Българската православна старостилна църква ще бъде вписана в регистъра на вероизповеданията. Това става след решение на Върховния касационен съд (ВКС), с което са отменени решенията на предходните инстанции - Софийския апелативен съд (2023 г.) и Софийския градски съд (2022 г.). То е взето на 16 декември тази година и е окончателно. С това решение за първи път ще бъде регистрирана друга църква, свързана с православието. Именно затова то предизвиква и първи реакции в социалните мрежи в две посоки - може ли да доведе до пореден разкол в църквата, както и дали отваря възможност за вписването на други православни църкви.

По него Рождество Христово напр. се отбелязва на 6 януари, а не на 25 декември, затова и последователите й се наричат "старокалендарци". Българската православна старостилна църква (БПСЦ) и досега имаше дейност, но не като официална религиозна институция. Според сайта й тя има 18 храма, монашеско братство и един девически манастир.

След предходен отказ старокалендарците подават през 2013 г. и жалба в Европейския съд по правата на човека (ЕПСЧ) в Страсбург. Препоръката, дадена в решение на ЕПСЧ от 20 април 2021 г., е, че е допуснато нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, член 9 и 11, които уреждат правото на религиозна свобода и сдружаване.

Тази препоръка е цитирана в мотивите на ВКС. "В това решение (на ЕСПЧ) е прието, че се касае за малка православна общност на "старостилци", които не са част от "Българска православна църква - Българска патриаршия" поради доктринални различия - относно приложимия за богослуженията на неподвижните празници календар (неприемане на новоюлианския календар), без да имат формална връзка със структурата, нито претенции към имуществото на тази църква", пише в решението на ВКС от 16 декември. И още:

Съдиите (съставът е Боян Балевски (председател) и членове Анна Баева и Анна Наенова) е записано още, че "от посочените разпоредби, утвърждаващи статута на "Българска православна църква - Българска Патриаршия", не може да се изведе като условие за регистрация на друга източноправославна религиозна институция признаването й от БПЦ - БП и останалите поместни източноправославни църкви".

ВКС прави извод, като разглежда и решение на Конституционния съд (№ 5 от 11.07.1992 г.), че "с оглед принципа на светската държава при произнасяне по искане за регистрация на религиозна институция сезираният съд не може да съобразява каноничното право, а следва да преценява наличието на предвидените в действащото позитивно право (Конституцията на Република България и Закона за вероизповеданията) предпоставки".

Според него като юридическо лице новата църква, която е основана от три десетилетия (бел.авт- 1993 г.), получава определени права - да притежава имоти, но не такива, които са собственост на БПЦ. Те няма да получават държавна субсидия, както двете най-големи вероизповедания в страната - православното и мюсюлманското, но ще могат да кандидатстват за финансиране от държавата примерно на ремонт на храмове.

Предстоятел на Българската православна старостилна църква е Триадицкият митрополит Фотий (от старото име на София Триадица - б.а.). Седалището е храмът "Успение на Пресвета Богородица" в кв."Бъкстон" в София, а към църквата има и фондация "Свети Седмочисленици", за чиято основна дейност е посочено издаването на книги.