Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) възобнови делото срещу журналиста Росен Босев и прекрати наказателното производство срещу него по обвинение за клевета срещу Стоян Мавродиев. С това произнасяне се слага окончателен край на процеса по казус, който започва през 2013 г. повече от 12 години и минава през няколко български инстанции и Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

До окончателната развръзка се стигна с произнасянето на ВКС, който бе сезиран от и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов с искане делото да се възобнови след произнасянето на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. През юни Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) се произнесе, че България е нарушила свободата на изразяване на журналиста от "Капитал" Росен Босев, като е допуснала той да бъде осъден за клевета от съдия Петя Крънчева в нарушение на справедливия съдебен процес. Сега ВКС преценява, че са налице основанията делото да се възобнови на втора инстанция и да се гледа от друг състав на Софийския градски съд, но прекратява делото, защото за това обвинение отдавна е изтекла абсолютната давност.

Росен Босев е журналист, специализиран в областта на правосъдната система. Той работи за вестник "Капитал" на издателство "Икономедиа". През 2013 г. "Дневник" публикува информация, че директорът на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев е призован като свидетел по дело за пране на пари, тъй като се твърди, че е подписал документи, улесняващи прехвърлянето на парични суми, генерирани от трафик на наркотици.

Според Босев след тази публикация КФН е наложила няколко глоби на мажоритарния собственик на издателство "Икономедиа" и на принадлежащите му дружества, които впоследствие са били отменени от съдилищата. В този период има и улични протести срещу КФН и Мавродиев за наложени високи глоби и на други медии за публикации, свързани с възможен фалит на Първа инвестиционна банка.

На 6 януари 2015 г. КФН налага две глоби на "Икономедиа" за публикуването на две статии във вестник "Капитал", които според властите представляват опити за манипулиране на финансовите пазари. Наложените глоби възлизат на 150 000 лв.

В този контекст Босев участва в две телевизионни предавания на 15 и 16 януари 2015 г., в които обсъжда - в качеството си на журналист от засегнатите медии - налагането на тези глоби и евентуалното участие на директора на КФН Стоян Мавродиев във въпросните събития. Няколко месеца по-късно Мавродиев подава в Софийския районен съд частна тъжба срещу Росен Босев за клевета за изявленията, които журналистът е направил по негов адрес в двете предавания.

През 2017 г. Софийският районен съд признава Росен Босев за виновен за клевета въз основа на твърдението "Г-н Стоян Мавродиев реши да използва институцията, която ръководи, за да накаже "Капитал" и "Дневник", което журналистът е направил по време на предаването от 15 януари 2015 г. Съдът го осъжда да плати глоба в размер на приблизително 1000 лв., както и разноски в размер на 626 лв.

Росен Босев подава жалба срещу присъдата. По време на последвалото производство пред Софийския градски съд той подава и две искания за отвод на съдия Петя Крънчева, която е съдия докладчик и председател на съдебния състав. Той твърди, че съдия Крънчева следва да бъде отстранена от участие в делото, тъй като в миналото е публикувал няколко статии, в които критикува работата й и поставя под съмнение почтеността ѝ като съдия. И двете искания за отвод са отхвърлени.

В статиите нейните професионални качества и почтеност са поставени под силно съмнение - посочва се, че тя е забавила разглеждането на някои дела с висок обществен интерес, че е постановила решенията си със задна дата и че принадлежи към привилегирован кръг от високопоставени и корумпирани съдии. Съдия Петя Крънчева не се отвежда, а мотивите на съдебния състав срещу нейния отвод включват твърдения, че от една страна, тя не е прочела въпросните статии, а от друга, дори и да е била, това не би могло да повлияе на нейното емоционално състояние и преценката й на фактите по делото.

През 2019 г. Софийският градски съд потвърждава присъдата за клевета на Росен Босев, повтаряйки мотивите на Софийския районен съд и признавайки журналиста за виновен по допълнително обвинение в клевета за друго негово изявление, направено по време на същото предаване: "Г-н Стоян Мавродиев е свързан със схемата за пране на пари, в която е обвинен Евелин Банев. С действията си той е улеснил изпирането на приходите от трафик на наркотици."

Крънчева намира, че по-тежко наказание от максималното, предвидено в закона, би изглеждало по-подходящо, но поради липсата на изрично искане в този смисъл от страна на Мавродиев потвърждава вече наложената глоба от 1000 лв.

Процесът стига до Европейският съд по правата на човека в Страсбург, а съдът установява, че България е нарушила два текста от Европейската конвенция за правата на човека - правото на жалбоподателя на справедлив съдебен процес по чл. 6, § 1, както и свободата му на изразяване по чл. 10 от конвенцията.

По отношение на справедливостта на процеса ЕСПЧ отбелязва, че статиите на Босев по адрес на съдия Крънчева са публикувани между 2012 и 2015 г., поради което не може да се приеме, че е налице злонамерена медийна кампания от негова страна, целяща да отстрани съдията. Той се произнася, че Босев е имал право да има обективни и основателни съмнения относно безпристрастността, с която съдията ще упражнява функциите си при разглеждането на жалбата му срещу присъдата, постановена от първоинстанционния съд.

ЕСПЧ отбелязва, че по искането на Босев за нейния отвод се е произнесла именно съдия Крънчева.

По отношение на свободата на изразяване ЕСПЧ намира, че намесата на държавата не е била необходима в едно демократично общество. Съдът сочи, че ограничението, наложено на правото му на свободно изразяване, защитено от чл. 10 от конвенцията, не е било придружено от ефективни и адекватни гаранции срещу произвол и се позовава на две ключови свои решения - "Кудешкина срещу Русия" и "Бака срещу Унгария" (и двете решения, установяващи нарушения на свободата на изразяване на съдии, отстранени от длъжност за изразени от тях мнения).

След решението по делото в Европейският съд по правата на човека то се връща отново в България и ВКС е сезиран с искане от и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов, който иска възобновяване. Босев и неговите адвокати не оспорват, че има основания за възобновяване на процеса, но настояват той да бъде прекратен, тъй като давността отдавна е изтекла.

ВКС възобновява процеса, а след това го прекратява

Съдебният състав на ВКС намира искането за възобновяване за основателно и в изводите си стъпва върху анализа на ЕСПЧ.

Върховните съдии уточняват, че решенията на ЕСПЧ, както и всяко друго съдебно решение на национален съд подлежат на изпълнение, а мотивите трябва да разкриват вътрешното съдийско убеждение по убедителен и логичен начин така, че да бъде разбрана действителната воля на съда. Съставът на ЕСПЧ не е развил своето съдийско убеждение по дължимия съвременен стандарт, пише в решението на ВКС.

Мотивите не дават ясен и убедителен отговор за действителните съображения, според които е прието нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, защото субективният подход не е проявен по делото според европейските съдии, а обективният подход е приложен при неубедителни съображения, според които националната процедура била недостатъчна да удовлетвори породеното у жалбоподателя съмнение за пристрастие спрямо въззивния съдебен състав, понеже страните не разполагали с право на касационна жалба.

Сходен е подходът и за приетото нарушение на чл. 10 от Конвенцията. От изложението не могат да бъдат открити действителните съображения на ЕСПЧ защо осъждането на журналиста Росен Босев е представлявало държавна намеса в упражняването на свободата му на изразяване, която не е била "необходима в едно демократично общество" и не е преследвала "легитимна цел", смятат съдиите от ВКС.

В него се пояснява, че възобновяването на делото възстановява висящността на процеса с обвинение от частен характер. Обвинението е за квалифицирана клевета. Давността за наказателно преследване е 3 години, а абсолютният давностен срок е изтекъл на 15 юли 2019 г.

С възобновяване на наказателното производство от частен характер и отмяна на въззивното решение от 21 май 2019 г. се оказва, че производството може да продължи само по изричното искане на подсъдимия, в противен случай делото се прекратява поради настъпилата давност. В съдебното заседание пред ВКС защитниците на Росен Босев са направили искане за прекратяване на производството по делото.

По този начин журналистът се възползва от законовата възможност да не се провежда дело по повдигнатото му обвинение от частен характер. С настъпване на погасителната давност за наказателно преследване държавата губи правомощието си да го съди. В мотивите на касационната инстанция се казва, че предвид направеното пред ВКС процесуално искане висящото наказателно производство следва да бъде прекратено, а постановената първоинстанционна присъда - отменена. Ето защо делото не следва да се изпраща на въззивния съд за повторно разглеждане.

Наложената с присъдата административна глоба е била платена. С решението си ЕСПЧ е съобразил това обстоятелство и е присъдил на жалбоподателя да бъде изплатено обезщетение от българската държава в размер на 511,29 евро, представляваща еквивалент на глобата, платена в резултат на производството за клевета. С това имуществените взаимоотношения между жалбоподателя по делото на ЕСПЧ и българската държава са изцяло уредени и не се дължи друга престация на отпаднало правно основание след отмяна на присъдата, допълват върховните съдии.