Те са Венцислава Панова и Иван Бенов и имат малка грънчарска работилничка в центъра на София. В ателието-магазин на ул. "Хан Аспарух" могат да се видят всевъзможни керамични изделия, създадени от вдъхновението, вкуса, опита и умението на двамата.

През лятото тук царуват чаши, чинии и купи, разкрасени с картинки на южни плодове, платноходки се носят по вълните на купи и чинии, пилета чуруликат, кацнали върху малки чаши за кафе, изображения на люти чушки изострят сетивата. През зимата тези сюжети се изместват от снежинки, еленчета, елхички, шипкови храсти. Наред с брошките, държачите за салфетки, купите с ароматни свещи се появява и керамична коледна украса.

Двамата "изгряват" на пазара с керамичните си лъжици, именно те ги правят известни и търсени. И вече са тяхна запазена територия, след като клиентка им разказала, че в нейния край лъжица се подарява "за щастие".

Щастие загребват с техните лъжици и малките деца - глината, от която са изработени, е много чист, естествен материал и е специално сертифицирана за употреба от деца. Майстор на лъжиците е Иван Бенов - той хваща топката глина и за няколко минути на ръка изтегля дръжката и оформя самата лъжица.

Художникът е Венцислава Панова. Тя е благословена да знае от малка с какво иска да се занимава. Завършила е Националното училище за приложни изкуства в Троян и е член на Националната занаятчийска камара. Предопределено е и името на ателието - "Пилето" - това е прякорът на Венцислава Панова от училището в Троян.

Съпругът й е приел ролята на калфа, но помага в семейния бизнес освен с търпението и опита да извайва лъжиците, и с познанията си и предишния стаж в друг бизнес в областта на мениджмънта и счетоводството. "Имахме добър старт през 2018 г., времената бяха добри, хората имаха интерес към ръчната работа, спомня си Иван Бенов. Но и добавя: "Ние предлагаме нещо, което не е от първа необходимост, а трябва не само да произведеш, но и да продадеш, защото сметките се плащат всеки месец." Подходът им е сами да предлагат продукцията си, а да не разчитат на посредници. Важна ни е реакцията на клиента, добавя майстор Венцислава Панова.

Двамата се чувстват вдъхновени и от това, че ателието им е построено специално за занаятчийска работилница, може би преди век. Някога тук са правени мартеници, днес - съдове, които държим в ръцете си всеки ден. Влизайки в партерния етаж на една типична софийска безлична кооперация, човек се озовава в нещо като куклен дом. На две стъпала под нивото на тротоара е магазинната част - тук погледът на потенциалния купувач буквално се изгубва сред пъстротата и блясъка на керамичните изделия. По тясна вита стълба слизаме в мазето, където ни запява грънчарското колело.

Тук царува Венцислава Панова. Ръцете й дотолкова са свикнали с допира на глината, че и без да гледа, според вътрешната форма знае как изглежда съдът отвън. А и глината има памет, разказва тя, и дори ако нещо леко се изкриви, след това възстановява формата си. От друга страна, ако си нервен, припрян и допуснеш деформация, глината помни и това и дори да "замажеш" грешката си, след печенето остава следа. Материалът има свое собствено поведение и в пещта, не е сигурно какво ще излезе накрая и винаги има изненади, казват двамата.

Пещта е един етаж по-нагоре, по същата вита стълба се изкачваме до зоната, където се рисува и се пече. От големия прозорец влиза слънчева светлина и огрява двете работни маси - с десетките четки и бурканчета с глазура - работното място на Венцислава Панова. Срещу него - гръб в гръб - е масата, над която Иван Бенов ловко изтегля лъжиците си. Срещу входната врата има пано с десетки лъжици с разнообразна форма. Те не се продават и са спомен за неуспехите и стъпките към овладяване на това умение.

Венцислава Панова разказва, че при решението как да изрисувани съдовете следва въображението и преживяванията си. Серията с огромни жълти лимони например се появила след пътуване до Италия. На друга поредица се мъдри прочутият стар жълт софийски трамвай. "Бих правила повече арт неща, но клиентите търсят предимно чаши, затова се стараем да им предложим различни форми, модели и цветови решения", казва тя. Добре застъпен е и животинският свят. Доминират сюжетите с пилета, но и любителите на кучета и котки ще намерят нещо за себе си.

Освен да се купят уникални неща, които да ни сгреят, тук можем да се запишем и за курс по грънчарство. Приемат се любители от всякакви възрасти. Нашият занаят е свързан със земята, калта, а глината усеща в какво настроение си, тя пристрастява, каза Иван Бенов. Магията е голяма, керамиката е необятна, добавя Венцислава Панова.

Планът за бъдещето включва преселване на село, където да се посветят в пълнота на занаята си, да се върнат към природата и да предлагат уроци за желаещите в една по-естествена за занаята си среда.