През последната година се наблюдава сериозно увеличение на политическия натиск върху медиите. За това съобщават близо 80% от участниците в проучване за свободата на словото в България, организирано от "Асоциацията на европейските журналисти". Според анкетираните натискът, който се извършва от партийните централи, минава през различни канали, но най-вече чрез директни обаждания до журналисти, чрез икономически зависимости или чрез избирателно канене на медии и журналисти на пресконференции, отказ от интервюта, изключване от официалната листа с имейли на критични медии и журналисти, отказ от предоставяне на точна и навременна информация.

В доклада се посочва, че тъкмо политическата криза стимулира политическия натиск. Освен това по време на избори най-често се нарушават професионалните стандарти, когато платено съдържание се представя за редакционно, разпространява се черен пиар или има непропорционално представяне на партиите в медиите. Всеки от трите отговора генерира около и над 50% в изследването на АЕЖ.

Сред трите основни проблема за българските медии са посочени:

Резултатите от изследването сочат, че около 43% от анкетираните са били обект на неправомерен натиск, докато 59.7% от респондентите казват, че са наблюдавали натиск върху работата на свой колега. Най-честите форми на външен натиск са разпространението на клевети (45.1 %), съдебното преследване и административните принуди. Участниците в анкетата говорят още за "финансов гладомор откъм реклами", "директен натиск през собствениците", "заплахи за отказ на партия за изпращане на гости и даване на коментари пред медията", "отказ за предоставяне на информация", "сигнали до Съвета за електронни медии", "служители от администрациите се опитват да си избират удобни теми, а на неудобните отказват да реагират и отговарят".

По отношение на вътрешния натиск анкетираните най-често докладват за сваляне на техни разработки, директна намеса от собственика на медията и влияние на рекламния и търговски отдел в редакционната политика.

В изследването се посочва още, че продължават да бъдат високи и стойностите на автоцензурирането. Поне веднъж в професионалната практика на 38.3% от участниците в анкетата се е налагало да спират или целенасочено да избягват някоя обществено значима тема. "Тези стойности, които са косвени индикатори за автоцензурата в българската медийна среда, са устойчиво високи и остават относително непроменени в изследванията на "АЕЖ - България" назад в годините", пишат авторите на изследването.

Сред изброените причини за автоцензура са зависимостите от финансиране, политически натиск, липса на професионални стандарти и защита от страната на медията и професионалната общност, апатията и посредствеността.

От изследването става видно, че общо 80% от участниците в анкетата изпитват стрес "често" и "понякога" в работата. Най-голяма доза стрес поемат журналистите в националните медии. Прави впечатление, че той се натрупва хронично с годините, в които се упражнява професията.

Почти всеки втори от респондентите се усеща претоварен от отразяването на събития и теми всеки ден и по всяко време. За 18.4% отношенията с колегите и работният климат в редакцията също са фактор, който влияе върху стреса. А за 15.5% са историите, които отразяват: трагични инциденти, катастрофи, криминални случаи, бедствия и аварии, войни, терористични атаки. От тези събития най-голяма тежест имат проявената жестокост към деца, възрастни и други беззащитни хора (31.6%), войни и тероризъм (30.6%), домашно насилие (25.7%), следвани от криминални истории (19,9%) и катастрофи (15%).