Графика на деня: Българките най-малко в ЕС докладват за насилие извън дома
България е страната с най-малък в ЕС дял жени, които съобщават, че са били обект на физическо или сексуално насилие извън най-близкия си кръг. По-малко от 6% са потвърдили, че им се е случвало нещо подобно, стигащо до изнасилване. Средният показател за страните от съюза е 25%, във Финландия достига 47%.
Данните са на "Евростат" и са публикувани по повод Международния ден за премахване на насилието срещу жени (25 ноември). Те засягат само заплахи или нападение от хора, които не са партньори на анкетираните.
Проучването, част от заемащ 700 страници доклад, показва още, че средно близо една от десет европейки е била обект на заплахи и унизително отношение (включително сексуално поведение, различно от изнасилване). Най-много за такива случаи са докладвали във Финландия (24%), докато българките отново са на дъното с под 2%.
Допитването е от 2021 г., когато все още имаше вълни на масови ограничение на нормалния живот заради пандемията от COVID-19. Но въпросите не са за това дали инцидентите са се случили скоро, поради което данните са достатъчно представителни.

Анкетирани са момичета и жени над 15-годишна възраст и въпросникът е за преживяното през целия живот, но не включва инциденти, станали с деца.
Средните данни показват още, че средно 9% от европейките са преживявали унизително отношение, 7% - физическо насилие, а 4% - че са били изнасилени. Понеже най-високи показатели имат Финландия, Швеция и Дания, може да се стигне до хипотеза, че нещо наистина не е наред в Скандинавия. Но по-скоро става дума за неща като доверие към институциите и полицаите (на тях пострадалата трябва да описва подробно случилото се) или какво анкетираните жени смятат за насилие.
Смятащите, че става дума за някакви регионални особености и ценности, могат да погледнат, че в съседна Гърция 25% - в пъти повече от България - от жените са казали, че са преживели физическо или сексуално насилие.
Има общества, в които насилието отчасти се е превърнало в норма, както и че има неразбиране, че ако например един мъж каже на жена си "Ще взема децата", това вече е форма на психическо насилие и заплахи, казват авторите.

Ето още информация от "Евростат":
Възрастови различия: 35% от жените на възраст 18-29 години съобщават, че са преживели насилие, основано на пола, в сравнение с 24% във възрастовата група 65-74 години.
Насилие от интимен партньор: 18% от жените, които са имали партньор, са преживели физическо или сексуално насилие от своя него. Когато се включи и психологическото насилие, тази цифра нараства до 32%.
Насилие без партньор: 20% от жените съобщават, че са преживели физическо (включително заплахи) или сексуално насилие от страна на непартньор.
Реалната ситуация най-вероятно е доста по-лоша, тъй като традиционно има видимо разминаване между данните на полицейската статистика, от една страна, и тези на телефоните за подкрепа на пострадали и от социологическите проучвания.
Преживелите инцидент преди години може трудно да си спомнят някои подробности, поради което при среща с анкетьор на проучването не го докладват. Полицейски доклади в ЕС за 2022 г. показват, че от 100 хил. жени около 60 казват, че са били нападани, а почти 40 - че са били изнасилени. В "Евростат" данните сочат, че над 31% са преживели тормоз и сексуално насилие през живота си.
Повиха се нови форми на психическо насилие, основано на пола, каквито са кибертормозът. Той включва публикуване на интимни снимки и клипове без съгласието на другата страна, преследване в интернет, тормоз, подстрекателсво към насилие или омраза. Социологията все още работи по сигурни методи за наблюдение и анализ на подобни явления.