Православната църква почита днес паметта на св. апостол Андрей Първозвани - първият от апостолите, повикан да тръгне след Христа. Празникът е известен в България като Андреевден и във фолклора е свързан с прехода от есен към зима.

Според Евангелието на Йоан Андрей, който от ранните си години жадувал за божествената истина, бил сред учениците на Йоан Кръстител в Юдея и зърнал Исус за първи път край река Йордан:

Според евангелския разказ след това Андрей отишъл да намери брат си Симон (Петър), съобщил му радостната вест: "Намерихме Месия!", и го отвел при Христа. Двамата братя продължили да живеят както преди и да се занимават с риболов, докато един ден Спасителят ги видял на Галилейското море и им казал:

Оттогава двамата следвали навсякъде Христос и били свидетели на неговите чудеса, смърт и Възкресение.

След Възнесение Господне, когато апостолите се разпръснали, за да проповядват словото Божие, Андрей се отправил към Гърция, Мала Азия и земите около Черно море, като посветил живота си на проповед и търпеливо понасял гоненията от езичниците. Загинал мъченически на кръста, разпнат заради вярата си.

В българските народни вярвания св. Андрей е представян като покровител на мечките. Според популярното предание светецът впрегнал вол и започнал да оре нивата, но от гората се появила мечка и изяла вола. Тогава св. Андрей победил мечката, впрегнал я в ралото и изорал земята. Затова в някои български райони денят се нарича Мечкинден.

Фолклорът свързва деня с началото на нарастването на деня - остатък от времената, когато Андреевден се е празнувал на 13 декември, няколко дни преди зимното слънцестоене. Поговорката по този повод гласи, че

Заради това по традиция на този ден на празничната трапеза се слагат варива - жито, боб, леща, грах, просо или ечемик.