Много българи вярват в "чуждестранно влияние" върху партиите
Всеки пети смята, на практика цялата партийна система на България е подвластна на чужди сили. Според други почти две трети повечето (35%) или много (25%) от политическите сили са засегнати от чуждо влияние. Намесата обаче не се оценява еднозначно като явление с негативни последици - за около една трета от избирателите тази преценка зависи от контекста на намесата.
Това убеждение е силна предпоставка за ниско доверие в политическите партии, но почти не действа въздържащо от участие в избори. При българите висшисти обаче информация за руска намеса в изборите значително би повишила готовността им да гласуват, мотивирани да не допуснат до властта лица, прокарващи руско влияние.
Европарламентът (без двама българи) е обезпокоен от руска намеса в българските избори
Данните са от ново проучване за Институт "Отворено общество" София. То е проведено през ноември-декември 2024 г. по методология, разработена от института и Университета в Гьотеборг. Изследването оценява възприятията на българските избиратели за хипотетична намеса от страна на Европейския съюз (ЕС) и Русия в демократичния процес. В представянето му има и някои особености:
- В доклада, представящ резултатите, например, е посочено, че участниците са питани за действия на чужди държави и международни организации, но няма конкретно описание какво се разбира под "намеса" - дума, съдържаща предимно отрицателна представа за конкретните действия. Във формулировките на отделните въпроси им малко повече яснота - говори се за "подкрепа за политически кандидати или партии" и "упражняват влияние върху нашата политика, като купуват политици и ги карат да изпълняват чуждата воля, вместо волята на народа".
| Хората, които подкрепят нерегламентираната външна намеса в голямата си част съвсем последователно си представят страната ни като поле за сблъсък на външни сили, казват авторите. |
- Друга особеност е, че е правено сравнение между "намесата" от страна на Европейския съюз и на Русия. Няма уточнение какво се разбира под намеса на ЕС, който действа през конкретни институции като Европейската комисия и конкретни комисари, Европейския парламент и конкретни негови комисии или подкомисии и т.н. Подкрепата по време на предизборна кампания от политически семейства като Европейката народна партия, социалистите, либералите или консерваторите не идва от ЕС, а от сдружения на идеологически близки партии и движения в Европа.
- Трета характерна черта е, задаването на въпроси за "намеса" еднакво от ЕС и от Русия, която е обявила България за неприятелска държава и в поредица решения на Европа, подкрепени и от България, е обвинявана в умишлено зловредно влияние, дезинформация, манипулиране на общественото мнение и десетки руски дипломати бяха изгонени от страната.
За последното има обяснение от авторите: "Зададохме въпросите за ЕС и Русия по абсолютно еднакъв начин, въпреки че отношенията ни със страните от ЕС и институциите на ЕС носят съвсем различен характер от тези с Русия. За разлика от отношенията с Русия, те са скрепени с безсрочни международни договори, които нямат аналогия по отношение на техния обхват. Но няма никаква гаранция, че българските избиратели възприемат света през една и съща призма, независимо от това дали и доколко тя съответства на действителността." (бел.ред. - акцентът е на "Дневник")
- Около 15%-19% казват, че ако има убедителни данни за нерегламентирана руска намеса, ЕС трябва да отвърне със същото, "т.е. за тях намесата в изборите се е превърнала в един вид легитимна практика", обясняват авторите на доклада. 40% от хората, които са съгласни ЕС да се намесва нерегламентирано, подкрепят симетричен отговор от страна на Русия.
- Около 13% от избирателите са отговорили на практика, че в случай на доказана намеса от страна на ЕС, Русия също трябва да се намеси в изборите по нерегламентиран начин. Почти всички, от тази група признават същото право за намеса и за ЕС.
- Хората, които подкрепят нерегламентираната външна намеса в голямата си част съвсем последователно си представят страната ни като поле за сблъсък на външни сили.
От отговорите може да се заключи, че според около 80% от избирателите има поне една политическа партия, която не е под чуждо влияние. Резултатът при отговора "повечето от политическите партии" съдържа в неявен вид идеята, че партията, за която съответният избирател а гласувал е единствен коректив на порочната практика за прокарване на чуждо влияние.
Това чувство за изключителност е най-силно представено сред избирателите на БСП, "Възраждане" и Алинас за права и свободи (АПС е наричан в медиите още ДПС на Ахмед Доган).
Защо икономиката отсъства от нецивилизованите предизборни битки в България
"Това чувство може би произтича от и същевременно подхранва популистката теза за "продажните елити", които обслужват Запада, вместо да представляват националните интереси. Тази теза присъства сериозно в медиите и е основен елемент от хибридната война", се казва в доклада.