Сред тях е и условието кандидатите за главен прокурор да бъдат изслушвани и от парламента, освен от пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС). Целта е "максимална публичност при оценката на кандидата и допълнителна гаранция за качеството на избора и за общественото доверие в него", се казва в мотивите към законопроекта. Същевременно се уточнява, че парламентът не оценява кандидатите, а само осигурява необходимото ниво на публичност чрез включване и на представителите на гражданското общество в процеса. Законовите промени ще са нов тест за парламентарно представените формации и влиянието на съпредседателя на ДПС Делян Пеевски при обсъждането и гласуването им. Спирането на избора на Борислав Сарафов, който е единствената номинация, за главен прокурор беше сред основните аргументи на демократичната коалиция да бъде избран председател на парламента.

Сред причините за усилията да бъде прекратена настоящата процедура (финалът й е насрочен за 16 януари 2025 г. с изслушване и гласуване във ВСС) е не само изтеклият мандат на висшия орган и липсата на реална конкуренция, но и посочваното от политически лидери влияние на Пеевски върху съдебната система, главния прокурор и председателя на ВАС.

Депутатите от "Продължаваме промяната - Демократична България" предлагат да се ограничи и кой може да заема или остава като изпълняващ функциите (бел.ред. - Борислав Сарафов е и.ф. главен прокурор от юни 2023 г., а ВСС гласува Георги Чолаков да остане да ръководи ВАС до избора на негов наследник, като една процедура за такъв вече се провали заради липса на кандидати).

- Забрана за продължаване на изтекъл мандат чрез назначаване на временно изпълняващ функциите

- Забрана временно изпълняващ функциите на главен прокурор да бъде кандидат за титуляр "поради явен конфликт на интереси", какъвто вносителите виждат в кариерната зависимост на членовете на прокурорската колегия на ВСС от главния прокурор. Такава хипотеза не е уредена в действащия Закон за съдебната власт и създава възможност на практика да се заобикаля конституционната норма, че едно лице може да бъде главен прокурор само един мандат, мотивират се още вносителите

- В случай на неуспешен избор на кандидати за трите най-високи длъжности в първите 6 месеца след прекратяване на процедурата съответният (неуспял) кандидат да не може бъде определян за временно изпълняващ съответните функции.

- При отказ на президента да издаде указ за назначаване на главен прокурор се въвежда т.нар. второ допълнително мнозинство за провеждане на избора с преобладаващо участие на професионалната квота (наред с първоначално изискуемото обикновено мнозинство от 13 кадровици). В сега действащия закон кадровият орган просто прегласува предложението си и президентът е длъжен да издаде указ.

- При отказ на президента да издаде указ за председател на ВКС и на ВАС също се въвежда второ мнозинство с преобладаващо участие на съдии, избрани от съдии (наред с изискуемото квалифицирано от 17 кадровици).

- Номинации на кандидати за главен прокурор да правят всички членове на пленума на ВСС, а не само тези от прокурорската колегия. Членовете на съдийската колегия биха могли да допринесат с техния продължителен съдийски опит, смятат вносителите, за обективна преценка на професионалните и нравствените качества на кандидатите за главен прокурор.

- Предвижда се да се прилага справка за кандидатите за използвани специални разузнавателни

средства /СРС/ спрямо тях, за висящи, прекратени и спрени досъдебни производства, по които те са в качеството на обвиняем или свидетел, също и за искани техни трафични данни. Справките целят да информират избиращия орган, а и обществеността за евентуални зависимости на кандидатитке. Изискването за включване прекратени и спрени досъдебни производства е въведено поради факта, че в много случаи, с цел да бъде държано в зависимост едно лице, наказателното производство срещу него се прекратява, но със заплахата то да бъде възобновено при необходимост, мотивират се вносителите.

- Процедурата за избор да трае най-малко 6 месеца, а при отказ на президента да назначи избрания кандидат повторното предложение на кадровиците да бъде правено най-рано 2 месеца след отказа.

- При неуспешен избор кандидатът да няма право в първите 6 месеца след прекратяване на процедурата да бъде назначаван за временно изпълняващ съответните функции.

Дали може да бъде приет проектозаконът, който по признание на депутати от "Продължаваме промяната - Демократична България" беше залогът за продължилата близо месец битка в парламента за избор на председател, който да го придвижи, вече зависи не само от възможностите да се формира парламентарно мнозинство за подкрепа на промените, а и от изискванията за време, за да бъде изпълнена процедурата за приемането му. Изслушването и изборът на Борислав Сарафов е насрочен за 16 януари.

Според цитираната преходна разпоредба излиза, че ако до посочената дата проектозаконът не бъде приет, а междувременно Сарафов бъде избран от ВСС, то само от президента зависи - поне временно - дали той ще е новият стар главен прокурор. Датата за избор на председател на ВАС, на мястото на Георги Чолаков, за чийто пост все още няма номинации, е 20 март.

Досега от "Алианс за права и свободи" (АПС, фракцията около Ахмед Доган) са декларирали, че ще подкрепят промени, които да прекратят процедурата за избор на Сарафов. От "Има такъв народ" също заявяваха готовност при договаряне на подкрепата за избор на техния кандидат Силви Кирилов и подписаха декларацията за т.нар. санитарен кордон около Пеевски. Все още няма коментари от техните представители как ще действат, след като той не беше избран. Очаква се изясняване на позицията на БСП, които подкрепиха декларацията, заради Наталия Киселова. От МЕЧ на Радостин Василев също изразяваха принципна подкрепа.

Но сега предстои преброяване на гласовете, след като предложенията са внесени в парламента.