Капацитетът на висшите училища в България е над два пъти по-голям от броя на действащите студенти и невинаги е съобразен с търсенето на образователни услуги. Над половината младежи се обучават в осем направления. В същото време интересът към голяма част от приоритетните направления, важни за икономиката на страната, остава слаб. Това показва Националната карта на висшето образование за 2024 г., публикувана за обществено обсъждане.

Документът съществува от 2021 г. и се актуализира всяка година. Идеята е информацията от него да се ползва за развитието на университетите според потребностите на регионите, допълнително да се развива системата за субсидиран прием в държавните висши училища и др. Според данните акредитираните 51 висши училища в страната (38 държавни и 13 частни) предлагат обучение по стотици специалности, разпределени в 52 професионални направления. Броят на действащите студенти през учебната 2023/2024 г. е 182 759. Сред тях преобладават студентите в образователна и квалификационна степен "бакалавър" и "професионален бакалавър" (тригодишно обучени в колеж) - над 120 хиляди, следвани от образователна степен "магистър" с над 58 хил. студенти.

Специалностите, в които се обучават най-много студенти през 2024 г., са икономика, педагогика, медицина, администрация и управление, педагогика на обучението по, комуникационна и компютърна техника, информатика и компютърни науки и здравни грижи. Тези осем направления събират над половината действащи студенти.

Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) определя максималния брой студенти, които могат да се обучават по професионални направления. Капацитетът на акредитираните от агенцията висши училища в България е над два пъти по-голям от броя на действащите студенти и невинаги е съобразен с търсенето на образователни услуги, пише в Националната карта на висшето образование .

Общият капацитет, определен от агенцията, за всички университети през настоящата година намалява до 418 104 студенти при 419 159 през 2023 г. Това е над два пъти повече от броя на действащите студенти през учебната 2023/2024 г. Средно за страната броят на студентите представлява 43.7% от определения от агенцията общ капацитет при 42.9% през предходната година.

Малко са и студентите по животновъдство - едва 19.8% са заетите места. Малко над една пета от местата са заети и в направления като теория на изкуствата, туризъм, химически науки и др. В най-висока степен се използва капацитетът в специалности като медицина, стоматология, педагогика и др.

В общо 14 професионални направления и 10 специалности от регулираните професии се използват под 30% от откритите места за студенти. Почти всички от тези 14 направления са обявени като приоритетни за държавата - химически и биологически науки, биотехнологии, математика, животновъдство, архитектура, строителство и геодезия и др. Статут на приоритетни имат общо 37 направления, за които държавата очаква недостиг на кадри на пазара на труда. В част от специалностите по тях студентите са освободени от семестриални такси.

Картата показва, че съществуват регионални дисбаланси в териториалната структура на висшето образование, както и при разпределението на университетите, специалностите и студентите.

Най-много висши училища и техни филиали (27) има в Югозападния район на страната (вкл. София), а най-малко - в Северозападния район, където са базирани само два университета, а други четири работят чрез филиали.

Най-масовите направления са достъпни в почти цялата страна - от десетте направления, по които учат най-много студенти, пет направления са представени във всичките шест района на страната - Югозападен, Южен централен, Североизточен, Югоизточен, Северен централен и Северозападен.

Останалите пет направления са достъпни в пет района. Все пак прави впечатление, че икономика, администрация и управление и медицина са представени само в 5 района. Редица професионални направления въобще не се предлагат в Северна България, като спорт, театрално и филмово изкуство, ветеринарна медицина, а последните две са приоритетни за държавата.

Данните от картата сочат, че студентите, завършили средно образование в Северозападния район, най-често избират да учат икономика, но това професионално направление не се преподава в района, т.е. те са принудени да следват висше образование в друг район на страната. Следващите най-популярни направления за студентите от Северозападния район са педагогическите направления (те са достъпни в района, макар и с малък брой места), но следващото по ред популярно направление - администрация и управление, също не е достъпно в района.

За учебната 2023/2024 година утвърденият брой студенти, които да учат по държавна поръчка в университетите, е 42 629 студенти спрямо 41 322 през 2022/2023 г. Данните сочат, че новоприетите студенти са над 37 хил., а запълняемостта на местата в рамките на държавната поръчка средно за всички направления е над 88%.

Пълна или почти пълна запълняемост на местата (над 90%) се отчита в 24 професионални направления и 17 специалности от регулираните професии. В 7 от тях приемът по държавна поръчка е запълнен над 100%:

Под 60% от бройките по държавна поръчка обаче се заемат в приоритетни направления като военно дело, математика, химически науки, биотехнолологии. Въпреки ниската запълняемост и спада в бройката на приетите студенти при две от тези направления се наблюдава увеличение на план-приема през 2023/2024 г., което допълнително увеличава незаетите бройки. По математика план-приемът намалява, но в същото време реализираният прием намалява три пъти по-бързо.

Над 13 хил. са преподавателите на трудов договор през учебната 2023/2024 г. Най-много са преподавателите по медицина - 2451, и педагогика на обучението по - 1356. Най-малко пък са преподавателите по теория на изкуството (11) и теория и управление на образованието - 34.

Най-много студенти на един преподавател са отчетени в направление педагогика - над 24. Един преподавател чете лекции средно на 24 студенти по психология, на над 20 по икономика и на поне 18 по право. Под двама студенти по математика и биотехнологии се падат средно на един преподавател.

Над 15 хил. са чуждестранните студенти в България. Делът им в последните години постепенно се увеличава, като достига до 8.61%. Чуждестранните студенти обаче са концентрирани в относително малък брой професионални направления. Над половината от всички чуждестранни студенти в страната се обучават само в две професионални направления - медицина (49.2%) и стоматология (9.9%). Единствено в медицината студентите от чужбина преобладават - 58.4% са чуждестранните студенти спрямо 41.6% български.

Чуждестранните студенти в България идват от 122 държави, но почти 90% са от Европа, а близо половината чуждестранни студенти са от три страни - Гърция, Великобритания и Германия. За разлика от България, средно в Европейския съюз повече от половината чуждестранни студенти идват от други континенти - основно Азия, Африка и Южна Америка, отбелязват авторите на документа.