"Брутална безнаказаност": Радев настоя за елиминиране на кръговете на влияние в съдебната система и реформи
"Без да се осветлят случаите на Мартин Божанов-Нотариуса, задушевната атмосфера в "Осемте джуджета", лепкавото безвремие, обгърнало прокуратурата, циничната търговия с правосъдие, няма да постигнем целта ни за ефективна правова държава. Това ще бъде все едно гоним хоризонта, защото, ако продължат да съществуват мрежите за влияние, те са способни да опорочат всяка реформа и да проникнат във всякакви квоти". Това заяви президентът Румен Радев при откриването на дискусията "Оттук накъде със съдебната власт", организирана от Българския институт за правни инициативи (БИПИ). Той настоя и за продължаване на реформите в системата, като отбеляза, че не трябва да да бъдат допускани грешки като досегашните.
В дискусията във вторник (4 февруари) участваха и председателят на Народното събрание Наталия Киселова, председателят на Върховния касационен съд Галина Захарова. Включиха се и на и.ф. председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков, българският съдия в Общия съд на ЕС Александър Корнезов, представители на Конституционния съд, на съдебната власт, на парламента, на Висшия съдебен съвет, прокуратурата и дипломати. За първи път специалният прокурор по разследванията срещу главния и неговите заместници Даниела Талева коментира публично работата си и проблемите, които среща.
Радев: По страховете им ще ги познаете
Президентът Румен Радев започна изказването си, перифразирайки библейския текст "По делата им ще ги познаете" в "По страховете им ще ги познаете".
Държавният глава апелира към всички присъстващи и към отговорните държавни институции, на базата на немалкото информация за случаите на влияние в системата (той на два пъти посочи казусите с "Осемте джуджета" и Нотариуса), да се предприемат категорични действия срещу политическото и олигархично влияние върху съдебната система и новото Народно събрание и новият Министерски съвет да приемат много сериозно задачата и за бъдещите кадрови назначения в съдебната власт. Почти по същото време във вторник се разбра, че парламентът започва в сряда обсъждане на процедурите за избор във Висшия съдебен съвет и инспектората към него, които са с изтекъл мандат.
Радев каза, че въпросите въпросите за търговията с влияние в правосъдието са отблъснали хората от важната тема за съдебна реформа. По думите му, през годините е имало много теми и случаи, които са предизвикали общественото възмущение, довели са до анкетни комисии, имало е разследване, но така и не са получили адекватен институционален отговор. Това, по думите му, е "брутална демонстрация на безнаказаност и безпомощност на институциите".
Реформаторският устрем бе попарен, включително и с участието на самите реформатори, защото се оказа, че са имали други по-важни приоритети от лелеяната съдебна реформа, покрай която си проправяха път към властта няколко поколения политици.
Според Радев, докато не се проведе тежък, откровен разговор къде сме и в какво състояние сме, не може да има придвижване напред със задоволителни резултати.
"Като изключим вечната тема кой ще е главен прокурор, темата за съдебна реформа някак загуби внимание след отмяна на промените в Конституцията. Но това не означава, че нейното фундаментално значение за хората е отпаднало. Проблемите интересуват живо гражданите и чуждестранните инвеститори", коментира Радев.
Реформаторският устрем бе попарен, включително и с участието на самите реформатори, защото се оказа, че са имали други по-важни приоритети от лелеяната съдебна реформа, покрай която си проправяха път към властта няколко поколения политици.
Той посочи, че за "тези реформатори" е било по-важно да отнемат президентските правомощия по съставяне на служебен кабинет и да обсъдят смяна на националния празник, а не да се фокусират върху съдебната реформа.
Румен Радев коментира като важен един от приоритетите, посочен от новия министър на правосъдието Георги Георгиев - темата за бавното правосъдие като посочи, че бавното правосъдие на практика е отказ от правосъдие.
"Ако съдебната система продължи да бъде подложена на нерегламентирано влияние, не може да се постигне единствената легитимна цел на каквато и да е реформа - бързото и справедливо правораздаване", коментира още Радев. Припомни, че в последно време всички се концентрират върху прокуратурата и най-вече върху главния прокурор и за това има много причини.
Две от тях, по думите му, са най-важни. Първата е намесата на прокуратурата в политическия живот, за което през годините е имало множество примери. Радев припомни, че през 2023 г., когато при сформирането на нов кабинет беше освободен тогавашният главен прокурор Иван Гешев и даде за пример и това, че съставянето на настоящия кабинет е било обвързано с промените в ЗСВ, които да предотвратят назначаването на главен прокурор.
"Тук има цял един огромен арсенал за методи на въздействие - избирателно и тенденциозно разхвърляне на СРС-та, цели доклади от текущи проверки към избрани медии и сайтове. Хора биват задържани за месеци, дори години, а след това обвиненията не стигат до съда или ако стигнат, там се провалят", даде пример президентът.
Той отбеляза, че по нито едно от знаковите дела няма осъдени, за сметка на това държавата многократно е осъждана за изплащане на обезщетения.
Едва ли това е имал предвид Конституционният съд, когато прие, че главният прокурор е част от формата на държавно управление. Но резултатът е именно такъв - прокуратурата, най-вече заради политиците, се превърна в инструмент за държавно управление. Крайно време е да се сложи край на тази аномалия
Другата причина фокусът да е върху прокуратурата е нейната същинска функция да съблюдава за законността. Държавният глава даде пример с всички сигнали за престъпления по високите етажи на властта за последните 30 години, по които не се водят ефективни разследвания. Няма установени виновни, няма и наказани, подчерта държавният глава.
Радев допълни, че докладите за върховенството на правото на ЕС съдържат констатации за липсата на осъдени по високите етажи на властта, а вътрешните доклади на българските правоохранителни органи отчитат над 95% наказани от всички, предадени на съд.
"Тази огромна разлика между безнаказаност за властта и високата успеваемост на обвиненията извън властта затвърждава усещането за двойни стандарти, а те рушат самата идея за правосъдие", заяви още Радев и определи това като аномалия.
По думите му отговорът на институциите е промени в Наказателния кодекс и то основно в насока увеличаване на наказанията. "Вихри се един законодателен ентусиазъм, наказателен популизъм, който не облекчава положението на пострадалите, защото сам по себе си не представя по-добри условия за защита", каза Радев и допълни, че са необходими промени в НК и НПК, но след становище на експерти.
Президентът смята, че бездействието на парламента, особено за назначенията в съдебната власт, има сериозни последици, а трудността за събиране на квалифицирано мнозинство не може бъде оправдание.
"Година и половина имаме и.ф. главен прокурор, от три месеца имаме и.ф. председател на Върховния административен съд. Те не са назначени с указ на президента, както е по Конституция, а нали ние сме правова държава", заяви Румен Радев и призова да се пристъпи към избор на ВСС, за да може той да избере главен прокурор и председател на ВАС.
Според Киселова не е трябвало да се отваря Конституцията
Председателят на Народното събрание Наталия Киселова също коментира последните поправки в Конституцията като каза, че според нея, изобщо не е трябвало да бъдат правени промени. Тя посочи, че проблемите могат да бъдат решавани на две нива - или през промени в Конституцията, или през промени в законодателството. Според нея, усилията трябва да бъдат насочени към промени на законодателството, независимо дали ще е през устройствения закон или през процесуалните.
| Киселова посочи, че проблемите, които стоят пред съдебната система са основно три - материалните условия за работа, конкурсите и командироването и качеството на законодателството. |
Тя е привърженик на подхода, при който се правят малки стъпки, но в правилната посока, които могат да доведат до промяна в бъдеще, но не трябва да се правят конституционни или законови промени, за да бъдат те част от пиар кампаниите на политиците.
"Трябва да бъдем със съзнанието, че законите се пишат поне година напред. Не може всеки месец да правим процедура за законодателна промяна", коментира още Киселова.
Захарова: Справедливост не може да има, ако съдията е податлив на натиск
Председателят на Върховния касационен съд Галина Захарова, която беше третият сред основните гости с речи, подчерта, че справедливост не може да има, ако съдията е податлив на натиск.
"Основата на правовата държава е съдебната независимост. Целта на съдебната реформа е ефективен и справедлив процес. Ключовите думи, които всички искат да чуят от нас, са прозрачност, професионални умения, познаване на закона, предвидимост, правна сигурност, бързина, експедитивност, еднакво приложение на закона", каза Захарова.
По думите й, всичко това са цели, които са постижими, включително и към настоящия момент, с разумни отделни мерки.
| "Правосъдието се осъществява от хора за хората. Нито една от тези цели не може да бъде постигната без независим и безпристрастен съд", подчерта още Захарова. |
По думите й, недоученият може да се научи, бавният съдия може да бъде дисциплиниран, но ако съдията е податлив на натиск или изкушения, правосъдие не може да има. Галина Захарова даде няколко примера, в които държавни органи са отказали да изпълнят влезли в сила съдебни решения и заяви, че съдиите имат нужда отчетливо да бъдат изведени на преден план за утвърждаване на независимостта им.
"Успехи няма да има преди да бъде изградена обща култура на зачитане на независимостта на съда и преди държавните органи да започнат да осигуряват и обгрижват самата независимост. Ефективен резултат ще има само тогава, когато съдът успее да утвърди своята независимост, а останалите части от държавната власт покажат уважение към съда", подчерта Захарова.
Проблемите, които посочи специалният прокурор Даниела Талева
Даниела Талева, която е назначена за прокурор, разследващ главния прокурор и неговите заместници за първи път говори публично за позицията и работата си. Тя обясни за всички проблеми и спънки, които създава законодателството и дори за недомислените логистични проблеми, свързани с администрацията, органите на МВР, с които трябва да работи и дори електронната система. Талева започна с това, че често е обвинявана, че не дава изявления и именно заради това ползва възможността и поканата от БИПИ да представи позицията си пред юридическата общност.
Мястото на прокурора, разследващ главния прокурор, не е във върховната прокуратура
Според нея има нужда от такава фигура на прокурор, който да разследва главния прокурор и неговите заместници, но е нужно да бъде изваден от прокуратурата, за да бъде независим, а също така да има мандат и да е постоянно действащ орган.
Тя подчерта, че законът е неясен до такава степен, че в Наказателно-процесуалния кодекс липсва разпоредбата, която сочи, че предвижда условията и урежда случаите, при които трябва да се уведоми ВКС за необходимостта от назначаване на контролиращ прокурор. Талева добави, че е приключила две проверки, но не е известно каква ще бъде съдбата им след като този текст не съществува.
| Талева поиска отделна администрация, електронната й поща да не бъде зависима от системата на прокуратурата, както и специален отдел от МВР - разследващи и оперативни работници, които да работят със специалния прокурор. Тя настоя работното й място да не е във върховната прокуратура. |
Тя не успя да развие подробно тезата си, защото беше прекъсната заради липсата на достатъчно време и многото желаещи да се включат с коментар в дискусията.
Апатия в съдебната система
Българският съдия в Общия съд на ЕС Александър Корнезов коментира, че вместо да се подобрява, състоянието в България се влошава с всяка поредна реформа. Той коментира, че забелязва апатия и обезвереност сред съдиите, които смятат, че са опитни зайчета на политическата общност, но въпреки това смята, че дебатът за съдебна реформа не трябва да се изоставя, а да продължи. Корнезов добави и че ЕС не може да съществува и толерира потъпкване на върховенството на правото и независимостта на съда.
Сред основните теми, които бяха обсъждани по време на дискусията, бяха промените в Конституцията. Радомир Чолаков (ГЕРБ), който бе председател на комисията по конституционни и правни въпроси в парламента, който прие поправките в Конституцията, каза, че ако основният закон се отвори отново и трябва да се поправя, то той препоръчва да бъде върната предишната редакция.
| Велислав Величков от "Правосъдие за всеки" реагира с въпрос защо още тогава по време на обсъждането не е спрял тези поправки, които сега отчита като проблемни и неработещи, а Чолаков му отговори: "За да наблюдавам всичко от първия ред и да мога един ден да го разкажа". |
По думите на Величков, винаги се стига до "слона в стаята", който всички се правят, че не виждат - искат се поправки и реформи, но за тях е нужно Велико народно събрание.
Сред поставените въпроси беше и какво се случва с предложения проект за промени в Закона за съдебната власт, по който започна работа първо екипът на Атанас Славов, а след това бе пренаписан по времето на служебния министър на правосъдието Мария Павлова, които мина обществено обсъждане. Въпросът остава отворен, защото на дискусията нямаше представител на сегашния екип на министерството.
Юристи смятат и че едно добро решение би било да се намали парламентарната квота от 11 на 5 членове в съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и този въпрос е особено важен, доколкото Народното събрание започва да приема процедурни правила за обновяване както на състава на ВСС, така и на този на Инспектората.