Сарафов бил извадил прокуратурата "от калния терен на политиката", учил се от грешките на Гешев

Сарафов бил извадил прокуратурата "от калния терен на политиката", учил се от грешките на Гешев

Борислав Сарафов е изпълняващ длъжността главен прокурор вече повече от година и половина
Борислав Сарафов е изпълняващ длъжността главен прокурор вече повече от година и половина
"Прокуратурата се върна към нормалната си и професионална работа, като категорично и трайно излезе от калния терен на политиката, съсредоточавайки се върху своите законови задължения."
Това е едно от изреченията, с които изпълняващият длъжността главен прокурор Борислав Сарафов обобщава годината и половина, през която заема поста. То е записано в концепцията му за развитие на прокуратурата през следващите седем години, внесена във Висшия съдебен съвет.
Като кандидат за титуляр на поста Сарафов стъпва върху това постижение, както и върху факта, че "като изпълняващ функциите на главен прокурор успях да възстановя нормалната и професионална работа на Прокуратурата на република България (ПРБ) и това му "дава увереност" да участва в надпреварата.
Състезанието, в което той е единственият номиниран от членове на съдебния съвет, би трябвало да приключи на 16 януари 2025, за когато е насрочен изборът.
Констатацията на Сарафов, поместена в концепцията му за това как вижда управлението в идните седем години, идва на фона на критики към него заради неизяснените му отношения с бившия шеф на столичното следствие Петьо Петров, известен с прякора Петьо Еврото, и снимката му в заведението "Осемте джуджета", където Петров се е срещал преди с клиентите си, както и заради активността на обвинението по замразени разследвания - за кредита от Българската банка за развитие (ББР) на фирмата, свързана с Румен Гайтански-Вълка. Сарафов е критикуван и защото по време на неговия мандат като изпълняващ длъжността бяха прекратени разследвания тип "Барселонагейт", както и случаят със снимките на банкноти и кюлчета от чекмеджето на лидера на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов.
Номинацията на Сарафов, който доскоро твърдеше, че няма желание да става главен прокурор, предизвика граждански протест, срещу кандидатурата му се обявиха още от Антикорупционният фонд, както и адвокатски колегии.
"Държа да подчертая - прокуратурата се върна към естественото си състояние на политически неутрална институция. Разбирам, за съжаление, стремежа на множество политици да злоупотребяват с нас - прокурорите. Непрекъснато слушам, че сме политизирани, но нямам спомен някоя партия да е внесла сигнал срещу свой активист", пише Сарафов.
По думите му повече политици очакват "да станем някакъв техен "съюзник" против политическия опонент и когато не го правим, получаваме обвинения в политизация". "Никой не се замисля, че за да обвиниш някого публично (вкл. подхвърляйки списъци) са необходими двайсетина секунди, а за да провериш дали това обвинение е вярно, могат да минат месеци", казва още Сарафов в подкрепа на тезата, че прокуратурата вече не играе на политическия терен.
В концепцията си той често се позовава на грешките на предшественика си - Иван Гешев, чийто заместник той беше преди "прегрупирането" (израз, използван от Сарафов в изтекъл негов разговор с Гешев малко преди съдебният съвет да инициира процедура по отстраняването му - бел.ред.) и освобождаването на Гешев през юни 2023 г.
"Виждайки лошите практики на своя предшественик, се уча от неговите грешки и правя всичко необходимо да не позволя прокуратурата да бъде използвана за политически цели, а там, където усетя подобни тенденции, ще използвам всички правомощия, които конституционният надзор за законност ми дава", пише още Сарафов. Той нарича времето, в което оглави държавното обвинение "най-тежък период", който се е отразил и на доверието в институцията, както и на работещите в нея.
Сарафов подчертава своя близо 30-годишен професионален опит като следовател и прокурор на всички нива на системата, както и изтъква успехите си в разследвания на организирана престъпност и корупция, прилагането на нови разследващи техники, както и управленския си опит на различни ръководни позиции в прокуратурата.
Той поставя акцент върху създаването на "коректна и колегиална работна среда", с професионален микроклимат - "без раболепие, подчинение и насаждане на страх", и с ясни приоритети, сред които са борба с организираната престъпност.
Сарафов представя 16 идеи за реформа в прокуратурата, като приоритетните му теми са борбата с организираната престъпност, катастрофите и случаите на домашно насилие.
Бившият шеф на Националната следствена служба прави подробен анализ на състоянието на прокуратурата, като са представени статистически данни за обема на прокурорската дейност, разглеждани преписки и досъдебни производства, като се отбелязва увеличение на натовареността на прокурорите. Сарафов обръща внимание и на бюджета, който по думите му е бил управляван с икономии. Според концепцията му престъпленията, свързани с транспорта и общоопасните престъпления, са области, които се нуждаят от спешни мерки.
16-те идеи за реформа, които Сарафов предлага, според виждането му трябва да изведат институцията до "уважавана и ефективна", а "отговорната и професионална работа на колегите ми да бъде положително оценена от обществото".
Сред идеите са:
  • Увеличаване възможностите за провеждане на разпит чрез видеоконференция и в двете фази на процеса, като в досъдебната това може да се съчетае и с видеозапис. "Огромният технологичен напредък и ангажираността на гражданите налагат преодоляване на конвенционалните средства за извършване на действия по разследване чрез модернизирането им. Освен финансов ресурс за заплащане на пътни разходи на свидетелите, ще се спести и време, често необходимо, за да се осигури възможност на свидетеля да се яви за разпит. С подходяща правна уредба разпит чрез видеоконференция може да се осъществи винаги когато съответният орган прецени, че не е необходимо лично явяване на свидетеля пред него.
  • Прокурорите да не мотивират всички свои откази от образуване на разследване. "Най-вече в районните прокуратури постъпват сигнали, в които се изразява лично отношение към дадено събитие или човек, недоволство от решение на етажна собственост, с което някой от съкооператорите не е съгласен, лична неприязън към съсед и редица други сигнали, в които данни за престъпление няма (напр. съседът ми вдига шум и работи с бормашината между 14.00 и 16.00 часа; котката ми избяга, намерете я и пр. - ежегодно в ПРБ постъпват немалко сигнали от такова естество). Все по-често граждани и организации сезират прокуратурата за гражданскоправни спорове, административни нарушения, битови или междуличностни проблеми", пише Сарафов и затова предлага по някои от случаите отказът е да писмена резолюция.
  • Да отпадне двумесечният максимален срок за разследване. Сарафов смята, че текстът от Наказателно процесуалния кодекс, който предвижда, че действията, извършени извън сроковете за разследване, не пораждат правни последици, а събраните доказателства не могат да се използват за постановяване на присъдата, трябва да отпадне. Според него тази норма няма дисциплиниращ ефект, отразява се негативно върху правата на обвиняемия и на пострадалия. "Съществуването на разпоредбата може да доведе до отпадане на важни доказателства на формално основание, дори да са спазени всички правила (процесуални и криминалистични), гарантиращи автентичността им", пише Сарафов и казва, че в демократичните правни системи единственото времево ограничение за разследване е давностният срок за наказателно преследване на определен вид престъпление.
  • Премахване на задължението поемни лица да присъстват на действия по разследване като претърсвания, обиски, изземвания. Според Сарафов това е неефективен инструмент, заимстван от руското право, което изумявало юристите в Европа, заради идеята, че външни лица са допускани до местопрестъпленията. Според него трудно се намират хора за поемни лица, а освен това много често води до загуба на доказателства.
  • Да има нови изисквания към съдържанието в обвинителния акт, с които да се облекчи процесът и работата на прокурорите.
  • Да остане възможността за отнемане на колите на шофьорите, хванати да карат пияни или след употребата на дрога, а в Наказателния кодекс да се предвиди да се присъжда равностойността на автомобила, когато той липсва или е отчужден.
  • Да се разделят разследваните деяния на престъпления и простъпки. Идея, която Сарафов уточнява, че е на друг главен прокурор - Борис Велчев, но и той самият е убеден в нейната ефективност. Според него съществува "сериозен дисбаланс" през последните години заради засилващата се тенденция да се криминализират деяния и да се утежнява наказателната отговорност, без да има последователни промени.
Сред останалите идеи са:
  • Текстовете за престъпления по служба трябва да се осъвременят
  • Да се въведат електронни дела
  • Да се оптимизират конкурсите за повишение
  • Следствените служби да преминат от окръжните прокуратури към националното следствие
  • Случаи, образувани от антикорупционната комисия, да се дават на следователи
  • Да се увеличи щатът за служители с аналитични функция.