Почетният консул на Барбадос и кандидат за министър на правосъдието, а след това и на вътрешните работи в неосъществените проектокабинети на "Има такъв народ" доц. Петър Илиев е назначен за нещатен сътрудник на Тошко Йорданов от "Има такъв народ" в парламента. Той ще го консултира по конституционни и правни въпроси, пише в сайта на Народното събрание, въпреки че в момента е подсъдим.

Делото е висящо пред Софийския градски съд и е по обвинение за плагиатството при написването на книга за компетенциите на Народното събрание през 2015 г. като са преписвани пасажи заедно с грешките от оригиналния труд на настоящия председател на Народното събрание - доц. д-р Наталия Киселова. Очаква се произнасяне и на Върховния административен съд за това дали изборът Петър Илиев да стане доцент е редовен.

Петър Илиев е адвокат, основател и управляващ съдружник на Адвокатско дружество "Илиев и партньoри" и на счетоводното дружество "Легамакс акаунтинг". Почетен консул на Барбадос, ръководи консулството на Барбадос в България.

Петър Илиев стана известен не само заради това, че беше номиниран за министър на правосъдието в първия проектосъстав начело с някогашният вицепремиер и министър на НДСВ Николай Василев часове след края на предсрочните избори през юли 2021 г, но след публично неодобрение беше оттеглен. През август 2021 г. също бе предложен за министър с идея да оглави МВР, като името му неофициално се сочеше дори за премиерския пост.

Около всички тези номинации той стана скандално известен и заради публичния си сблъсък с конституционалиста Наталия Киселова, която в момента е председател на Народното събрание. Преди години Петър Илиев е бил консултант на парламентарната група на БСП по няколко конституционни жалби.

Илиев беше адвокат на доскорошния депутат от БСП и настоящ министър на регионалното развитие Иван Иванов, като през 2013 г. го е защитавал пред Конституционния съд по дело за несъвместимост като народен представител. Казусът възникна, след като Иванов бе назначен за зам.-министър на вътрешните работи в кабинета "Орешарски", а след няколко часа беше освободен заради информация, че през 1995 г. е бил управител на шуменския клон на бившата силова групировка СИК.

От ГЕРБ тогава сезираха съда, с аргумента че депутатите, които се съгласят да заемат друг пост след избирането, напускат Народното събрание и по конституция единствено министрите могат да се върнат на депутатските банки. В крайна сметка съдът реши единодушно, че Иванов остава депутат.

През 2017 г. парламентарната група на БСП се е консултирала с кантората му "Илиев и партньoри", като според публикации става дума за проекта за нов антикорупционен закон, който социалистите са подготвили. Според публикация на "Капитал" от тогава адвокатът получава 50 хил. лв. месечно за цялостната си работа по законодателството.

Според "Труд", Петър Илиев е женен за дъщерята на Пламен Червеняков - бивш парламентарен секретар на МРРБ по време на мандата на Асен Гагаузов (2005-2009), бивш член на ръководството на БСП - Пловдив, през 90-те години, сега отговорник по организационните въпроси в Националния съвет на БСП.

Той е свързан и с референдума от 2016 г., иницииран от комитет с председател Слави Трифонов и членове сценаристите му. Първоначално той съдържа 6 въпроса, но Конституционният съд отменя 3 от тях. Според членове на "Има такъв народ", цитирани от "Труд", Илиев е консултирал про боно референдума и е помагал за осъществяването му.

По същото време, в което бе номиниран за министър, Петър Илиев беше уличен в копиране от чужд научен труд без цитиране в негова юридическа монография. Етичната комисия на Софийския университет "Свети Климент Охридски", където Илиев по това време преподаваше, разгледа казуса и излезе със становище, че има данни за плагиатство и че адвокатът е копирал от труда на доц. Наталия Киселова заедно с грешките. Преди да продължи производството, което можеше да завърши с наказание, Илиев напусна университета.

Докато се провеждаше проверката, плагиатстваният труд рязко изтъня и се появи в издание без преписаните страници и със задна дата.

Скоро след това Илиев е бил избран за хоноруван асистент в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), където води избирателната дисциплина "Правни принципи на лидерството" в магистърска програма.

Срещу него започна досъдебно производство за плагиатство, което стигна до внасяне на обвинителен акт в Софийския районен съд. Той обаче прекрати делото и го прати на Софийската градска прокуратура (СГП), защото прие, че обвиняемият е с имунитет заради това, че е почетен консул на Барбадос. Малко след това обвинението беше внесено в съда и до момента по него е имало две заседания, отлагани по молба на Илиев и защитата му.

Разкриването на плагиатството беше прието болезнено от "Има такъв народ". Слави Трифонов го прие като атака срещу себе си, а Илиев се обяви за жертва на задкулисието.

Междувременно той стана доцент, но все още се чака окончателно произнасяне от съда дали това е станало редовно. Прокуратурата твърди, че решението за Илиев не е прието, защото е нямало мнозинство. Бюлетината, отбелязана като невалидна, всъщност е "въздържал се" и няма мнозинство за избор.

След като Административният съд в Стара Загора остави без разглеждане протеста на прокуратурата срещу решението от 30 май м.г. на Факултетния съвет на Стопански факултет при Тракийски университет, с което Петър Илиев е избран за доцент по публично право, прокуратурата е атакувала определението на съдия Дарина Драгнева пред Върховния административен съд. В момента се чака произнасяне по това дело.

Според правилника на Народното събрание всеки народен представител има право на най-много трима нещатни сътрудници - т.е. максималният брой на назначенията може да достигне до 720 души. В 50-ото Народно събрание сътрудниците бяха 132-ма, а в 49-ото бяха повече от депутатите - общо 269 души. И тогава, и в предишните парламенти именно по този начин бивши министри и депутати се връщаха в законодателния орган през служебния вход.

Най-същественото предимство на депутатските сътрудници е пропускът за влизане в сградите на Народното събрание. Възнагражденията им се осигуряват от представителните пари на депутатите, които възлизат на две трети от основното им месечно възнаграждение. Тези средства всеки народен представител може да използва, за да плаща за нещатни сътрудници, за консултации и експертизи, за помещения и други дейности, свързани с работата му. Парите се дават на парламентарните групи, а всеки от членовете им е задължен на три месеца да отчита разходите си.