника да бъдат "калпави", което е големият интерес. По думите й със законопроекта не е нарушено правото на ЕС.

По време на обсъждането адвокат Александър Кашъмов обясни, че става дума за шепа адвокати и посочи, че не може да разбере по какъв начин поправките са в полза на адвокатите и би могло да доведе до някаква полза за обществото. "Призовавам ви да се заемете с въпроса за разноските за съдебни дела", обърна се Кашъмов към депутатите. В интервю за БНР той коментира, че промените в Закона за адвокатурата противоречат на правото на ЕС, а възнагражденията за особени представители се смята за редно да бъдат определяни от съдилищата, а не от адвокатските съвети и колегии.

Той посочи като аргумент и това, че този, който е завел делото, а може да го е завел, защото не е имал друг шанс, защото е изхвърлен от дома си и се защитава - ще трябва да плати и за особените представители.

В същия смисъл беше и становището на адвокат Велислав Величков от Инициатива "Правосъдие за всеки".

Той посочи и конкретен пример с дело, по които трябва да се платят общо 18 хил. лв. например за адвокат, особен представител и такси за разглеждане на делото. "Колко от гражданите могат да си позволят да платят 18 хил. лв.? Има дела, по които има огромни разноски за особени представители, които са непоносими за този, който трябва да ги плати. Делото може много дълго да не започне заради формалното несъгласие между съда и адвокатския съвет", посочи Величков.

По време на дебата се чуха призиви да не се слага "каруцата пред коня", тъй като първо трябва да се изработят качествени критерии не само по цената на иска, но и по обема на работа и правната сложност на делото. Едва когато те бъдат обсъдени детайлно, може да се говори за това да се приемат промени в Закона за адвокатурата. "Има много големи интереси, за да се вложи точно тази енергия за особените представителства", коментира Людмила Илиева от "Продължаваме промяната-Демократична България".

Тя обясни, че за да се внесе предложение в промяна в текста на ГПК, има проблем и той е налице, защото няма критерии. "Как решаваме този проблем, като нямаме готови критерии? Имаме един проблем, пренесен от едно място на друго място", посочи народният представител и призова ветото на президента да се използва като възможност да се определят ясни критерии за възнагражденията и едва след това да се пристъпи към промени в закона.

Преди няколко дни председатели на адвокатски съвети в страната обявиха в декларация до медиите, че намират за напълно неприемливо ветото на президента Румен Радев върху промените в Закона за адвокатурата и дори обявиха готовност за протест.

Според тях пречките пред приемането и обнародването на закона са откровена проява на нежелание за провеждане на действителна съдебна реформа. А адвокатите се превръщат в юрисконсулти и слуги на съда, който първо ще може сам да избира адвоката на страната, а после и сам да му определя унизителни възнаграждения без ясни критерии и мотиви.