Асоциация защити екипа на "Фактчек" и проверката на фактите след вълна от нападки и заплахи
Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) защити журналистката Ралица Ковачева заради множество публикации и постове с клевети, обиди и дори призиви за саморазправа. Повод за онлайн тормоза спрямо нея, както и сайта за проверка на фактите - Factcheck.bg, е съобщението на главния изпълнителен директор на компанията "Мета" (Meta) Марк Зукърбърг, че ще прекрати програмата за проверка на фактите от трети страни в социалните мрежи, собственост на компанията - "Фейсбук", "Инстаграм" и "Тредс".
"Мета" загърбва проверката на фактите във "Фейсбук" и "Инстаграм"
"Постовете имат една обща черта - не стъпват върху фактите. Прави впечатление, че обект на най-много атаки е бившата главна редакторка на сайта Factcheck.bg и уважавана университетска преподавателка доц. Ралица Ковачева. Авторите на постовете дори не са проверили, че от началото на май 2024 г. доц. Ковачева вече не заема длъжността главен редактор, а присъства на сайта като журналист. Тя пише средно по един задълбочен анализ на месец, а не прави проверки на конкретни твърдения и публикации", пишат от АЕЖ.
От позицията се разбира, че въпреки че Ковачева не е част от екипа, който работи с "Мета", тя е обвинявана, че е цензурирала някого във "Фейсбук".
| "Нещо повече - има оплаквания от публични личности (бившият водещ Мартин Карбовски - бел. ред.) , които твърдят, че са били цензурирани от доц. Ковачева от 10 години, при положение че Factcheck.bg съществува от по-малко от четири, а партньорството с "Мета" е от едва 10 месеца", пишат още от организацията. |
От АЕЖ категорично осъждат всички опити за дискредитиране на една от най-авторитетните фигури в борбата с дезинформацията в нашата страна.
Организацията прави и следното уточнение, свързано с работата на хората, които проверяват факти в интернет и социалните мрежи:
- проверителите на факти НЕ премахват съдържание
- проверителите на факти НЕ блокират профили
- проверителите на факти НЕ изтриват страници или групи.
"Това го правят самите социални мрежи или техни подизпълнители. И това няма нищо общо с дейността на проверителите на факти. То е свързано с т.нар. стандарти на общността. Проверителите на факти нямат отношение към стандартите на общността и не следят за спазването им. Ако независима организация за проверка на фактите установи, че публикация, която сте споделили, е невярна, публикацията НЯМА да бъде изтрита, профилът ви НЯМА да бъде блокиран, страницата ви НЯМА да изчезне и т.н", пишат от АЕЖ и уточняват. че това е работа на самите платформи.
| "И дума не може да става за цензура от проверителите на факти, тъй като те НЕ премахват, а напротив - добавят съдържание в социалните мрежи. Това съдържание помага на потребителите да направят информиран избор и да преценят на какво да се доверят", пишат от организацията. |
Какво правят проверителите на факти?
От организацията, към която е и проектът Factcheck.bg, уточняват, че платформата е независима от социалните платформи и нито "Мета", нито който и да е друг партньор може да се меси в съдържанието и редакционната политика на сайта.
"Всичко се решава в редакцията. Factcheck.bg сами решават кои твърдения да проверят и следват много строги правила и стандарти при този избор и при самата проверка. Цялата методология е описана подробно, а всяка година Factcheck.bg подлежи на одит от Международната мрежа на проверителите на факти и от Европейската мрежа за стандарти за проверка на фактите. Всеки, който се чувства засегнат, би могъл да подаде сигнал към двете организации, които да проверят дали наистина българските проверители на фактите са спазили стандартите", пишат още от АЕЖ.
Оттам уточняват, че когато Factcheck.bg провери дадена публикация в онлайн платформа, с която сме в партньорство, всеки, който е споделил невярната и подвеждаща информация, получава известие и покана да прочете проверката, направена от Factcheck.bg.
"Ако потребителят не е съгласен с изводите, може да ги оспори, като просто изпрати възражение чрез самата платформа. Всички възражения се разглеждат внимателно. Публикациите не се изтриват, но потребителите могат сами да решат да коригират или премахнат пост с невярно съдържание, който са споделили. Единственото последствие е, че ако дадена публикация е определена като невярна или подвеждаща, тя получава по-малка видимост. Това се прави, за да се избегне наводняването на пространството с дезинформация", разясняват още от АЕЖ.
Оттам уточняват, че опровергаването на една публикация, написана за минути, изисква часове или дни експертна работа и търсене на доказателства. "Проверката на факти трябва да се комбинира с други инструменти като развитие на медийна грамотност, качествена журналистика, много по-голям ангажимент от страна на големите онлайн платформи, правителствата и наднационалните институции", смятат от организацията.
Изнесена проверка на фактите е необходима
От АЕЖ уточняват, че в Европейския съюз много големите онлайн платформи като "Фейсбук" са задължени по силата на Акта за цифровите услуги да предприемат мерки за противодействие на разпространението на дезинформация. Тези платформи са частни компании, които работят за печалба, не би трябвало те да решават кое е истина и кое не, по тази причина те разчитат на сътрудничество с т.нар. трети страни - независими организации за проверка на фактите. Тези организации имат екипи най-често от опитни журналисти.
"Нуждата от изнесена от медиите проверка на фактите възникна именно поради възхода на социалните мрежи. Преди социалните мрежи нямаше проверители на факти извън редакциите, но нямаше и нужда, тъй като тази работа се вършеше от журналистите в медиите", уточняват от организацията.
Те разясняват, че в последните две десетилетия ситуацията се промени коренно и няколко много големи онлайн платформи концентрираха огромна мощ и позволиха всеки да създава и разпространява съдържание. "Това наред с положителните последици доведе и до опасни тенденции, които засегнаха сигурността на много места по света, демократичните устои на обществата, здравеопазването и изобщо начина на живот на милиарди."
"Но проверката на факти има своето място и тя трябва да продължи. Затова Factcheck.bg се присъедини към разочарованието, изразено от Европейската мрежа за стандарти за проверка на фактите (ECFSN) по повод решението на Meta да прекрати Програмата за проверка на факти от трети страни, "засега в Съединените американски щати". ECFSN остро осъди изказването на главния изпълнителен директор Марк Зукърбърг, който сравни проверката на факти с цензура. Платформите трябва да поемат своята част от отговорността за борбата с дезинформацията и това минава и през сътрудничество с проверители на факти", гласи още позицията.
Въпреки обявлението на Зукърбърг, Factcheck.bg e подписал договор с Мета за още една година, като сред мотивите за подновеното партньорство е, че с него се достига до целева аудитория "точно хората, които са споделили невярна публикация, получават известие за нашата проверка". "Без това сътрудничество ние няма как да сме сигурни, че потребителите, които са били заблудени от невярно съдържание, ще научат какви са фактите."
"Тоталното разминаване между действителността и обвиненията, които се разпространяват срещу екипа на Factcheck.bg в последните дни, показва колко належащо е да проверяваме фактите. А това, че едни от най-големите разпространители на дезинформация атакуваха толкова яростно екипа на платформата, показва, че проверката на фактите е ефективна и пряко засяга онези, които умишлено разпространяват лъжи", завършва АЕЖ.
Освен Factcheck.bg друг партньор на Meta за проверки на български език е агенция Франс прес. Всички партньори спазват едни и същи международни професионални стандарти.