Есен е, горещините свършиха, но жегата с водата не престава - картата на България с населените места на воден режим, създадена от "Зелено движение", изглежда страховито. Стотици села и градове в края на първата четвърт на ХХI век в Европа нямат миминума за цивилизовано съществуване - питейна вода, обявена от ООН за основно човешко право.

През лятото жителите им за кратко попаднаха във фокуса на общественото внимание заради обявеното на места бедствено положение, заради протестите с блокиране на главни пътища, няколко парламентарни въпроса към министрите и репортажи в медиите. После темата изпадна от обществения дневен ред, а би трябвало да не слиза оттам на фона предстоящите след дни парламентарни избори. За кого ще гласуват избирателите в селищата без вода? Кой е отговорният да са в това положение? "Дневник" потърси отговорите в обиколка из региона на Велико Търново.

За съвременния човек е трудно да си представи какво е да имаш вода четири дни седмично по 12 часа. Това обаче е всекидневието на хората във великотърновското село Димча (с население 347 души към 2024 г). То и съседните Сломер (около 500 души) и Лесичери (387 души) са на тежък воден режим, а от 20 август са в бедствено положение, обявено за неопределено време. И никой не знае кога ще бъде отменено, тоест кога ще има достатъчно вода.

В тези населени места живеят хора на всякаква възраст - има семейства с малки деца, има самотно живеещи възрастни хора. Някои жители са успели временно да си решат проблема, като са инвестирали в собствена хидрофорна система за захранване на дома си с вода от кладенеца в двора си. Кладенците обаче също са пресъхнали: местен жител казва, че от 9 м. воден стълб в момента нищо не е останало. Други са си купили големи резервоари, които в дните, когато има вода, се пълнят за сухите дни.

Повечето хора обаче нямат възможност да платят за такива съоръжения или се надяват, че положението е временно. Слабо тече и чешмата на селото, водата от която не става за пиене, но пък винаги досега е била с мощна струя. "Сега се точи като ракия", казват местни хора отчаяно.

Това са всекидневните реплики, които кметът на Димча - Иваничка Колева, чува по телефона, на вратата на дома си или в кметството. Тя е за първи мандат кмет, издигната от ГЕРБ. Водата е сред основните й грижи - натрупала е дебела папка с документи, непрекъснато пише до институциите и настоява да се реши проблемът в селото. Твърди, че с месеци се е забавила обществената поръчка на местното ВиК дружество за напорен водопровод - вместо през пролетта, както я уверявали, я обявили едва след като положението станало бедствено. Тя не вярва, че във водоизточника няма вода и води битка за прозрачност.

Информацията от ВиК "Йовковци" обаче е, че в кладенеца на Димча няма достатъчно вода - само метър е, казват оттам. Не стига това, ами селото захранва и съседното Върбовка (1333 жители). Така и двете са на непосилен режим.

Количеството е толкова недостатъчно, че налага спирането й за 12 часа между събота и неделя. Пак според ВиК загубите са над 60% - проблем, валиден за целия регион.

Върбовка не е случайно село - до него дружеството на Румен Гайтански - "Петрургия", се опитва да прокара грандиозен по мащабите си проект за завод за каменна вата, който да се захранва енергийно от изгаряне на отпадъци RDF. Такава инсталация, освен че ще замърси региона, ще има отражение и върху водата: От една страна, ще се нуждае от големи количества за производството - планиран е резервоар с обем 70 000 куб. От друга страна, ще изхвърля огромни обеми, чието качество трудно ще бъде контролирано.

Като в прединдустриалното общество българите, живеещи в населени места на сух режим, гледат с надежда към небето и търсят прогнозата за времето главно за да разберат дали ще вали. Лятото и есента обаче са сухи, а през зимата сняг имаше само няколко дни. И независимо че на метри от бедстващите тече река Росица, в която вода има, подпочвеният слой е с критично намален дебит. Няколко души, с които "Дневник" разговаря, посочват за основен проблем изсичането на старите гори, случило се най-ударно при управлението на Тройната коалиция.

Пандъков смята, че причините са комплексни, но основната е огромната загуба на вода по старите тръби. "Не може 50 години да не се рехабилитират източниците и тръбите. ВиК операторите са на технологичното дъно - те не знаят къде има теч, чакат да се спука тръба, за да разберат, имат стари схеми", казва той и дава пример как на запад вече дори не се копае при авария, а процесът е роботизиран.

категоричен е хидробиологът. Според него въпросът е технологичен и трябва всички по веригата да си свършат работата. Проблем е например, че вододайните зони на селищата не са оградени от стари гори, които да задържат подпочвените води. Там, където има растения, те са предимно млади, защото старите са изсечени. Младите гори обаче изчерпват водата, за разлика от старите.

Пандъков смята за грешка това, че служебният екоминистър Юлиян Попов се е отказал от частта, свързана с водите, в Плана за възстановяване: създаване на национална мониторингова система за измерване на количествата на водите - доставка на 10 метеорологични радара, 129 метеорологични и 376 хидроложки станции, системи за измерване в реално време на нивото на язовирите, иззетите и заустени водни количества от реките и екологичния отток в тях. "Не знаем капацитета на водоизточниците, няма измервания", казва той.

Юлиан Попов отговори на тези упреци по БНР през август, заявявайки, че европейските пари не могат да решат водния проблем и първо са необходими реформи - трябва да се преосмисли водната система в цялата страна, и е категоричен:

Това е абдикация и задълбочаване на проблема, смята хидробиологът. Според него промяна на модела също е необходима и язовирите като източник на питейна вода са остаряла визия. Според него ключът е в подземните източници и сериозния контрол върху тяхното количество и чистота, а бъдещето е да се спре ползването на питейна вода за миене и поливане.

Сред особеностите на водоподаването във Великотърновско са и напоителните канали - когато има вода в тях, се увеличава и подземната. За да се пусне вода обаче, трябва заявка и някой да плати. В село Карайсен (379 души) например местните жители събирали пари преди време, за да им пуснат вода. Освен това каналите не се почистват, в коритата им плуват боклуци.

Разправията за каналите се повтаря всяка година, така се е случило и това лято, според публикации в местната преса: ВиК дружеството подало в края на август искане за водовземане от язовира, за да може водата, който ще бъде пусната по напоителните канали, да вдигне нивата около местните водоизточници и да се облекчат водните режими. Екоминистерството се забавило.

Кметовете се обърнали към областния управител и поискали почистване и ремонт на каналите. Той пък ги призовал да не чакат на каналите, а да правят проекти за подмяна на водопроводната мрежа. Накрая и кметове, и областен управител установили, че няма кой да им даде финансиране, за да почистят реките.

Решението на проблемите е много закъсняло - с 10 години, според председателя на групата общински съветници "Заедно за Павликени" инж. Цанко Цонев, с когото "Дневник" разговаря.

казва той и дава пример: вместо да се инвестира в подготовка на технически проекти за смяна на старите водопроводи в селата и градовете, са правени детски площадки на места, където не са необходими. Сега общинският съвет е задвижил изработката на проекти за 6 села. Когато бъдат готови, ще се търси финансиране за осъществяването им.

За използване на язовира за питейна вода от няколко години говори кметът на община Павликени инж. Емануил Манолов. Според него предстои проектиране и изграждане на инфраструктура, включително пречиствателни станции, за да може язовирът да захранва общините Павликени (24 976 души), Сухиндол (2 739 души), Севлиево (39 025 души) и частично Свищов ( 43 768 души). За липсата на действия през последните години кметът заяви пред протестиращи преди година граждани, че отскоро се е засушило и преди е нямало такива проблеми. Хората обаче твърдят, че поне от петилетка сухите чешми са факт.

На 2 септември на среща за безводието в областната управа е съобщено, че проби от водата на язовира са изследвани в две германски лаборатории и резултатът е, че има добри питейни качества. На нея управителят на ВиК "Йовковци" Илиян Илиев е цитиран, че предстои изготвянето на предварително инвестиционно проучване за 3,5 млн. лв.

Процедурата за включване на язовира към водопровода на няколко общини е задвижена, казва и инж. Росен Трифонов, зам.-управител на ВиК "Йовковци", с когото "Дневник" разговаря. За колко време може да се осъществи този проект обаче - не може да се каже. Според него обаче положението на Димча ще се подобри веднага щом спре подаването на вода към Върбовка - това щяло да стане съвсем скоро, чакала се държавна приемателна комисия, за да влезе в експлоатация новият водоизточник там. Казва още, че през следващата година, когато трябва да се прави и напорният водопровод на Димча, с който да се намалят загубите, водата не трябва да е толкова оскъдна.

Затова ВиК чака на общините, а те години наред дават пари за паркове и спортни зали, посочва и областният управител.

Става дума за ударното строителство на ненужни съоръжения, започнало при правителството на Сакскобургготски, след това при тройната коалиция и достигнало масовост при трите правителства на ГЕРБ. Това безразборно усвояване на пари при съмнителни обществени поръчки чрез строежи на спортни обекти в почти обезлюдени села в цялата страна в периода 2007-2013 г. предизвика проверка на Европейската сметна палата и тези пари впоследствие бяха ограничени.

Не без значение е и фактът, че местните жители десетилетия са се отнасяли пасивно към случващото се. Едва миналата година граждани от цялата община излязоха на протест пред община Павликени, за да попитат местните управници къде е водата. Отговориха им, че е виновна сушата. Общината се оправда, че има съвсем малък дял във ВиК дружеството и не може да влияе то да действа по-активно.

ГЕРБ ще формулира понятието "водна бедност", пише в програмата му, за да може да планира временна подкрепа на бедните откъм вода. Очевидно в партията са наясно, че броят на бедните ще се увеличава. Иначе обещават "инвестиции за по-ефективното оползотворяване на водните ресурси" и "интелигентна стратегия за водата" - след като три мандата с пълна власт не направи нищо точно по тези въпроси и превърна в национален спорт заравянето на милиарди в празни спортни зали и игрища. По времето на ГЕРБ беше създаден и ВиК холдинг, който също усвоява публични ресурси, докато местата на воден режим се увеличават всеки ден.

В програмата на "Да, България", която има своя програма извън коалицията, може да се прочете: "Осъществяване на реформи в управлението на водния сектор, силно намаляване на загубите на вода, мащабни инвестиции в инфраструктурата на сектора и устойчиво й поддържане."

За "Движение за права и свободи - Ново начало" водата е единствено земеделски проблем. В програмата му пише, че "напояването трябва да стане национален приоритет", като се създаде такава държавна агенция.

ДПС на Доган, което няма позиции във Великотърновско, не е известно дори да има програма.

Ако трябва да обобщим: сушата продължава.