Два аргумента надделяха пред съда за промяната в по-лека на мярката за неотклонение на бившата директорка на Агенция "Митници" Петя Банкова, след като по-рано различни съдебни състави потвърждаваха ареста й. Днес съдията от Софийския градски съд Тони Гетов мотивира промяната от арест в парична гаранция от 10 хил. лв. с влошеното здравословно състояние на Банкова с онкологична диагноза, поставена през последните месеци, докато е била под стража. Наред с това съдията прецени, че е намаляла опасността Банкова на свобода да въздейства на свидетели. Същевременно по информация на "Дневник" няма никакъв знак да напредва към съдебната зала за разглеждане по същество делото за организирана престъпна група в митниците с цел извършване на престъпления спрямо финансовата система.

Обвиняеми освен Банкова са и Стефан Димитров и баща му Марин Димитров, които са под стража, бившият главен секретар на МВР Живко Коцев, а отскоро и бившият шеф на "Гранична полиция" Петър Субев - под парична гаранция от 20 хил. лв. всеки.

Неотдавна бе съобщено, че в Сърбия е задържан и ръководителят на групата - Никола Николов-Паскал, за когото шефът на ДАНС беше твърдял, че бил "незаобиколим фактор в контрабандата", без да коментира за кого е бил незаобиколим и защо не е бил привличан десетилетия наред към наказателна отговорност. Все още няма яснота дали и кога ще бъде предаден на властите у нас.

Прокуратурата, която обичайно настоява задържането под стража да продължи, този път - в лицето на прокурор Ненкова, предложи парична гаранция за Петя Банкова, като посочи, че не е налице опасност тя да се укрие и че трябва да й се приложи адекватно лечение.

От думите на прокурора и от мотивите на съдията се разбра, че Петя Банкова е била разпитана два пъти и сътрудничила на разследването. Нито прокурорът, нито съдът уточниха в какво се състои сътрудничеството й. По-късно адвокатът й Людмил Рангелов обясни, че Банкова е дала показания на 10 октомври за причините, поради които е разместила на различни позиции 18 митнически служители, с което се смята за изяснена нейната роля в казуса.

Делото за митниците беше произведено от първата публично известна акция на антикорупционната комисия по сигнал на ДАНС.

Акцията от първите дни на април беше първата (публично оповестена), извършена от Комисията за противодействие на корупцията, създадена с новия антикорупционен закон, приет през есента на 2023 г., и която според него трябваше да започне да действа от 1 март. Тя обаче нямаше избрано ръководство и се смяташе, че заради това все още не работи. Тогава се разбра, че операцията е била по неотложност по сигнал на ДАНС.

Акцията беше гръмовно обявена като разкритие на корупция в митниците, а последвалото създаване на парламентарна комисия "за разследване на корупционните практики в Агенция "Митници" и евентуалната роля на Асен Василев" недвусмислено показа коя е мишената на комисията и на активността на шефа на ДАНС Пламен Тончев по време на откритите й заседания.

В края на април докладът на комисията беше приет без дебати в парламента, а от коментара на шефа й Тошко Йорданов се изясни и целта:

Шест месеца по-късно няма знаци делото да се приближава не към присъди, а въобще към внасяне в съда с обвинителни актове за разглеждане по същество, информират запознати с досъдебното производство. Като се навършат разрешените от закона 8 месеца арест, се очаква да бъдат освободени с по-лека мярка за неотклонение и обвиняемите баща и син Димитрови, обясни пред журналисти днес прокурор Ненкова.