Доклад: ЛГБТИ учениците се чувстват несигурни, а и учителите не ги подкрепят

Доклад: ЛГБТИ учениците се чувстват несигурни, а и учителите не ги подкрепят

Снимката е илюстративна.
Снимката е илюстративна.
Усещане за несигурност и страх от тормоз, липса на адекватна подкрепа от учители и педагогическия персонал, както и от семейството, желание за емиграция заради отношението към половата идентичност. Това накратко е картината на преживяванията на ЛГБТИ учениците в българските училища, описана в доклад на фондация "Single Step", данните в който са от национално изследване, проведено през лятото на 2024 година.
Изводите са, че въпреки някои усилия за подобрение, ситуацията се е влошила - хомофобските коментари са се увеличили, а заради липсата на адекватна подкрепа и страх от разкриване на половата идентичност, има данни за влошаване на психичното здраве на учениците. Намесата на училищния персонал остава неефективна или липсва в значителен брой случаи, което допринася за враждебната училищна среда.
Проучването е проведено сред 1109 ученици от всички 28 области в страната на възраст между 14 и 19 години в периода юни - юли 2024 г. чрез анонимен онлайн въпросник. Провеждането му и поканата за включване в него стана повод за обсъждане в парламента, а след това се стигна и до промени в закона за предучилищното и училищното образование, с които се забрани ЛГБТИ пропагандата в училище.
Данните показват:
  • Две трети (67.9%) от учениците са се чувствали несигурни в училище през последната година заради сексуалната си ориентация;
  • Почти половината (48.1%) не се чувстват в безопасност заради начина, по който изразяват своя пол;
  • Над половината (54.4%) избягват поне едно пространство в или около училището си, тъй като се чувстват заплашени или несигурни там. Най-често това са съблекалните и тоалетните;
  • Огромното мнозинство (83.1%) чуват други ученици да правят тези обидни коментари често или много често в училище;
  • Над две трети (68.0%) споделят, че са чували хомофобски коментари от своите учители или друг училищен персонал;
  • Повече от половината (53.5%) съобщават, че персоналът никога не се е намесвал при хомофобски коментари и 60.6% - при негативни коментари относно изразяването на пола.
Подобно проучване е направено и през 2018 година. Сравнението на данните показва, че ситуацията се влошава за ЛГБТИ учениците, като най-голям ръст има в дела на учениците, които се чувстват несигурни заради сексуалната си ориентация - от 48.4% през 2018 г. на 67.9% през 2024 г.

Учителите реагират все по-рядко

През 2024 г. още повече ученици споделят, че чуват хомофобски коментари в училище много често, като делът им се е увеличил от 54.5% през 2018 г. на 62.5% през 2024 г. Подобна тенденция се наблюдава и при коментарите от страна на училищния персонал - 68.0% от учениците през 2024 г. са чували такива коментари от учителите си, спрямо 57.4% през 2018 г.
Данните показват, че в сравнение с преди шест години, учителите реагират все по-рядко при хомофобски коментари, като нараства и делът на учениците, които посочват, че учителите им никога не се намесват при негативни коментари относно изразяването на пола, с близо 11 процентни пункта.
"Много ученици нямат доверие, че училищният персонал може да се намеси ефективно в случай на тормоз. И дори когато решат да съобщят за инциденти, често биват посъветвани да игнорират ситуацията, вместо да получат необходимата подкрепа. Липсата на намеса от страна на учителите допринася за влошаването на училищния климат, в който хомофобските прояви не само се игнорират, но и се толерират", констатира още проучването.
Една от малкото положителни тенденции, е че при коментарите за изразяването на пола и транс хората, има лек спад при негативните коментари за мъжествеността (от 62.5% на 55.3%), но се наблюдава значително увеличение на респондентите, които често чуват трансфобски коментари - от 47.8% през 2018 г. на 66.4% през 2024 г.
"Може да се предположи, че тенденциите за увеличение на анти ЛГБТИ коментарите и за намаляващата реакция към тях от страна на училищния персонал се дължат, от една страна, на покачваща се хомофобия и трансфобия в нашето общество, а от друга страна - на случващото се в училище", посочват авторите на доклада. Според тях колкото повече хомофобски коментари се отправят, толкова повече учителите смятат, че няма смисъл да се опитват да ги ограничат. "А колкото по-малко се намесват учителите, толкова по-свободни се чувстват учениците и хомофобски настроените учители да правят такива коментари", пише още в анализа на данните от двете проучвания.
Според данните в изследването има позитивно развитие в резултатите между двете изследвания и това е че има спад в някои видове тормоз, като например физическият.
"Все пак е важно да се отбележи, че най-разпространеният вид тормоз - вербалният - не е намалял и общите нива на тормоз продължават да са тревожно високи. Имайки предвид другите характеристики на климата в училищата, а именно повишените нива на анти-ЛГБТИ коментари, не може да се заключи, че тази позитивна тенденция отразява по-приемаща среда. Резултатите може да се дължат на това, че много ученици не са разкрити в училище и съответно не са мишени на директен тормоз", пишат още авторите на доклада.

Повече ученици със суицидни мисли и с желание да емигрират

Стресът, който учениците изпитват от факта, че не се чувстват подкрепени, заради тормоза на който са подложени, води и до ефект върху техните резултати в училище, желание да се преместят в друго учебно заведение и до амбиция да напуснат България.
"Притеснителна е тенденцията за влошаване на психичното здраве на ЛГБТИ младежите, особено данните, че участниците, които са имали суицидни намерения, са се увеличили от 42.1% на 49.6%. Възможно е тези тревожни тенденции да обясняват и увеличилия се дял на ученици, които смятат да напуснат държавата. През 2018 г. 53% от участниците са посочили, че смятат да учат и/или работят извън България след като завършат, а за половината от тях (51.9%) тяхната ЛГБТИ идентичност е свързана с това решение. 60.1% от настоящите участници планират да заминат и при почти три четвърти от тях (72.4%) тяхната сексуална ориентация или полова идентичност е част от причината.
Част от причините, водещи до желанието за емиграция, е и фактът, че малко над половината от участниците в изследването, съобщават, че са били обект на хомофобски или трансфобски забележки вкъщи. "Това затвърждава чувството им на несигурност и изолация, тъй като не получават подкрепа от близките си. С нарастващото усещане, че нямат място, където да бъдат приети, много от тях започват да обмислят емиграция".

Какво споделят учениците

В доклада са цитирани коментари на ученици, споделени в отговорите. Те са анонимни, "Дневник" публикува някои от тях, защото са показателни за състоянието на средата и преживяванията на младите.
"При някои класове е по-добре да не влизам, понеже веднага като престъпя прага, започват да ми крещят да се махам и че не приемат "педали тук" и много други."
"Никой не прави нищо за хомофобското държание на учители и ученици. Особено на учителя по музика, който всеки час ни говори хомофобски глупости. Директорът говори с учителя, който правеше коментари. Учителят престана за известно време, но после продължи".
"Страх ме е да излизам от класната си стая. В коридора има момчета, който крещят "Мразя гейчета и транс".
"Из училище има хомофобски стикери и лепенки с обозначено място за среща за побой над ЛГБТИ+ хора."
"Бях се разкрил пред един съученик, че имам чувства към него. Той показа чата на цялото училище и това е причината, поради която повечето ученици ме наричат с епитети."
"Темата за тормоза е "тема табу", особено когато става дума за хомофобия и трансфобия. Като цяло кръжи поведение тип "ако не го виждам, не е там" и мерки не се взимат по нито един от проблемите, въпреки че те са ясни за училищното ръководство."

Какво може да се направи
Препоръките от доклада се фокусират върху създаването на безопасна и приобщаваща училищна среда за ЛГБТИ учениците чрез въвеждане на ясни политики срещу тормоза и дискриминацията, подкрепени с обучения за учители и персонал.
Акцент се поставя върху подобряване на достъпа до психологическа подкрепа, осигуряване на ресурси за приобщаващо образование и включване на родителите и общността в усилията за подкрепа.
Законодателни промени и регулярни изследвания са препоръчани за мониторинг на ефективността и устойчивостта на мерките. Според авторите на доклада с тези инициативи може да се изгради култура на толерантност и уважение, която да подобри психичното здраве и благосъстоянието на всички ученици.