Днес се навършват 35 години от 10 ноември 1989 година. Денят се приема като начало на политическите промени и на прехода от комунистически тоталитаризъм към демокрация и пазарна икономика в България, въпрeки чe eднoпaртийнaтa cиcтeмa нa БКП, кoятo прoдължaвa дa e eдинcтвeният ръкoвoдeн фaктoр в държaвaтa, e прeмaхнaтa eдвa нa cлeдвaщaтa гoдинa, a първитe рeaлни икoнoмичecки рeфoрми ca прeдприeти 15 мeceцa cлeд плeнумa.

На 10 ноември 1989 година пленум на Централния комитет (ЦК) на БКП в резиденция "Бояна" гласува оставката на Тодор Живков като генерален секретар на компартията, която най-висока длъжност в партията (и фактически в държавата) той заема в продължение на 35 години. Живков е освободен и от поста председател на Държавния съвет. На негово място е избран Петър Младенов. Живков подава оставка под натиск от Москва на 9 ноември 1989 г. в тесен кръг пред Политбюро под наблюдението на съветския посланик в София ген. Виктор Шарапов и официалния представител на КГБ в Народна република България (НРБ) ген. Владилен Фьодоров.

Дeceтoнoeмврийcкият плeнум често e oпрeдeлян като "преврат", "дворцов прeврaт" или кaтo "кoнcтитуциoннa cмянa" нa държaвнoтo ръкoвoдcтвo, a зaeднo c пocлeдвaлитe cъбития e нaричaн и "тихaтa рeвoлюция".

Няколко дни след решението на Политбюро, на 18 ноември на пл. "Александър Невски" в София се провежда първият митинг на опозицията, организиран от КТ "Подкрепа" и "Екогласност", които са и сред учредителите на СДС на 7 декември. Ден преди първия митинг на опозицията БКП пък организира митинг в подкрепа на промените и "преустройството". След няколко седмици на ежедневни митинги, шествия и демонстрации се стига до създаването на СДС, до свикването на кръглата маса, до отмяната на член първи от действащата тогава конституция, който регламентира ръководната роля на БКП, до преименуването на комунистическата партия в БСП.

С насрочването на избори за Велико народно събрание се слага началото на партийно-политическия процес в страната, а малко преди това се възстановява свободната преса. Първите избори след падането на комунистическия режим са проведени на 10 юни 1990 г. и са спечелени с убедителна преднина от БСП (за соцпартията гласуват близо 2 888 000 души, докато за СДС - близо 2 218 000 души).

В началото на февруари 1990 г. Андрей Луканов сменя Георги Атанасов на министър-председателския пост. В строго поверителна докладна, пише разследващият журналист и изследовател на комунистическите архиви Христо Христов в книгата си "Тайните фалити на комунизма", председателите на БНБ и Българската външнотърговска банка (БВТБ) Иван Драгневски и Веселин Ранков информират Луканов, че задълженията на страната към 31 декември 1989 г. възлизат на 10.657 млрд. щатски долара. През 1990 БВТБ следва да изплати задължения по различни видове кредити и лихви за почти 4 млрд. долара, а разполага с 1 млрд. долара стратегически валутен резерв.

На 26 март 1990 г. Луканов едностранно прекратява плащанията по външния дълг и цял свят разбира, че България е напълно фалирала държава. По своя род актът е единствен в рамките на страните от източния блок. Няколко дни по-късно, на 4 април 1990 г., БКП се преименува в БСП.

Христо Христов пише в документалната книга "Тодор Живков. Биография" (2009), че след като през пролетта на 1990 г. е арестуван за злоупотреба с власт, Тодор Живков прави следните признания пред прокурорите за резултатите от управлението си:

Вината не е на Тодор Живков. Моята вина се състои само в това, че всичко това, което (Михаил) Горбачов сочи като слабости в икономиката и всички сфери у нас и във всички социалистически страни в една или друга степен. Аз нося вина за това. Но не мога нося отговорност за това, което дадени хора, на които съм гласувал доверие, не са го оправдали.

Аз не твърдя, че народът е живял в изобилие - такова беше времето. Ние сме идеализирали Съветския съюз. Той за нас беше образец. И трябва да бъда сега подлец, за да кажа, че още тогава съм бил наясно какво е било положението в Съветския съюз. Очевидно е, че ЦК на БКП и генералният му секретар са били под влиянието и в плен на илюзията, че победата на социализма е гарантирана."

Философът Димитър Вацов пише в програмната си статия "Идеологическата шизофрения на прехода" следното: "(...) От Луканов до Жан Виденов (1997 г.) под алибито на "националната отговорност на социалистите" отварянето към ЕС и НАТО беше блокирано, за да бъде блокирана бързата либерализация на пазара (т.е. приватизацията), защото Западът (ЕС и НАТО) изискваше либерална демокрация, т. е. демокрация, базирана на свободен пазар. Компромисът, който комунистическите елити тогава направиха, за да укротят вътрешните брожения срещу себе си, бе постепенно да приемат демократичните правила - т. е. те тръгнаха да приемат политически демокрацията, за да спрат приватизацията. А приватизацията бе блокирана, за да бъдат източени държавните предприятия в полза на "националния бизнес", т.е. за "наши хора": чрез т.нар. "входно-изходна икономика", чрез директна мафиотизация (мутри) и чрез финансови инструменти (хиперинфлация при планиран фалит на банки).

В икономически аспект за тях Западът продължаваше да е противник (както по времето на Студената война), но вече не идеологически, а икономически противник - ако държавните активи бъдеха пуснати директно на пазара, тогава вероятността западни капитали да ги изкупят, бе голяма (впрочем тази стратегия, която предвиждаше политическия колапс на социализма, бе разгръщана още през 80-те години чрез износ на капитали в задгранични дружества - Огнян Дойнов стана символичното име на тази дейност). Според комунистическите елити не "честната игра", която предвещаваше загуба, а предварителното източване на публичните активи в частна полза (на избрани "наши хора"), бе печелившият ход - така държавата два пъти бе доведена до фалит, "за да не я изкупят европейците и американците", а онова, което после бе продадено, бе предварително обезценено.

Получи се следният парадокс: комунистическите елити всъщност искаха капитализъм, но нарочно бавеха въвеждането на реален свободен пазар, за да могат предварително да усвоят публичните ресурси в своя полза, задкулисно - и те правеха това под паравана на демокрацията, която постепенно приемаха за официално правило на играта. Разбира се, тогава - и до днес - те разчитаха, че демокрацията може да бъде управлявана, ако икономическите и политическите лостове за това са в "подходящи ръце".

(...) По-скоро става дума за това, че каквито и да са били сценариите на сценаристите на прехода (а такива имаше), тези сценарии се разрояваха мрежово и конспирацията по източване на публичното в частно стана всекидневна нагласа, задействана многопосочно от различни актьори. Това създаде и една немалка мрежа от хора (сега плаващо ги наричаме "мафия", "олигархия"), обвързани биографично като "успели перачки" - тези, които се чувстваха биографично обвързани чрез препирането на политическа (публична) власт в икономически (частни) облаги, наричано на чист български език "уреждане".

(...) Но по-лошото от това, че БКП/БСП политически акушира раждането на мафията, бе, че логиката на конспирацията, която днес се нарича корупция, се превърна в овсекидневен и образцов манталитет, който заразяваше и противниците на БСП."