Как обществото приема бойкота на супермаркетите, естетичните процедури и мерките срещу вейповете

Две трети от българите са склонни да подкрепят бойкота на супермаркетите при повишаване на цените. Същия дял хора са против естетичните процедури с инжектиране на вещества. Близо половината са убедени и че държавата разполага с механизми за справяне с разпространението на упойващи вещества сред подрастващите.
Отговор на въпроса какво е отношението към нашумели напоследък теми дава най-новото национално представително изследване на новата социологическа агенция "Мяра". То е проведено с таблети между 6 и 16 февруари 2025 г. сред 803 пълнолетни български граждани.
Две трети са готови на бойкот, но пенсионерите са по-скептични
Темата с бойкота на търговските вериги върви от седмица по аналогия с подобни действия в други страни от Балканите. Инициативата тръгна от Хърватия и след успеха й там беше подета и в Северна Македония, Босна и Херцеговина, Черна гора.

Търговските вериги: Секторът на моменти е свръхконтролиран
В България инициатори на двата дни бойкот - на 13 и 20 февруари (вторият бойкот е извън периода на проучването - бел. ред.), са движение "Системата ни убива", Федерацията на потребителите и Обединените пенсионерски съюзи. Паралелно недоволството провокира управляващите да се заемат с ремонт на законодателството, което според заявките ще осигури повече прозрачност при функционирането на веригата на доставките.
"Мяра" задава общ въпрос на участниците в проучването: "При повишаване на цените склонни ли сте, или не сте склонни, вие лично да участвате в граждански бойкот на супермаркети например?". Заявяват склонност 65.1%. Всеки пети - 21.8%, не заявява такава склонност. "Декларативната готовност е висока. Съвсем друг е въпросът каква част от склонните са действително готови", коментират социолозите.
Според авторите на проучването делът на въздържащите се от бойкот е по-сериозен именно сред по-уязвимите групи и пенсионерите. Там поддръжниците също преобладават, но с по-малко. Вероятната причина е ценовата политика на част от супермаркетите, свързана с намаления на цените, е предположението на изследователите от "Мяра". Друга вероятна причина според тях е по-слабата възможна информираност за такъв тип действия и по-различният личен дневен ред в различните възрастови групи.
Държавата може да защити децата от упойващите вещества
Обществото по-скоро вярва, че когато става дума за продаването сред подрастващи на наркотични и упойващи вещества във вейп устройства, дъвки, бонбони и други, държавата има своите механизми за въздействие и не всичко зависи единствено от пазара, сочат резултатите от допитването. Периодът, в който то е проведено, съвпада с подетата в Народното събрание инициатива всички вейп устройства (не само нелегално разпространяваните и съдържащите наркотици) да бъдат забранени.

"Ако родителите имат пари, добре. Ако не...", или как се лекуват зависими деца в България
Въпросът на "Мяра" се отнася главно до интернет търговията. Над 46% смятат, че държавата е способна да прекрати изцяло този тип търговия. Над 36% обаче са скептични и отговарят, че търговците винаги намират вратички.
Поддръжниците на естетичните процедури са в малцинство
След като няколко жени получиха тежки странични ефекти след поставяне на ботулинов токсин, прокуратурата започна разследване, а "Мяра" попита хората как се отнасят към разкрасителните процедури.
По принцип не приемат процедури, в които се инжектират вещества за оформяне на части от тялото, например устни, скули, 67.2% от анкетираните. Всеки пети ги приема, а останалите се колебаят. "Демографските разбивки показват, че най-младите са преимуществено толерантни, а най-възрастните са почти изцяло против. Налице е класическа поколенска промяна", коментират авторите на проучването.