Председателят на Комисията за защита на потребителите Мария Филипова работи срещу легалния бизнес, отваряйки пространство за лихвари и полу-законни практики, това се казва в позиция на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК). От браншовата организация смятат, че действията на регулатора, търсят единствено евтина популярност, а не решаване на проблеми.

Повод за позицията са извършените от КЗП проверки на всички банкови и небанкови институции, даващи кредити, при които "навсякъде са били открити нарушения".

Това е втора организация след Алианса на технологичната индустрия (АТИ), която не одобрява действията на Филипова. "Наша основна мисия е да работим така, че най-добрите европейски практики в областта на небанковото потребителско финансиране да станат стандарт. След като през 2024 г. омбудсманът подчерта усилията ни за налагане на висок стандарт в небанковото кредитиране, бяхме обнадеждени, че новото ръководство на КЗП иска да обърне внимание на множеството осветени от нас проблеми в сектора и да приложи натрупания от нас опит в противодействието на вредни практики като заблуждаваща реклама, "лицензи под наем" и натиск срещу кредитополучателите", пишат от АОНК.

От асоциацията посочват, че заедно с КЗП и потребителските организации е подготвен нов Кодекс на добрите практики, който е подписан през декември, но без КЗП. "Вместо да се включи в инициативата, Мария Филипова обърна реториката на 180 градуса и премина към заплахи, незаконосъобразни заповеди с предварително изпълнение и натиск срещу фирмите в нашата асоциация", пишат още от организацията.

От АОНК твърдят, че 25% от пълнолетните български граждани ползват услугите за небанково кредитиране, като те често се сблъскват с измами, насилие, полузаконни оператори и редица други неетични практики.

В отговор председателят на КЗП Мария Филипова казва, че разбира недоволството, но фирмите за бързи кредити трябва да свикват да развиват бизнеса си в съответствие със законите на България. "Няма как да направя компромис с потребителските права, за да удовлетворя исканията на кредиторите да си запазят практиките, за които българските съдилища и съдът на ЕС са категорични, че са незаконосъобразни и ощетяващи потребителските интереси", допълва тя

Филипова допълва, че КЗП се интересува единствено от отношенията между кредитор и потребител, а отношенията между самите търговски дружества в светлината на конкуренцията помежду им не се уреждат от потребителското законодателство.

Филипова посочва още, че КЗП не може да е страна по споразумения с търговци или браншови организации на търговци, които не решават реални потребителски проблеми, а декларират готовността на кредиторите да спазват закона. Тя припомня, че Комисията за защита на потребителите е орган, който цели да защити правата и интересите на потребителите, както и да реагира, ако те бъдат нарушени.