По думите му проблемът е сложен и тази тема е въпрос на националната сигурност. А на днешното заседание всички са се обединили с ясни предложения за конкретни мерки - промени в нормативната база, включително Наказателно-процесуалния кодекс.

Съветът се е обединил около това да бъде изготвена нова петгодишна Национална стратегия за борба срещу злоупотребата с наркотични вещества. Изпълнителната власт да анализира и предложи на парламента законови промени с цел ограничаване на производството, разпространението и употребата на наркотични и упойващи вещества, като междувременно бъде засилен контролът. А централната и местната власт да повишат своята ангажираност и да увеличат финансирането за създаване на условия за алтернативна заетост на децата - масов спорт, разнообразни форми на извънкласни занимания и младежки политики. Да се извърши и анализ на ефективността на съществуващите структури, занимаващи се с превенция на зависимостите сред младите хора, и да се предложи визия за тяхното оптимизиране и подобряване на координацията. Следва да се предприемат и стъпки за подписване и ратифициране на конвенцията MEDICRIME, създаваща регулация по отношение на производството и разпространението на фалшиви и забранени вещества.

За една седмица над 750 деца от столични училища се включиха в информационната кампания на Държавната агенция за закрила на детето за вредите от употребата на т.нар. дизайнерски дроги. Основната цел на кампанията, която към момента е на територията на София, е ученици от шести до девети клас да научат от лекари от ВМА и "Пирогов" колко опасни са последствията върху организма от употребата на т.нар. дизайнерски дроги, какви тежки случаи са хоспитализирани след употребата им.

Започна заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) при президента за рискове и заплахите, произтичащи от разпространението на наркотични и упойващи вещества сред подрастващото поколение и злоупотребата с тях.

По думите ѝ трябва мащабна кампания и координация между МВР, Министерството на образованието, както и неправителствения сектор. "Защото и днес, когато вече виждаме първите прояви, първите акции за незаконна търговия, за търговия близко до училищата, все още дори в собствения си квартал виждаме места, в които абсолютно безпрепятствено се продават вейпове на деца", каза Йотова.

Тя се надява още този път да има законодателни промени, но и мерки по места. И допълни, че основната задача е на училищата и на Министерството на образованието.

Парламентът е напът да забрани изцяло продажбата, употребата, разпространението и рекламирането на вейпове, но депутатите сами признават, че предишната забрана за продажбата им на деца не е била ефективна и без контрол вероятно и тази няма да бъде.

Според проучване от 2024 г. на Националния център по обществено здраве и анализи 14.9% от младежите между 15 и 19 години признават, че са употребявали някога в живота си наркотици.

Последните данни, които включват и децата под 15-годишна възраст, са от 2021 г. Тогавашното проучване на центъра е проведено сред 4109 ученици от 285 паралелки между 8 и 12 клас. Най-рано тийнейджърите прибягват към опиоиди и инхаланти (балони с райски газ и др.), средно първата употреба се наблюдава на 14 години, следват канабис, синтетични канабиноиди (ефектите наподобяват тези на канабиса, но в повечето случаи са много по-силни) и халюциногени на 15 години.

На въпрос на "Дневник" от Националния център по обществено здраве и анализи заявиха, че съгласно официалната статистика на НСИ няма смъртни случаи на деца вследствие от употреба на наркотици. Национален фокусен център за наркотици и наркомании към НЦОЗА събира данни от специални регистри на база на изследвани трупни проби в съдебна медицина и клиниките по токсикология. Според тях в периода 2017 - 2023 г. има 2 случая на починали под 20 години с наличие на наркотици в кръвта.

За периода 2020 - 2024 г. процентът на хората на възраст между 15 и 64 години, употребили поне веднъж в живота си наркотични вещества, се е увеличил с 30 на сто, обяви по време на конференция вчера (17 февруари) проф. Пламен Димитров, директор на Националния център по обществено здраве и анализи.

Поне веднъж някога в живота си наркотично вещество са употребили 12.9% от населението между 15 и 64 години. Това сочи проучване на Националния фокусен център за наркотици и наркомании към Националния център за обществено здраве, проведено в периода 7 октомври - 7 ноември 2024 г. сред общо 4002 български граждани на възраст 15 - 64 години.

Най-употребяваното вещество е канабис, в по-малка степен - амфетамини, метамфетамини и екстази. Според проучването като причина за първа употреба на наркотици най-често анкетираните посочват "от любопитство", "за удоволствие, за да опитат временен приятен ефект", "от скука", "за да бъдат приети от другите".

През 2024 г. в България са идентифицирани 36 нови психоактивни вещества, сочат данни на Националния фокусен център за наркотици и наркомании. Докладваните вещества са с разнообразни физически данни - някои от тях са в прахообразна форма, други са течности, хранителни продукти (бонбони, кексчета), вейпове/течности за пушене, смоли и т.н.

За поредна година синтетичните канабиноиди остават най-голяма група нови вещества, идентифицирани в България (13), по отношение на броя случаи (1377 от общо 1795), сочат още данните. За сравнение - през 2023 г. броят им е бил 1886 от общо 2109.

По закон президентът Румен Радев трябва да свиква съвета по национална сигурност веднъж на всеки три месеца.

Последното заседание на КСНС беше в началото на октомври 2024 г., когато се обсъждаха рисковете пред страната от военните конфликти в Близкия изток. Така той нарушава закона, тъй като заседанието трябваше да е в началото на януари. Радев отказваше да свика КСНС в продължение на две години и половина. Последното заседание преди това за Близкия изток беше на 15 февруари 2022 г., дни преди Русия да нахлуе в Украйна.