В хода на проучването си по темата научих, че дори първоначалната формулировка на проектното ми предложение към Lidl е била неправилна, гледано през призмата на съвременните модели за приобщаващо образование. Затова насочих усилията си към разговори с експерти, които могат ясно, през знанията и опита си, да обяснят именно тази концепция, чиято много грубо и крайно опростена същност е да вижда всички деца на първо място като деца със сходни характеристики и едва след това със специални потребности. Получих много съдействие от български експерти и организации, работещи в сферата, за да се свържа и разговарям с експерти от различни части на света. Благодарение на УНИЦЕФ - България, успях да се срещна дори с председателката на Комитета за правата на детето към ООН Ан Скелтън. Изводът от всички срещи е, че няма идеални модели, но има общества, постигнали истински консенсус за правата на децата. В тези общества детето е ценност и приобщаването на всички деца, независимо от техните специфики, е споделен приоритет на възрастните. Това не е новина. Така че българските деца - със специални образователни потребности или без - ще бъдат добре обгрижени, когато достатъчно много възрастни в достатъчно много сфери започнат да полагат достатъчно искрени усилия за това.

Ан Скелтън се оказа истински вдъхновяващ събеседник, защото в думите ѝ непрекъснато се бореха огънят на активиста и сдържаността на дипломата. "Действителността у нас" обаче не може да бъде скрита и това е видно в препоръките на Комитета към страната ни от март 2024 г. Те ясно показват, че напредъкът - макар да го има - е недостатъчен, а в някои сфери като детското правосъдие липсва напълно. Имам честта през последните години да опознавам все по-добре общността на хората, защитаващи правата на децата у нас, и вярвам убедено, че макар да са изключително сърцати, те просто са твърде малко на брой и твърде неподкрепени на политическо и административно ниво.

Има много какво да се оптимизира и в законодателно отношение, ярък пример е Законът за противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, който е от 50-те години на миналия век и практически наказва непослушни деца по-тежко от възрастни престъпници. Друг пример е липсата на стратегия за детето вече пет години - поради политическа страхливост, недалновидност, но и липса на ясен приоритет за развитие на детски политики в партиите ни.

Както вече споменах, личното ми мнение е, че като хора и общество не вярваме достатъчно убедено в правата на децата и затова не полагаме усилия да ги приоритизираме и реализираме. А хората, които работят в тази посока, са недостатъчно като брой и като възможност за влияние върху публичните политики.

Когато детето ми донесе трета двойка по математика, аз мога да избера да му се скарам и да го накажа или да избера да го прегърна и да го попитам как се чувства и как да му помогна.

И това вече ще промени всичко - за него, за мен, за математиката и за "приобщаващото образование" в неговия индивидуален случай.

Медийната грамотност - наравно с функционалната - е от фундаментално значение за това отделните личности и обществата да вземат адекватни и ефективни решения за изброените проблеми. Живеем във време, в което отсяването на достоверната информация и още повече - правдивото ѝ тълкуване и анализиране - в огромния поток, който ни залива, е практически непосилно за мнозинството от потребителите на тази информация. Резултатът е силно поляризирани общества и все по-трудно постигане на консенсус за решаване на въпросите, от които зависи бъдещето ни.

Затова и смятам, че колкото повече хора полагат усилия да развиват собствената си и масовата медийна грамотност, толкова по-добри шансове за справяне имаме с големите предизвикателства на нашето време.

Ще използвам думите на Ан Скелтън от интервюто с нея. За мен на този етап смисълът е to hold the line - на български казваме "да държим фронта" - да не отстъпваме постигнатото в сферата на правата на децата и да напредваме, макар и бавно и неубедително, докато здравият разум се завърне и можем да правим по-смели и уверени крачки, за да подобряваме средата за всяко дете.