Президентът Румен Радев повторно е сезирал Конституционния съд (КС) с искане да бъдат обявени за противоконституционни промените в Конституцията в края на 2023 г., свързани с:

Преди 5 месеца гласовете в КС се разделиха поравно 6 на 6 и така тези промени в основния закон останаха в сила. Сега обаче съставът на съда е обновен като четирима от 11-те съдии са назначени от държавния глава.

Преди Радев три политически сили - "Възраждане", БСП и "Има такъв народ", вече поискаха КС да обяви за противоконституционни текстовете, според които президентът има право да назначава служебен министър-председател от определен кръг лица - председателя на парламента, управителя и подуправителите на БНБ, управителя и подуправителя на Сметната палата и омбудсмана и неговите заместници.

Този списък, наречен от самия Радев "домова книга", в момента е твърде стеснен - омбудсманът премина на друга работа, заместникът му подаде оставка, председател на парламента няма избран, а членовете на ръководството на БНБ отказват номинации в изпълнителната власт заради конфликт на интереси. Според анализатори именно новото положение в конституцията, според което председателят на Народното събрание е и потенциален служебен премиер, спъва избора в новия 51-ви парламент.

В мотивите си сега държавния глава подчертава, че промените "отменят механизмите за носене на политическа отговорност при формирането и функционирането на органите на държавно управление".

Според него ограничаването на оперативната самостоятелност на президента "не просто дебалансира правомощията на конституционно установените органи в процедурата по формиране на правителство, а намалява хоризонтите да бъде постигнато парламентарно разрешение на политическата криза, което има отражение върху същностния континюитет на управлението". Според мотивите на президента процедурата по съставяне на двете служебни правителства по новия ред доказва това.

Овластяването на президента да определя и назначава министър-председател и министри в служебен кабинет в моменти на политическа криза е проявление на неговата резервна демократична функция - да бъде политически посредник между титуляра на държавна власт и доказалото невъзможността си да изпълни демократичното си назначение народно представителство. Тази функция е насочена към преодоляване на парламентарната криза, а не към осигуряването на непрекъснатост на властването на парламента, се посочва в мотивите.

Според президента съставът на т. нар. от него домова книга също съдържа потенциален конфликт на интереси. Така контролните функции на висшето ръководство на БНБ и на Сметната палата, която проверява как се харчи бюджетът, биха могли да бъдат поставени под съмнение. Назначаването на тези лица за министър-председатели би породило опасения за потенциални конфликти на интереси, както и за безпристрастността и независимостта на тези органи при напускане на длъжността служебен министър-председател, предупреждава Радев в мотивите си. Тези опасения, според него, се засилват и от факта, че заемането на поста служебен министър-председател не е ограничено със срок и може да продължи за дълъг период от време.