Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е оставила практически без никакви последствия за прокремълската партия "Възраждане" разгласяването на единен граждански номер (ЕГН) и трите имена на стотици представители на неправителствения сектор, обявени от нея за "чуждестранни агенти", пише "Сега".

Партията на Костадин Костадинов е получила от КЗЛД само предписания да организира по-добре сайта си, така че да спазва европейския регламент за защита на личните данни (GDPR).

През август 2022 г. ръководството на "Възраждане" оповести списък с неправителствени организации и медии, които обяви за "октоподоподобна структура", която заплашвала националната сигурност, защото получават средства от фондация "Америка за България". Като доказателство за огромното "скрито влияние" прокремълската партия публикува в сайта си документ с обществено достъпна информация, събрана от Търговския регистър и от сайтовете на въпросните организации, съдържаща трите имена и ЕГН на над 800 физически лица, участници в управителни и надзорни органи на неправителствените организации и медии. Данните бяха публично достъпни на сайта на партията близо шест месеца. КЗЛД обаче смята, че свалянето от сайта показвало добросъвестност.

През февруари 2023 г. 22-ма представители на неправителствения сектор сезираха КЗЛД по казуса. Първоначално от "Възраждане" са се опитали да обяснят пред КЗЛД, че сайтът им е бил хакнат. В крайна сметка през февруари 2024 г. жалбата на обществениците е разгледана от КЗЛД, а решението ѝ е било постановено едва през миналата седмица.

Публикуването на три имена и качеството, което хората имат в организациите, които "Възраждане" проучва, е законосъобразно и пропорционално, смята КЗЛД в състав Венцислав Караджов, Цанко Цолов и Веселин Целков. Според тях обаче това не се отнася за публикуване на ЕГН, които са обработени незаконосъобразно и без правно основание. И това не се променя от факта, че източник на информацията е Търговският регистър. В него единните граждански номера не са публично достъпни, а достъпът до тях става през регистрация. "Възраждане" имат право на регистриран достъп.

КЗЛД сочи още, че GDPR не възпрепятства изразяването на граждански позиции и оповестяване на резултатите от проучване или "журналистически разследвания", но те трябва да са съобразени с принципите на регламента.

Този състав на КЗЛД беше избран през април 2014 г. Мандатът им по принцип е 5 години и те имат право на втори мандат. В случая обаче изобщо не е имало предложение и решение на НС за втори мандат, т.е. комисията изкара един необявен мандат и дори е в рамките на трети.

Адвокат Александър Кашъмов, който представлява пострадалите от действията на "Възраждане", е коментирал пред "Сега", че КЗЛД правилно е установила нарушение на GDPR, но тя не отговаря на твърденията в жалбата, че нарушението на "Възраждане" е много тежко, защото публикуването на лични данни е било с цел да бъдат стигматизирани определени хора.

Според него няма значение, че личните данни са в Търговския регистър, защото допълнителното им обработване е недопустимо и незаконосъобразно. Още повече че в случая не става дума за случайно нарушение от небрежност. "А тук става дума за целенасочено нарушение с цел фокусиране на омраза върху дадена човешка личност", допълни той. И припомни, че в правото се наказват не толкова последиците, а умисълът, целта на едно действие. "Колкото е по-злоумишлено, то е толкова по-неприемливо", каза още Кашъмов. За него на този фон препоръките на КЗЛД към "Възраждане" звучат като подигравка.

Миналия месец "Възраждане" внесе отново в парламента закона си по кремълски образец за регистрация на чуждестранните агенти.