Йонко Грозев и Орлин Колев: Европейска практика срещу консерватизъм в Конституционния съд
Европейски практики, модели и принципи и права на човека срещу консервативен подход в решенията - това бяха двете основни позиции на двамата кандидати за конституционен съдия от квотата на Народното събрание Йонко Грозев и Орлин Колев, които те изразиха по време на изслушването си в парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси. След края на изслушването комисията гласува да предложи на пленарната зала и двамата номинирани кандидати, един от които трябва да бъде избран с обикновено мнозинство.
ГЕРБ предложи за поста конституционалиста Орлин Колев, а "Продължаваме промяната - Демократична България" издигнаха бившия съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург Йонко Грозев, който бе предложен първо от професионалната общност.
Пръв пред народните представители говори Йонко Грозев, който отговори на серия от въпроси, а след него започна изслушването на Орлин Колев. Около 17:30 ч. обаче Рая Назарян (ГЕРБ) информира, че е получена информация, че сградата на Народното събрание ще бъде "окупирана" от политическа партия "Величие" и призова за експедитивност, за да може всички депутати от комисията да напуснат сградата преди това.
Златан Златанов от "Възраждане" реагира с репликата, че става дума за "един файтон хора", а не за окупация, а Лена Бориславова възрази като настоя да се даде възможност да бъдат зададени всички възможни въпроси, тъй като става дума за изключително важна процедура по избор на конституционен съдия. Заседанието започна около 15 ч. и продължи до 18:10 ч. като председателстващата заседанието Анна Александрова увери, че ще даде възможност на всички да зададат въпросите си, макар че на финала изслушването на Колев бе пришпорено с чести прекъсвания към питащите и призиви да са по-кратки и да се върви към приключване.
Позицията за скандала с висящото дело на Конституционния съд
Най-повтаряните въпроси, на които кандидатите трябваше да отговорят, бяха свързани със събитията от последните дни и действията на ЦИК, прокуратурата и "Информационно обслужване" по казуса с резултатите от изборите и висящото дело пред Конституционния съд, както и да дадат коментар за приетата по-рано през деня декларация от Народното събрание.
Йонко Грозев заяви, че Конституционният съд е висшата съдебна инстанция и решенията на този съд трябва да имат дължимото уважение от всички институции. Интервенциите в работата на такъв съд трябва да са много внимателни.
| "Българската прокуратура абсолютно легитимно може да разследва изчезналите бюлетини, защото това е проблем, който касае изборния интегритет. Но ние имаме разследване и на това как Конституционният съд е взел своето решение и това е абсолютно недопустимо. Няма как в правова държава да се разследва как КС е взел решение по дело, което още е висящо и още нямаме информация всъщност какво решение е взел съдът", заяви Йонко Грозев. |
Той определи като притеснително това, което Народното събрание е приело днес като позиция в декларация. Отговори и на серия други въпроси, свързани с казуса, като посочи, че е проблемно това, че прокуратурата изисква информация за това по какъв начин Конституционния съд взема решение, тъй като това е намеса във вътрешното убеждение на съда.
На въпрос на Мая Димитрова от БСП дали още през януари КС не е трябвало да сезира прокуратурата още когато е установила липсата на бюлетини в 7 секции, той отговори, като посочи, че това е проблем, но не е нужно това да стане веднага. От думите на Грозев се разбра, че е по-важно да бъде установено какъв е вотът на гражданите и какъв е резултатът от изборите, а наказателната отговорност може да бъде потърсена след произнасянето на КС. Стою Стоев отправи същия въпрос към Орлин Колев - какво смята за действията от различни институции при неприключилото дело пред Конституционния съд и как би реагирал, ако бъде поставен в такава ситуация.
"Когато има данни за търсене на отговорност, това следва да се случи. Прокуратурата мисля, че си върши работата. Отделен е въпросът дали е подбрала точния момент, но това е въпрос на преценка на съответния прокурор. Тук говорим за прокуратурата, но това е акт на един прокурор от СГП", обясни Колев.
| "Важното да се каже е, че за мен лично, както Конституционният съд, така и прокуратурата искат едновременно да си свършат работата - бързо, срочно и спешно. Доколкото стана ясно, ще ползват една и съща база данни - КС да се произнесе за изборите, а прокуратурата да разследва къде са бюлетините от тези чували. И в стремежа си да си вършат работата те си пречат. Двете неща могат да вървят паралелно", добави кандидатът за конституционен съдия. |
"Кой съм аз, че да давам коментар за декларациите на Народното събрание? Декларацията е политически акт и тя няма юридическа тежест. Доколко е подбран моментът и текстът е въпрос на целесъобразност на самия парламент и това не е въпрос към мен, не мога да го коментирам особено в качеството си, в което се явявам пред вас", каза още Орлин Колев в отговор на въпроса.Пред журналисти Орлин Колев обяви, че Конституционният съд много правилно е излязъл със своето становище, че отказва на прокуратурата да представи исканата от прокурора информация.
| "По същия начин, без да придава особена тежест, трябва да се отнесе и към декларацията на Народното събрания", каза още Колев пред журналисти. Той допълни, че в идеята на двата органа да си свършат работата се е стигнало до взаимното им блокиране. |
"Позицията на един конституционен съдя в ситуация, в която съдът е днес, е, че не трябва да се влияе от настоящите факти. По отношение на искането за доказателства от страна на прокуратурата и декларацията на парламента - реакция на КС беше правилна", заяви от своя страна пред журналисти Йонко Грозев. Той посочи, че това, от което КС има нужда, е максимално спокойствие.
Според него, в така създалата се ситуация, прокуратурата е прекалила, защото искането за доказателства е било насочено към събиране на факти, които са пряко свързани с работата на КС.
Грозев отговаря за ОМО "Илинден", Сорос и правата на човека
Хамид Хамид от "ДПС-Ново начало" обясни, че 9489 европейски граждани са се подписали с обвинения в корупция в полза на неправителствена организация, както и че е активист на Българския хелзинкски комитет, "Отворено общество и т.н." сте се произнасяли по дела, за които сте сезирал съда. Не ви обвинявам, но тези съмнения не са разсеяни и има съмнения, че сте на човек на Джордж Сорос в ЕСПЧ.
"Хайде да поговорим честно и открито за ОМО "Илинден" и тези дела. Струва ми се, че вие сте преминали далеч границата между адвокат и клиент и сте го превърнали в своя кауза. Така сте омаяли съставите, че сте създали трайна практика, която в момента се използва от чужда държава - Република Северна Македония, за атака срещу България", посочи Хамид и добави, че Грозев се е поставил в услуга на чужда държава.
"ОМО Илинден" спечели още три дела срещу България
В началото на отговора си Йонко Грозев направи изричното уточнение, че по нито едно от делата на ОМО "Илинден" той не е бил съдия. Той припомни и че е бил адвокат на ДПС в дело за касиране на изборни резултати в Турция през 2009 г., но това не го прави привърженик на партията. Представлявал е и Главното мюфтийство, но това не го прави мюсюлманин. Той посочи, че петицията трябва да се постави в контекста на броя на гражданите на ЕС - 800 млн. души и тя няма такъв отзвук, за какъвто Хамид твърди.
Той каза, че делата на ОМО "Илинден" е дело за свободата на словото и тя не може да бъде гарантирана само на тези, с които сме съгласни, но и за тези, с чиито твърдения не сме съгласни.
Грозев коментира и въпроса за участието си в правозащитни неправителствени организации, финансирани от Сорос. По думите му, основната му мотивация за работа в НПО е било това, че има редица лица, поставени в особен риск - домове за социално слаби, психиатрични болници и др.
"Когато има такива проблеми, започва търсене на финансиране - американски фондации, Европейския съюз и други различни организации. Мога да ви уверя, че никога финансирането не е било водещо за въпроса какъв тип правозащитна работа да водя", обясни Грозев.
"Ако нямате характера да поемете натиска като съдия, не се хващайте. Мисля, че през годините, в които съм работил в ЕСПЧ, съм показал, че имам характера да устоя на натиск - бил съм подлаган на натиск и от други държави. Трябваше да се произнеса по казус дали да прекратя животоспасяващо лечение на дете в Англия. Способността да устоявате на натиск и ако нямах увереност, че не мога да устоя на такъв натиск, не бих се кандидатирал", отговори Грозев.
Цвета Рангелова от "Възраждане" коментира, че тези от изслушването на Грозев са били притеснителни, като посочи за пример идеите му за разширяване на дейността за защита на правата на гражданите през дейността на КС. Рангелова отправи критика и за това, че вместо да изложи концепцията си за работа като конституционен съдия, той е говорил за практиката си по дела в съда в Страсбург. Тя попита какво е становището му по двете искания до КС за избора на служебен премиер по т.нар. домова книга и за двойното гражданство за членове на кабинета.
Той каза, че не вижда причина ограниченията, свързани с гражданство, да бъдат прекалено стриктни и обяви, че, ако все пак бъде избран за конституционен съдия, ще си направи отвод и няма да участва в обсъждането на този въпрос, тъй като вече е обявил своите разбирания.
Златан Златанов от "Възраждане" попита дали е вярно твърдението, че има два пола - мъж и жена, и ако е докладчик по дело за т.нар. социални полове, какво ще направи, след като е представлявал ЛГБТ общността.
"Аз съм юрист и съм длъжен да спазвам европейското право. Задължение за признаване на 32 пола не съществува в европейското право. По тази тема има доста голямо ниво на хипербола, която представя въпроси, които не са залегнали на правно ниво и това създава напрежение, което не е здравословно", отговори Грозев. По думите му има задължение за признаване на конкретни права на хомосексуални двойки - право на онаследяване и т.н.
Йонко Грозев обясни, че цялата си кариера е посветил на защита на човешките права и даде пример с различни дела и казуси, по които е работил и като адвокат, и като съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
"Като правозащитен адвокат съм работил по хиляди дела и това не е преувеличение. Те повдигат въпроси без особено политическо или идеологическо значение. Дали лице, което има инвалидност, може да оспорва пред съд отказа да получава социални помощи. Дали лице, поставено под запрещение, трябва да бъде изслушан преди това от съдия. Когато се реституира собственост, дали това трябва да стане само на хартия, или да се върне реална собственост. Тези дела касаят правата на обикновени български граждани, които българската държава не беше гарантирала. КС може да се превърне в реален гарант за основни права", заяви по време на изложението си Йонко Грозев.
Той припомни и емблематичното дело "Колеви срещу България", който повдига въпроса за държавното устройство и начина, по който е структурирана прокуратурата и който, по думите му, е актуален и днес.
"Държави, които имат активни конституционни съдилища, имат значително по-малко дела пред Европейския съд по правата на човека", каза Грозев. По думите му българският Конституционен съд би могъл с по-активна практика да влияе на правото в ЕС и българската позиция и гледна точка да бъде чута на европейско ниво. |
Александър Рашев от "Има такъв народ" цитира становище на "Асоциация общество и ценности" за случаи на конфликт на интереси, в които Грозев е бил съдия по дела, за които сам е сезирал ЕСПЧ като адвокат преди това. Грозев обясни, че отговорът на всички тези обвинения е много прост и той е обяснен с процедурата за вземане на решения от 7-членен състав, който анализира данните за магистрата, чиито отвод се иска. По думите му в ЕСПЧ има допускане на конфликт на интереси и тази критика е била разглеждана.
Прокуратурата се назначава от Народното събрание и изпълнителната власт - такъв е принципът в голяма част от европейските държави, каза Йонко Грозев и посочи, че добави, че България прави изключение и е нужно преосмисляне на модела.
"Имаме ясни елементи на липса на отговорност, което води до неефективност и е нужно преосмисляне, изграждане на дългосрочно съгласие в Народното събрание с широк консенсус. Правосъдието е деликатна система, която има нужда от политическа стабилност", обясни Грозев.
Орлин Колев и консервативният подход в решенията
Още в началото на изложението си кандидатът на ГЕРБ Орлин Колев обяви, че в действията си като конституционен съдия ще бъде консервативен и последователен.
"Това е един от малкото органи, в който всеки търси убежище и той трябва да бъде стабилен, устойчив и предвидим. Ще се подчинявам единствено и само на Конституцията и законите на националната държава. Няма как да не обръщаме внимание и на европейското право - както на твърдото, така и на "мекото" право - препоръките", заяви Колев по време на представянето си.
Хамид Хамид отправи няколко въпроса, свързани основно с това дали депутатският имунитет е фунционален или абсолютен и какво смята за стеснения замисъл за приложението на пряката конституционна жалба, прието с последните поправки в основния закон.
"Тази поправка в Конституцията е една добра и правилна стъпка и като че ли достатъчна", смята Орлин Колев и добави, че прекалено широката врата и достъпът до Конституционния съд не е задължително по-добрия вариант. Той припомни, че освен съдилищата и други органи имат възможност да сезират съда с конституционна жалба.
За депутатския имунитет Колев коментира, че решението на Народното събрание не е нормативен акт и е задължителен за адресата си и подлежи на обнародване в Държавен вестник.
По-късно в отговор на въпрос на Лена Бориславова той допълни, че е добра парламентарна практика, когато се поиска депутатски имунитет, той да бъде доброволно даван, за да може друга институция да си върши работата.
| "Именно това е онзи инструментариум, който предпазва от произвола на прокуратурата. Някои от депутатите в предизборните си кампании заявяват, че ще се откажат от имунитета си, но не могат да го направят, освен ако той не бъде поискан", каза Колев. |
Бориславова зададе и други въпроси към кандидата - как се пази независимостта на Конституционния съд, след като прокуратурата пита с какви мотиви е взето решението да разглеждат делото, с което са сезирани и как да решили да определят вещи лица.
"Прокуратурата следва да действа и може да действа съгласно закона. В този контекст може би сте го приели като хипорболизиране на функциите на прокуратурата. Когато е сезирана за извършено престъпление, трябва да предприеме действия. По мое скромно мнение това излиза от компетентността на прокуратурата. Не считам за редно, правилно и законосъобразно подобни обстоятелства да се изискват от прокуратурата и подкрепям становището на Конституционния съд", отговори Колев.
Бориславова цитира и негово изказване от януари т.г. във връзка с процедурата по избор на главен прокурор, която по-късно беше прекратена заради промените в Закона за съдебната власт, в което Колев казва, че президентът няма право да бави указа за назначаване на главен прокурор, трябва да има избор на кандидат, защото има конкурсна процедура и няма проблем кандидатът да е един. Поддържате ли това, че трябваше да има избор на Сарафов за главен прокурор на 16 януари, попита Бориславова.
"За процедурата за главен прокурор убедено считам, смятам и няма как да кажа нещо различно - президентът в този контекст не може да бави. Такива бяха призивите - да забави процедурата, защото трябва да влезе в сила ЗСВ. Президентът има възможност да откаже или да назначи "тримата големи" с указ. Това, че няма срок в Конституцията съвсем не означава, че липсва срок и президентът има право да бави", смята Колев.
В допълнение той посочи, че "един консерватизъм в рамките на Конституционния съд би бил полезен за обществото". След това обясни, че има два акта на КС за изтеклите мандати, в които изрично е подчертано, че въпреки изтеклия мандат, органът продължава да упражнява функциите си. "В такъв смисъл е моето изказване. Практиката на КС трябва да се следва такава каквато е и това е предвидимостта", отговори Орлин Колев.
Бориславова цитира изказване на Орлин Колев от октомври в качеството му на експерт по повод искането за санитарен кордон, което Пеевски оспорва. В изказването, преразказано от Бориславова, той определя позицията на Пеевски като "една достойна лидерска позиция" и допълва, че тя е похвална и би се радвал повече политици да изразяват такава позиция. "На какви процефионални критерии почива коментара Ви и в какво качество ние може да сме сигурни във Вашата политическа безпристрастност по отношение на лидер на една политическа сила?", попита Бориславова.
В отговор Колев обясни, че приемането на декларация като акт на Народното събрание е политически акт, а не е юридически, а още по-малко с юридическо значение. "Тук говорим за съдържанието на самата декларация", коментира Колев, без да спомене нито веднъж името на Пеевски.
Каква е процедурата за избор на нов конституционен съдия
Cлeд изтичaнe нa мaндaтитe нa чeтиpимa ĸoнcтитyциoнни cъдии пpeз нoeмвpи 2024 г. пpeзидeнтът нaзнaчи oт ĸвoтaтa cи двaмa ĸoнcтитyциoнни cъдии, a cъдeбнaтa влacт - излъчи eдин. Πpeдcтoи Hародното cъбpaниe дa избepe cвoя пpeдcтaвитeл в Kонституционния съд и всички 12 места да бъдат попълнени.
Πpoцeдypaтa пo избop нa cъдия пpeдвиждa зaceдaниeтo нa Народното cъбpaниe дa се излъчвa в peaлнo вpeмe на интepнeт cтpaницaтa нa инcтитyциятa. Глacyвaнeтo e явнo чpeз cиcтeмaта зa глacyвaнe, ĸaтo се гласува пooтдeлнo зa вceĸи ĸaндидaт пo пopeднocттa, oпpeдeлeнa в cпиcъĸa нa ĸaндидaтитe. Зa избpaн се cмятa ĸaндидaтът, пoлyчил пoвeчe oт пoлoвинaтa oт глacoвeтe нa пpиcъcтвaщитe нapoдни пpeдcтaвитeли.
Aĸo и двамата ĸaндидaти ca пoлyчили пoвeчe oт пoлoвинaтa oт глacoвeтe нa пpиcъcтвaщитe нapoдни пpeдcтaвитeли, избpaн e ĸaндидaтът, пoлyчил нaй-мнoгo глacoвe "зa". Aĸo ниĸoй oт номинираните нe пoлyчи нeoбxoдимитe глacoвe, Народното cъбpaниe пpиeмa решение зa oтĸpивaнe нa нoвa пpoцeдypa зa избop.